Проф. Иван Попов – създателят на българската електроника

Едва ли някой от съвременниците ни е чувал името на Иван Попов, истински съвременен строител на модерна България, бащата на родната ни електроника. Той е изключителен учен, признат на Изток и на Запад, държавник, технократ. За мнозина от неговите сътрудници Иван Попов е кумир – човекът с най-големи заслуги за превръщането на България в съвременна промишлена държава. През 1999 г. експертна комисия от Федерацията на научно-техническите съюзи го определи сред 10-те най-значими български инженери на XX век.
Проф. Иван Попов е роден на 8.12.1907 г. във Велико Търново, в семейство на учители. Родителите му са били членове на комунистическата партия. Прогимназиалното си образование завършва в родния си град. През 1921 г. постъпва във Втора мъжка гимназия в София и става член на Младежкия комунистически съюз. През април 1925 г. е арестуван във връзка с атентата в църквата “Св. Неделя” и е осъден на две години затвор. След осем месеца е амнистиран и завършва средното си образование като частен ученик в Първа мъжка гимназия през 1926 г. В същата година постъпва като студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Завършва с отличие и е един от първенците на випуска.
От 1930 до 1931 г. е привлечен като асистент в катедрата по висш анализ. През 1931 г. получава специалната стипендия на Тулузкия университет и заминава за Франция. След три години завършва второто си висше образование на електроинженер със златен медал на град Тулуза. Той е единственият чужденец, удостоен с това отличие. След дипломирането си получава предложения от 15 френски фирми да сътрудничи. Дипломната му работа е “Предаване на слаботокови сигнали по силнотокови мрежи”. Той приема да остане в Париж и да участва в практическото ѝ внедряване. В Париж проф. Попов прави първите си изобретения и получава редица патенти. Въпреки настояването да остане на работа във Франция, той се завръща в България.
През 1934 г. създава своя фирма, “Елфа”, в която работят осем души и са произвеждали прибори по модерна за времето си технология. През 1941 г. брат му Емил Попов и зет му са заловени от полицията, по-късно осъдени на разстрел. Брат му участва в известната група на Александър Пеев, която предава на СССР информация за движението и снабдяването на немските войски в България. Разбирайки, че неговото положение тук не е много стабилно, заминава за Будапеща, където продава един от своите патенти на завода “Агролукс”. През следващите години работи като конструктор на завода. През 1945 г. унгарците го назначават за директор на завода “Хермангьой”. Иван Попов пътува много, за да усъвършенства производството. Посещава редица страни – Австрия, Германия, Чехия, Франция. През 1945 г. става член на унгарската комунистическа партия, където членува до 1949 г., когато се завръща в България.
Проф. Попов издава редица научни трудове, печатани на български и на чужди езици. Автор е на много иновации, патентовани с неговото име. Той се утвърждава като учен с международна слава. През 50-те години работи в Научноизследователския институт в Берлин, като ръководител по проектиране на трансформатори. Става почетен доктор на Висшето техническо училище в Илменау. За успешно внедряване на разработка е награден с националната награда за наука и техника на ГДР за 1961 г.
По разкази на негови сътрудници, при едно от посещенията си в ГДР първият секретар на германската единна социалистическа партия Валтер Улбрих споделя, че един български професор ще бъде назначен за заместник-министър на електротехническата промишленост в германското правителство. Тодор Живков е изненадан и за първи път чува това име. Когато се завръща, поставя въпроса пред Политбюро, като заявява: “Толкова ли много професори специалисти имаме, че ги изнасяме за чужбина?”
През 1962 г. проф. Иван Попов се завръща в България и е назначен за председател на новообразувания Държавен комитет за наука и технически прогрес. Една от основните му задачи е определяне на стратегическите области за изследване в България, създаване на нови научни направления и внедряване на научноизследователските резултати, получени както в университетите, така и в Българската академия на науките.
В началото на 1961 г. проф. Попов е избран за член-кореспондент на БАН. Под негово ръководство се пуска и първата българска електронна сметачна машина “Витоша”. Той успява да изведе България като първа държава в СИВ в областта на запомнящите се устройства на магнитни дискове, на магнитни ленти. Това позволи да постигнем едно изключително ниво на компютъризацията в нашата страна.
При своите многобройни пътувания проф. Иван Попов бил винаги придружаван от екип от специалисти. В края на 80-те години България държи около 40% от експорта на изчислителна техника за социалистическия лагер. За своя неуморим труд през 1963 г. е награден с ордена “Св. св. Кирил и Методий” – I степен. През 1967 г. е удостоен със званието “Герой на социалистическия труд”, а през 1972 г. получава званието “Народен деятел на науката”. За научните си постижения има и редица чуждестранни отличия: “Член-кореспондент на Академията на науките в гр. Тулуза (Франция), 1966 г.; доктор на Висшето техническо училище в Илменау, 1960 г.; почетен член на Съюза на германските инженери, 1969 година.
Не случайно, благодарение на своя международен авторитет, през 1971 г. е избран за министър на машиностроенето и заместник министър-председател. През 1974-76 година е заместник-председател на Държавния съвет.
Очевидно, като изключително интелектуална фигура, проф. Иван Попов не се е вписвал във висшите ешелони на властта. Той е освободен от всички отговорни постове. Проф. Попов никога не е вземал участие във вътрешнопартийните борби. Неговото внимание и дейност са били насочени изключително към икономиката: към изграждане на модерна производствена база, съпътствана с изграждането на заводи, които да дадат възможност България да се нареди в редиците на индустриалните страни – със съвременни технологии, електронно-изчислителна техника, модерно машиностроене и индустриална химия.
Едва ли ще се разберат някога мотивите за неговата смяна. През 1976 г. той напуска поста заместник-председател на Държавния съвет и е избран на поста председател на Научно-техническите съюзи в България. Преминавайки в друга област, той бързо започва една активна дейност за изграждане на материална база на Научно-техническите съюзи. Под негово ръководство са построени много домове на тези съюзи.
Проф. Иван Попов си отива от този свят 2000 г. на достолепните 92 години.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)