Приключенията на три млади художнички по света и у нас

Публикувано на вт, 30 Ное. 2021
1646 четения

В предишния брой ви представихме трите млади великотърновски художнички Невена, Евгения и Нина, познати като триото “GIART”. Днес продължаваме да разказваме за техните приключения в България и чужбина. Започваме от едно тяхно гостуване в САЩ по покана на един от най-добрите творци в областта на триизмерните стенописи.
“На отиване в САЩ се оказа, че на летището са изгубили всичките ни куфари, а ни предстоеше да останем за цял месец. Пътуването беше от В. Търново до София, оттам до Амстердам, след това до Солт Лейк сити, а после и до Рено, откъдето ни взеха с кола. Всичко това продължи около 30 часа. С огромната часова разлика се почувствахме все едно сме се върнали в миналото. На сутринта отворихме вратата и намерихме куфарите си строени пред нея”, разказват за премеждията си художничките. Приключенията обаче не свършват до тук. Оказва се, че са отседнали в дървена постройка в планината, разположена в борова гора насред нищото. На вратите няма ключове и се налага да ги подпират с камъни. Това отначало създава известно напрежение и дискомфорт в тях, но страховете, че може да им се случи нещо неприятно, се оказват неоснователни.
Момичетата се сещат и за друго свое премеждие, но този път в Германия, където отиват на фестивал. Там ги настаняват в сграда, намираща се на 5 км от града, която се оказва бежански лагер. Влизайки вътре, красивите българки се озовават заобиколени от мургави мъже, с които се гледали изпитателно. Впоследствие става ясно, че организаторите са сбъркали и са ги завели в… друг бежански лагер. Българките отказват да останат там и накрая ги настаняват в една вила. За всеки случай момичетата залостват здраво вратите и прозорците и въпреки това прекарват нощта неспокойни. При второто си участие в този фестивал Нина, Невена и Евгения предпочитат да помолят домакините на събитието да ги закарат до летището, за да не остават да нощуват на същото място. Оказва се обаче, че са пристигнали късно и аеропортът е затворил. Те отново са без багаж, защото за пореден път са решили да изхвърлят старите си дрехи и да си накупят разни неща от там. Налага се да пренощуват на открито в продължение на 5 часа. Въпреки че е лято, през нощта става изключително студено, а около тях се разхождали пияни рускини и подозрителни мъже. За да се справят с неприятната ситуация, трите момичета се свиват в една ниша и прекарват бавно изминаващите часове, обградени със своите куфари и завити с хавлиите си.
След горчивия опит от Германия великотърновските художнички имат интересни преживявания и в Милано, където гостуват по покана на свой познат. Надяват се покрай рисуването, заради което отиват, да разгледат и забележителностите на италианския град. Тогава е периодът на поредицата от атентати в цяла Европа. Още с пристигането си на гарата те попадат на плашеща гледка – тълпи от бежанци и карабинери с автомати. След като приятелят им ги посреща и разглеждат града, решават да похапнат сладолед. Наслаждавайки се на вкусното ледено изкушение в едно заведение, те забелязват мъж, който влачи един куфар и го зарязва в непосредствена близост до тях. Домакинът им се усъмнява да не би това да е поредният атентат и всички, изплашени, хукват да бягат надалеч.
Момичетата си припомнят и друга случка в Италия, когато се налага да спят във физкултурен салон. Там трите прекарват студената нощ свити на един дюшек, заобиколени от още стотина техни колеги от цял свят. Въпреки това не съжаляват за това, защото в следващите дни, благодарение на участието си в събитието, успяват да разгледат Неапол, древния град Помпей и други забележителни места. Сещат се и за друго гостуване на същия фестивал, когато ги настаняват в хостел, а из него обикалят предимно чернокожи, сутеньори и проститутки.
Сред интересните случки, свързани с участието на трите великотърновски художнички във фестивали по света, е и едно пребиваване в италиански манастир. След пътуването от България до Рим момичетата отиват да видят Фонтан ди Треви, а след това се отправят до южната част на Ботуша, сменяйки няколко автомобила, шофирани от напълно непознати мъже. В градчето, в което отсядат, попадат на пищни празненства и на един чернокож с расо и въже през кръста, говорещ по мобилен телефон на английски език – нещо доста необичайно за този район. На другия ден всичко е изчезнало като с магия, а времето отново сякаш е спряло. Край манастира в затънтеното селище минава само един черен път, а около него е пълна пустош. Сутринта на Евгения ѝ се налага да върви 2 километра пеш, за да осигури на себе си и на Евгения и Нина чаша сутрешно кафе.
Самата работа на момичетата по стенописите също е изпълнена с трудности и несигурност. Едно от най-опасните места, на което рисуват, е фасадата на къщата с Търновската царица на улица “Гурко” във Велико Търново. Докато рисуват върху стената, скелето буквално виси над пропастта, подпряно на една тухла. В село Юруково пък работят на необезопасено скеле на 7 метра височина, което на по-късен етап успяват да направят по-сигурно и безопасно с помощта на строителни работници от обекта.
Момичетата вече се подготвят за следващата година и за поредните фестивали и приключения. Желанието им обаче е да се концентрират предимно върху работата си в България и инициативите по разкрасяването на болници, училища и сгради, които да направят градовете и селата по-красиви и интересни.
Невена, Евгения и Нина се радват, че хората постоянно искат да се снимат с техните произведения, което е показателно за това, че изкуството, което създават, се харесва от широката публика. В интернет пространството те често попадат на фотоси, на които се виждат техни стенописи и триизмерни картини. Веднъж дори попадат на колекция от 600 снимки с улични 3D творби от цял свят, сред които единствената от български автори е правена от тях.
Един от последните проекти на GIART е създаването на 3D картини за дома. Те ще бъдат изработени като мостри, които впоследствие ще се мултиплицират под формата на принтове. Трите дами имат желание да направят и музей на триизмерното изкуство, а също така да опишат многобройните си истории в книга. Но това засега може да почака. Евгения, Невена и Нина продължават да вървят устремено напред, като искат някой ден фирмата им да е голяма и да дава работа на колкото се може повече художници. Така те ще дадат шанс и на свои колеги да се реализират и утвърдят.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново