Пръстен печат с позлата от XIV в. откриха археолози на Трапезица

Публикувано на вт, 17 Дек. 2013
2170 четения

Византийски пръстен печат с позлата от края на XIV век откри археологът гл.ас. д-р Деян Рабовянов при разкопки на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Върху накита е запазен надпис на гръцки език, от който става ясно, че той е принадлежал на някой си Леонтий. Вероятно собственик на пръстена е бил чужденец, пребивавал по това време в българската столица, но не може да се изключи възможността да е попаднал в Търново и като военен трофей, не скри предположенията си специалистът от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
“Бижуто е отлято от медна сплав – бронз, като върху повърхността му е нанесен дебел слой позлата, която сега е запазена по вдлъбнатините на гравировката и вътрешността на халката. Върху кръглия щит на пръстена са гравирани два концентрични кръга с надпис между тях, на който се четат думите “Той (аз) Леонтий”. Буквите са прецизно гравирани, като началото е отбелязано с осемлъчева розета. В централния кръг е изобразена лилия, изпълнена със същата прецизност като надписа. Растителен мотив украсява и рамената на пръстена”, обяснява Деян Рабовянов. Заради технологията на изработката и характера на декорацията той е категоричен, че находката датира от края на XIV век. Прекрасно изпълнената гравировка го изравнява по качество с пръстените, направени от злато, и подсказва, че е направен в специализирано златарско ателие във византийската столица Константинопол.
От групата византийски пръстени печати, към която принадлежи откритието на Трапезица, са известни само няколко екземпляра от България и Балканите. Това е и осмият средновековен пръстен печат с надпис на гръцки език у нас.
Макар и с намалени средства разкопките в южния сектор на средновековния град Трапезица продължиха и през този сезон, а техен ръководител е гл. ас. д-р Деян Рабовянов. Пръстенът е открит в новоразкрита 11-а поред сграда, която е част от голям жилищен квартал от втората половина на XIV век – времето на управление на царете Иван Александър и Иван Шишман. Жилището, върху чийто под е намерен накитът, е едно от големите с предполагаема площ от около 80 кв.м и оформя северозападната част на квартала. Големите му размери и масивният градеж подсказват за сравнително високите възможности на неговите обитатели.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново