Преди половин век Ангел Ганцаров получил титлата Мистър бал

Публикувано на чт, 28 май 2020
2688 четения

Всяка година месец май се превръща в празник на младостта с пищните абитуриентски балове, които са едни от най-вълнуващите моменти за семейството на всеки зрелостник. И макар през годините това тържество, ознаменуващо края на ученическите години, да е претърпяло своите метаморфози, общото в този ден винаги е емоцията на младите, които правят първите си крачки в “свободния” живот. Назад във времето абитуриентските балове са били доста по-скромни от сегашните избухвания на дванайсетокласниците, разказва великотърновският статистик и журналист Ангел Ганцаров, който завършва училище през далечната 1969 г. Той е възпитаник на Радиотехникума “А. С. Попов” в старата столица, като тогавашният клас наброявал над 30 ученици.
Великотърновецът разказва, че дрехите за празничния ден се шиели специално за бала, не от желание да са различни от останалите, а просто защото конфекцията по магазините тогава липсвала. По това време популярните платове за рокли са жоржет, тафта и коприна, а при момчетата изборът е далеч по-скромен, но разбира се, всеки обличал костюм.

“Както и сега балът беше
вълнуващо събитие за всички.

Бяхме си запазили места в най-представителния тогава ресторант – “Янтра”. Моята дама на бала – Маргарита, беше от съседен клас и живееше срещу нашия блок. Двамата отидохме до ресторанта с москвича на наш комшия”, връща лентата назад Ангел Ганцаров. Казва още, че за “големия” ден избрал хубав плат за костюма и скъпи обувки – черни трандафори, с остри върхове и с малко кадифе, които стрували…18 лв. Това бил истински лукс, тъй като обувките по това време се продавали по 8-10 лв. Изискани и елегантни, Ангел и Маргарита се оказват най-представителната двойка и двамата са избрани за Мис и Мистър бал. Черно-белите снимки, направени преди влизането в ресторанта, са запечатали спомена от далечния 26 май 1969 г. В ресторанта се събират няколко класа или около 160 зрелостници. След като се налудували под изпълненията на оркестъра, абитуриентите продължават купона в съседния бар до ранни зори. “Тръгнахме си оттам около 5,00 ч. И до днес си спомням този момент, докато минавахме покрай кино “9 септември” как пеех на висок глас “Satisfaction” на “Роулинг Стоунс”. Дълги години, като минавахме в района с приятели и съученици, си припомняхме този момент”, разказва Ангел Ганцаров. Стигайки до центъра на старата столица, групата окъснели младежи спонтанно се отправя към Стамболовия мост, а оттам се качват до парк “Света гора”.

Качени на виенското
колело, абитуриентите
от Випуск 69 посрещат
изгрева над В. Търново.

Няколко часа по-късно, отпочинали и с нови сили, вече бившите съученици се събират отново в бара на хотел “Етър”, за да споделят моментите от празничната вечер. Любопитен факт е, че те са сред малкото съученици, които след дипломирането си продължават да поддържат връзка помежду си в продължение на повече от 50 г.

“Обещахме си, че на всеки 5 години ще се събираме.

Първата сбирка не успяхме да я направим на петата година, а я организирахме шест години по-късно през 1975 г., защото аз и още няколко момчета учехме във военното училище във В. Търново и Шумен и нямаше как да присъстваме. Но втората среща я направихме четири години по-късно, за да влезем в ритъм”, разказва Ангел Ганцаров. И успяват да удържат на обещанията си за другарските срещи. А от 2009 г. решават да започнат да се събират всяка година, а понякога и по два пъти.
“Миналата година се събрахме отново за 50-годишнината от завършването на Радиотехникума. Аз и още няколко приятели успяхме да съберем с нас още три класа. Някои от съвипускниците ни не се бяха виждали още от завършването и беше много вълнуващо”, споделя великотърновецът.
Неизменен на футболната си страст, покрай трепета на абитуриентския си бал, помни и футболната среща между “Етър” и “Бенковски” – Видин, с която преди 50 г. търновският отбор влиза в “А” група. “Бенковски” тогава водеше в “Б”, а “Етър” беше една точка зад него. На 3 май видинският отбор дойде във В. Търново и трябваше да ги бием на всяка цена. Малко преди мача, на празничния 1 май, с приятели се събрахме отново на бар. Минавайки по главната улица и до бръснарницата имаше знамена – българският трикольор и червеното знаме, което беше леко увиснало. Тогава още нямаше виолетови знамена. Дръпнах червеното знаме и бързо го прибрах. На другия ден отидох на тавана и с големи букви написах на него “Етър”, спомня си Ангел Ганцаров, който с гордост развява знамето на любимия отбор на стадиона. Двубоят завършва с победа на “Етър”, който изпреварва съперника си. Малко по-късно идва и влизането на търновския отбор в “А” група, допълва футболният статистик.

В. БАЙЧЕВА, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново