Професия библиотекар

Публикувано на ср, 16 окт. 2013
2559 четения

Бисера се чувства уютно по цял ден между лавиците с прашни и стари книги, скрили в себе си нови светове, вълнуващи истории и много мъдрост.

В нашите представи професията на библиотекаря е колкото позната, толкова и непозната. Виждаме библиотекарите като отдадени любители на книгите, които прекарват часове сред лавиците в мълчалив досег с прашните страници, а през зимата мръзнат в неотоплените помещения. От погледа ни остава скрита тежката им, мръсна и понякога дори хамалска работа.
“По цял свят професията на библиотекаря е престижна, много стара, но в България, както винаги, е по-различно. След промените преди около 20 години вече няма никаква политика за библиотеките и от там за професията библиотекар. Инцидентни са конкурсите за книгир които Министерството на културата организира, и които по някакъв начин спонсорира библиотеките, а една библиотека без нови книги и без голям абонамент от преса не може да си изпълнява функциите си. На 4 години веднъж можем да участваме в тях, изискването е по-големият процент да е от български автори, по-малкият от чужди. Изискването е читалището поема около 30 процента от необходимата сума. Това е големият проблем на българските библиотеки днес.” Така започва разказа си Бисера Дживодерова, която от няколко години работи в най-старата великотърновска библиотека. Създадена е през 1869 г., когато е било основано и читалище “Надежда”. 45 хиляди са книгите, които се съхраняват в библиотека. Притежаваме цялата българска и световна класика, както и много богат старопечатен фонд, който е безценен. Тук се пази дарението на Димо Кьорчев, първи екземпляри от книгите на много български автори, цял рафт с пиеси.
Бисера се чувства уютно по цял ден между лавиците с прашни и стари книги, скрили в себе си нови светове, вълнуващи истории и много мъдрост. “Когато виждаш някоя ценна книга, както ние притежаваме старопечатния фонд, изпитваш едно огромно благоволение пред нея, прекланяш се пред този писмен паметник, който има и огромна нумизматична стойност. Хубаво е, защото идват четящи хора, малки деца, които са първи, втори клас. По-големи, които искат да се запознаят със световната литература. Вярно е, че много хора използват интернет, съвременните технологии са голямо удобство, но без книгите не може. Вярно е, че всяка книга е един малък свят – един по-тъжен, друг по-хубав. В последно време аз чета все по-малко хубави книги, защото вече всеки може да пише и да издава. Много от изданията днес ми се струват лековати. Липсват критерии, новият морал позволява на всекиму всичко – ти може да можеш, но трябва да знаеш колко можеш. Хубаво е, че има много пишещи, но липсва литературната критика”, размишлява усмихнатата библиотекарка.
Бисера и колежката и Розина са убедени, че човек не може да върши тази работа, без да я обича, защото е много тежка. Освен че общуваш с много и различни хора като професия, манталитет, образование и възраст, има и много специфични дейности, които остават скрити. За двете жени тя е еднообразна и скучна, свързана е със зачисляването на новите и отчисляването на старите книги, които са скъсани и издраскани. “Всеки ден трябва да преглеждаш какво е дошло като абонамент и да го отметнеш по различните картони, това си е голяма скука, но всяка професия си има правила и те трябва да бъдат спазвани. Дори и всичко да е дигитализирано пак има скука, защото едни и същи неща ги извършваш постоянно, без тях не може”, допълва Розина. Трудоемко е, защото постоянно трябва да се правят частични проверки на фонда, новите книги да се зачисляват в електронен каталог, както и в основния. Всяка книга си има фиш, на който е описан авторът, издателството, цената, къде е класирана. Като нови ,книгите ги цапат с неизсъхналото си мастило, а като стари, с праха, който са събрали. В библиотеката мирише на книжен прах. Според Бисера той е безценен, защото е част от живота й, и от историята на града.
В библиотеката има много цветя. Те се чувстват прекрасно, където има много книги. Не могат да си го обяснят. Казват, че което цвете боднат в библиотеката, се хваща и избуява.
На работа им се случват и много комични и трагични ситуации. Преди години един от редовните читатели, бай Христо, получил инфаркт в библиотеката. Бисера и Розина извикали спешна помощ, лекарите дошли и го откарали, но не след дълго човекът се споминал. Комичните моменти са свързани с хора, които идват в библиотеката, питат за книги, но бъркат автори и заглавия.
Библиотекарките разкриват, че понякога се случва да си говорят с книгите, но споделят, че е много по-важно да си говорят с читателите, защото те от малки трябва да се учат да четат. “Не е вярно, че младите хора не четат, четат, но не могат да намерят в библиотеките много от книгите, които ги вълнуват, защото няма средства за закупуването им. Една библиотека без читатели не е библиотека, те са тези, които й вдъхват живот”, обяснява Розина.
Не им се говори за пари, но все пак обясняват, че в различните библиотеки заплатите са различни, като цяло са ниски. Бисера и Розина вземат около 350-370 лева.
В навечерието Бисера припомня, че всички, които имат стари книги, които вече са прочели и нямат място в къщи, могат да ги дарят на библиотеката, за да поддържат фонда на най-старата великотърновска библиотека.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново