Разкриха част от некропола на ранновизантийския град Зикидева

Публикувано на вт, 14 сеп. 2021
378 четения

Част от некропола на ранновизантийския град Зикидева във Велико Търново проучиха тази година археолозите от Регионалния исторически музей – проф. Хитко Вачев, Илиян Петракиев и техният екип. Той се намира в местността Френкхисар, в подножието на Балдуиновата кула, и до миналата година само се предполагаше, че такъв трябва да съществува и къде точно може да е локализиран. Проучванията в този район датират от 2014 г., като тазгодишният археологически сезон приключи на 10 септември.
“Когато миналото лято открихме съвсем случайно първите три ранновизантийски гроба, се надявахме тази година да локализираме целия некропол. Очаквахме това да не са само единични гробове, защото е нормално покрай една базилика в християнската епоха покойниците да са погребани около храма. Отначало това е ставало в рамките на населеното място. Много по-късно, чак през 19 век, некрополите са изнесени извън селищата, с цел предпазване от епидемии и по-точно от чумната епидемия, върлуваща по онова време”, разказва и пояснява Илиян Петракиев. Той припомня, че по времето на император Юстиниан на територията на днешно Търново е имало немалък град, разположен на сегашния хълм Царевец и на съседния – Момина крепост. Той е носел името Зикидева и за него има архитектурни и писмени данни. Друга причина за предположенията, че некрополът трябва да е на това място, е тази, че на Царевец няма достатъчно пространство и скалистият терен не е благоприятен за целта.
Ранновизантийският некропол в местността Френкхисар е открит доста надълбоко. Гробните ями на някои места са на около два метра под сегашния терен и са вкопани в здравия, жълт стерилен пласт. Те са затрупани и археолозите изпитват известни затруднения да разкрият очертанията на терена. В тяхна полза обаче са откритите три вертикално положени камъка. Още с намирането им проф. Вачев изказва предположенията си, че става въпрос за надгробия. При последващото им проучване до последно археолозите не са наясно дали са свързани с ранновизантийския некропол, или са средновековни гробове от периода на съществуването на средновековната църква от 13-14 век, открита на това място. През 2020 г. обаче върху черепа на един от покойниците, положени в гробовете, е намерен златотъкан текстил. Той е фино изработен и е от висока проба злато. Положението на крайниците на скелета също подкрепя тезата, че става въпрос за гроб от ранна Византия (5-6 век). Другото характерно за този период е и това, че в некрополите няма гробен инвентар, както е в случая.
До този момент разкритите гробове са общо осем. В момента се прави антропологично изследване на костния материал, намерен в тях. С него се е заела д-р Надежда Атанасова от Института по експериментална антропология и морфология към БАН. Тя взема проби за ДНК анализ, за какъвто към момента няма достатъчно финансови средства, но археолозите се надяват в близко бъдеще да има възможност да се направи такъв. Социалният статус на покойниците, чиито гробове са разкрити, може да бъде изяснен само по гробния инвентар, по облеклото или по начина, по който са погребани. В случая няколкото златни нишки, открити върху черепа, не са достатъчни за това. Твърде е възможно, щом положеният в гроба индивид е покрит със златотъкан покров, челник или нещо подобно, той да е бил човек с по-висок социален статус, както се предполага и за друг гроб на археологическия терен.
“Когато през първата година проучвахме гробовете от средновековната църква, ние имахме категорични данни, че в гроб № 1 е била положена жена. Там открихме златно копче, златен пръстен и златни наушници, което говори за много високо обществено положение. Дори фактът, че гробът е вътре, в самата църква, е знак, че това не е бил случаен човек. Жената е била или ктитор, или някоя принцеса, или висша болярка”, казва Петракиев. Той пояснява, че проучвайки некропола, встрани от църквата, за пореден път се е потвърдило, че изключително рядко обикновеното градско население е погребвано с накити. Понякога са намирани медна гривна, медни наушници, някой пръстен, но в повечето случаи липсват каквито и да било украшения. При някои от разкритите гробове си личи, че са били отваряни. Възможно е при строителни работи, извършвани върху терена през различни времеви периоди, да са намирани монети или други артефакти, които да са предизвикали интерес за търсене на нещо повече.
На мястото на проучванията миналата година бе открит и гроб, за който се предполага, че е на висш духовник. Положението на тялото му е в полулегнало състояние. Практиката преди самото погребение е такава, че висшите духовници се поставят по този начин за поклонение и впоследствие не могат да бъдат положени в равен гроб. Такива гробове са намерени от проф. Вачев в средновековната църква “Св. св. Петър и Павел”, в храма “Рождество Христово” на Арбанаси и на други места.
Дълги години проф. Вачев говори за унаследяване на култовите места. Проучваният терен в местността Френкхисар е доказателство за това. Той е бил култово място за траките, тъй като има данни за тракийски некропол – нещо също неизвестно до този момент за Велико Търново. Върху него има изградена ранновизантийска базилика с некропол от 5-6 век. През 13 век мястото е било заселено и сега са разкрити жилища от този период. Тогава е изградена и една много красива средновековна църква с некропол. През 14 в. тя е разширена и около нея е образуван манастирски комплекс. Некрополът продължава да се използва активно и през османския период. През 19 в. там има джамия, която може да бъде видяна и на фотографии от началото на 20 в., но впоследствие явно е разрушена. Незнайно кога точно, как и по каква причина на тази територия се заселва ромско население. То я обитава до края на 70-те години, когато кварталът е унищожен. Според разкази на местни хора, Пенчо Кубадински, гледайки от Балдуиновата кула ромския квартал в подножието ѝ, заявил категорично, че няма как той да остане на това място за честванията по случай 1300 години България. Оттогава местността запустява. През 2013 г. проф. Вачев попада на иманярски изкоп в обраслия с буйна растителност терен. В рова се виждат стенописи, предполагащи наличието на църква. Затова започват и разкопки, продължаващи вече 7-ма година.
“Става все по-интересно, защото сме на мнение, че това лято вече успяхме да “хванем” оградния зид на манастира. За да сме сигурни обаче, трябва да го проучим на по-голяма площ”, казва Петракиев. “На много места зидът е компрометиран. На едно от тях се вижда как водопроводът минава през него, на друго водопроводната шахта влиза през зида и стига до една от съществувалите там сгради от по-късен период”, допълва той.
До момента са намерени и няколко вкопани жилища, тип землянки, от 13 век, които показват, че кварталът е бил населен през Средновековието. Явно подградието се е развивало покрай река Янтра, като има данни за живот и на другия ѝ бряг. Археолозите попадат и на много интересни ями. Те са с голяма дълбочина и са твърде много на брой, за да са септични. Две от по-големите вероятно са свързани с голяма средновековна сграда, за която се предполага, че е била на поне три етажа. Когато е рухнала, те са си останали непокътнати и са използвани и в по-късен период, което личи от намерения в тях разнообразен материал, обяснява Петракиев.
След няколкогодишните проучвания средновековната църква е разкрита изцяло, ранновизантийската базилика също, некрополът все още се проучва, а от средновековния манастир може би са изследвани около 20 или 30 %. “Хваната” е малка част от север и от изток. Неясна остава ситуацията на юг и на запад.
Всяка година при финансирането от страна на Министерството на културата задължително 10 % се отделят за консервация и реставрация. Затова е изградено защитно покритие върху църквата, което се сменя ежегодно. Има зидове, които в голямата си част са разбити от човешката намеса през 20 в. Те биват попълвани и укрепвани, за да не рухнат съвсем. Проф. Вачев се надява, че в един момент ще се стигне и до по-цялостна консервация и социализация на обекта. Така той ще може да бъде представен на хилядите туристи, посещаващи парка с миниатюрите “Мини България”. Там вероятно ще има изграден и голям паркинг. Интересна идея би била да се отвори френкхисарската порта, за да се стига през нея от Царевец до там, смята Петракиев.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново