За да може един млад човек да хареса и обикне българския фолклор, трябва от най-ранна детска възраст да се сблъска с него. В това са убедени ръководителите на ДЮФА “Българче” – хореографът Петър Петров, диригентът на народния оркестър доц. Митко Димитров и диригентката на народния хор Галя Иванова. Затова е добре да се поддържа жив контактът с тази музика, а това става най-лесно, като обясниш на детето откъде идва и колко е важно да я запазим.
В началото, когато дойдат в ансамбъла, децата не са добре ориентирани. 6-7-годишните не знаят какво искат, споделят преподавателите. На някои танците или пък инструментите не им харесват и се отказват. Повечето обаче остават и се изявяват в “Българче”, докато завършат училище. “Децата искат възрастният, който ги ръководи, да е искрен с тях и това е основата. Затова винаги им казвам защо правим дадено упражнение и защо го повтаряме по няколко пъти. Обяснявам им, че трябва да има ансамбловост, че трябва да се получи еднакво добре от всички, а не само от някои. А искреността децата усещат по-добре от възрастните. Когато правя нова група, събирам 6-7-годишни деца, като основната ми цел е да се получи колектив, който да продължи да танцува, докато завърши училище. И така е най-добре – от малки стават приятели и заедно постигат успехи. А танците възпитават много качества. Учат на колективизъм и децата знаят, че ако само един от тях сгреши, греши цялата група. Благодарение на танците децата придобиват самочувствие на сцената. Учат се на естетика, знаят как да се облекат, да се гримират, да се усмихват и да контактуват с публиката”, споделя Петър Петров. През последните 32 г. хореографът учи малките българчета на родолюбие и забърква в техните сърца магията на любовта към българския фолклор.
“Винаги съм казвал, че нашата музика е сред най-богатите в света като орнаментика, ритми и тактови размери, а това събужда национална гордост у децата. В България има 7 етнографски области и всяка от тях носи духа на предците ни и техния поминък. Затова музиката в различните краища на страната е различна”, включва се в разговора и доц. Митко Димитров, който освен с малките музиканти от “Българче” работи и със студентите от катедра “Музика” при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Той се запалил по народната музика точно във фолклорната формация, когато 10-годишен започнал да свири на гайда. След това продължил в Средното музикално училище в Широка лъка и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Веднага след като завършил висшето си образование, през 1984 г. започнал работа в ансамбъла и така вече 29 г. По думите на доц. Димитров много от инструменталистите в “Българче” продължават семейната традиция. Техните бащи и майки, баби и дядовци като деца също са били част от ансамбъла. Може би затова всички негови ученици се раздават максимално на сцената.
Певиците от народния хор дават нов живот на редица забравени автентични песни. В репертоара на момичетата с ангелски гласове има повече от 30 народни песни от всички етнографски области. “Нашата цел е да запазим българския фолклор в най-чистия му вид, а това в наши дни е много трудно. Отвсякъде ни залива халтура в различни форми, а да си почитател на народната музика вече не е модерно. Затова в началото, докато ги запаля, аз се стремя да пея на децата най-хубавите ни народни песни, да им обяснявам за символиката на красивите носии и интересните обичаи. Така, когато малките почувстват тази любов в сърцата, са готови да се трудят упорито и да се раздават максимално на сцената”, усмихва се вокалният педагог Галя Иванова. Вече 19 години тя е част от ансамбъла, а нейните възпитаници впечатляват с таланта си журито в редица авторитетни конкурси и печелят награди.
Преподавателите са единодушни, че все още продължават да привличат младата смяна и да я задържат в редиците на ансамбъла благодарение на авторитета на “Българче”. А авторитет се гради трудно, но още по-трудно се задържа. За това най-голямата гордост на тримата педагози е признанието на бившите им възпитаници. Когато ни срещнат на улицата, се усеща благодарността им, че сме ги научили на нещо важно и сме ги направили малко повече българи. Това доказва, че в “Българче” децата се учат не само на музика, песни и танци, но и на родолюбие.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив