Проф. Константин Тотев откри в двора на църквата “Свети 40 мъченици” монограм на свети Иларион Мъгленски

Публикувано на чт, 13 окт. 2016
1264 четения

Уникален подглазурен монограм с името на св. Иларион, епископ Мъгленски откри археологът проф. д.изк.н. Константин Тотев при разкопки в южния двор на църквата “Свети 40 мъченици” във В. Търново. Намереният фрагмент от керамичен съд е с диаметър 12-15 см и е изпълнен в техника сграфито. Той би могъл да бъде част от малка купа, но по-вероятно – от чаша, не крие хипотезите си специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
“Сред подглазурните монограми върху съдове, открити от средновековния Търновград, досега са разчетени имената на царете Иван Александър и Михаил Шишман, на патриарсите Евтимий, Теодосий и др. За пръв път обаче попадаме на част от керамичен съд с официален подглазурен надпис с името на св. Иларион. Известно е, че мощите са пренесени в столицата Търново от цар Калоян и са съхранявани в църквата “Свети 40 мъченици”. Най-вероятно във връзка с този светец и поклонението пред неговите мощи в манастира “Св. 40 мъченици” са изработвани и продавани като евлогии съдове с неговото име, каквато практика съществува в други манастирски работилници и с други светци, като св. Димитър, св. Йоан Продром и други”, обяснява археологът. Той е категоричен, че новооткритата находка няма аналог у нас и дава информация за начина, по който са използвани част от разкритите монограми и надписи на агиографска тематика.
Подглазурният надпис е разположен по периферията на съда в хоризонтален пояс от вътрешната страна. От него е запазена малка част с размери 4 на 2,5 см, върху която са оцелели изцяло и частично 7 букви, някои от които лигатурно свързани една към друга и придружени от титли, означаващи съкращение. “Буквите са едри, калиграфски изписани, разположени върху лента с ширина около 2,8 см, ограничена от две успоредни сграфито линии. Надписът е изпълнен в тъмнокафяво върху бял фон. Буквите са изписани с изключително старание, със засечки и удебеляване на отделни части, а краищата им завършват със серифи, както при известната група сграфито съдове с монограми на български царе и патриарси”, описва находката си проф. Тотев.
При анализа на буквите ясно се разграничават, макар и в съкратен вид, две думи, между които има разделителна точка. Техният прочит позволява да бъде разчетено името на известния Мъгленски епископ Иларион. “При новооткрития сграфито фрагмент може да се направи и опит за реконструкция на целия надпис, свързан с името на епископ Иларион, който е обрамчвал устието на това блюдо или чаша. Текстът може да се допълни само по един-единствен начин – св. Епископ Иларион Мъгленски”, твърди професорът.
“В старобългарската литература за този светец разполагаме с две автентични литературни творби. Първата – от ХIII век, е анонимен “Проложен разказ за пренасяне на неговите мощи в Търново”, а другата е житието на светеца, написано в края на ХIV век от търновския патриарх Евтимий. От житието му научаваме, че той живее през ХII век по време на византийския император Мануил Комнин (1143-1180). Знае се, че е ръкоположен за епископ в Мъглен (днешна Македония) около средата на ХII век. Според анонимния Проложен разказ, мощите на светеца са тържествено посрещнати в столичния град в 21-ия ден на месец октомври. По време на царуването на цар Иван Асен ковчегът с тялото на преблажения Иларион е положено в новопостроения храм “Свети 40 мъченици”, разказва археологът.
Разкопките в южния двор на манастирския комплекс “Великата лавра” се финансират от Националния исторически музей в София. За проучванията през този сезон директорът на НИМ Божидар Димитров отпусна 4600 лв. Работите на археолога бяха съсредоточени в близост до средновековния храм, преустроен в баня, който беше открит през 2007 г. Църквата датира от втората половина на ХIV век и не е изключено да е играла ролята на манастирска крипта. Още в началото на ХV век храмът е превърнат в баня, която функционира докъм средата на ХVI век. Впоследствие теренът е зает от голям християнски следстоличен некропол, разположен от двете страни на църквата “Свети 40 мъченици”. В края на ХVII – началото на ХVIII век, светинята става джамия, около нея възниква и мюсюлмански некропол.
През 2008 г. със средства на Министерството на културата беше изградено защитно покритие над църквата и банята. Разкопките продължават да се финансират през 2009 и 2010 г. със средства от МК. Работата продължи и през следващите години с ежегодна субсидия от НИМ. С парите се извършва и консервация, и реставрация на разкритите архитектурни останки.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново