С мизерни пенсии, две малки оранжерии и денонощен труд съпрузи от Присово оцеляват в кризата и живеят щастливо вече 59 години. 84-годишният Петър Любенов и 76-годишната му съпруга Йордана отдавна са пенсионери и откакто са вкъщи, се занимават със зеленчукопроизводство. Имат градинка от 1 дка, отглеждат краставици, боб, пипер, зеле, домати, тиквички и др., но най-предпочитаният зеленчук са доматите. Продукцията изхранва три семейства – тяхното и на двамата им синове, а каквото остане, съпрузите продават на малка масичка в селото. Случва се да предложат щайга домати, 3-4 краставици, няколко тиквички, кило зелен боб и това е. Всички в Присово ги познават като честни и трудолюбиви хора, а и като производители на най-чистите домати в района. Това е технология, която познавам още от времето на Втората световна война, когато нямаше никакви препарати за растителна защита. Може тя да е старомодна, но моите домати са чисти, без химическа намеса, казва дядо Пешо, както го знаят в селото.
Петър Любенов се запознал със зеленчукопроизводството през 1944 г., когато бил едва на 15 години. Семейството му живеело трудно и родителите го изпратили да помага в голяма зеленчукова градина край Шумен. Като чирак за 5 години изучил всичко – сортове, технология, отглеждане на разсад. Сега прилага всичко това в градината си. Признава, че работата е много трудна и специална и който не може да я работи, да не се захваща.
Не искам държавата да ми помага, още мога. Сега какво става, всеки иска да взима, но трябва да даде нещо на страната си, така го разбирам аз, разсъждава Петър Любенов.
Всеки ден той става в 5,00 часа и бърза да провери какво е положението в оранжериите. През зимата излиза по 3-4 пъти през нощта да наглежда разсада, който сам произвежда. Завива го с рогозки и слама, за да не измръзне. За доматите купува семената всяка година, не заделя от собствената продукция. След като вече има разсад, започват още по-големите грижи. Старецът пренася сандъчетата с крехките растения на различни места, където има повече слънце. Много зависи какъв ще е разсадът, ако не е качествен, и доматите ще са лоши, обяснява той.
Не че дъждовете сега не пречат на зеленчуците, но много зависи от това кой как е обработил почвата и как се грижи за реколтата, намесва се и баба Данче. Напоследък жената се е поразболяла и не може много да помага, а и е оперирана. Но посядва на сергийката в селото, за да продаде по някое кило домати или краставици. Иначе готви, шета, макар бастунчето да и е постоянна дружка.
Сега има поражения по листата на доматите, но това не пречи на плода, въвежда ни в едната оранжерия дядо Пешо. Аз си имам един принцип, който спазвам почти 70 години. Като започна да бера продукцията, не пръскам с нищо. Та това са отрови, отиват в доматите. Пък и всичко произвеждаме за наша консумация, нямаме промишлени количества, категоричен е Петър Любенов. За него работата е живот. Често споделя, че ако спре да работи, просто ще умре. Макар старецът да има четири бъбречни операции и от 22 години да живее с един бъбрек, това не го плаши. Продължава да експериментира с различни сортове домати и който му хареса, него произвежда, добавя баба Данче.
Например, сортът “Идеал” е много капризен и се маносва, а и не е рентабилен. Но преди нямаше такива мани като сега, климатът много се промени, отчита дядото.
Йордана и Петър Любенови не са кореняци присовчани. Дошли през 1964 г. от стражишкото село Балканци. Навремето там закрили училището и синовете им нямало къде да учат. Нямали никакви пари и отишли на градинарство във Варна. Три години произвеждахме зеленчуци, там ни израсна и големият син, разказва Йордана. Семейството живеело в малка колибка в градината, която Любенови наели. После съпрузите продавали зеленчуците на централния пазар във Варна. Така спестили пари за къщата.
Тухла по тухла сме градили аз, Данчето, баща й и брат ми. След това едни майстори ми поискаха 3000 лв. да измажат къщата отвън. Не се съгласих и като запретнах ръкави, малко по малко, сам си я измазах, хвали се дядо Пешо.
Сега Йордана и Петър живеят сами, двамата им сина пътуват с тирове по света. Имат трима внука, които също са далеч. Внучката е студентка, учи право, но през май заминала за Америка, на бригада. Преди това дойде, прегърна ме и каза: “Бабо, недей плака”. Как да не плача, няма да я вида 4 месеца, вълнува се баба Данче.
Синовете им закачили една георграфска карта на стената, за да знаят родителите им къде пътуват. Ето, сега единият е в Испания, после заминава на север и през Ламанша стига до Лондон, показва баща им. Какво да правят синовете в България? Тук работа, там работа, парите все не стигат, децата им пораснаха.
Баба Данче и дядо Пешо са най-щастливи, когато семейството успее да се събере на празници. Тази година на Великден пристигнали синовете със семействата си. Купили едно агне, опекли го и така прекарали празника. Това ще ни остане, пък и кой знае кога ще се съберем така, казват Любенови.
Докато си говорим за нещата от живота, дядо Пешо ни черпи с вкусни ягоди. Това е втората реколта. Малко са киселички, но са вкусни, кани ни баба Данче. Мъжът й бърза да ни покаже всичко в градината – зеленчуци, цветя, тикви, зелен боб, малини. Всичко има в райското им кътче.
Много са ми скъпи лекарствата, а пенсията ми е 150 лв. Половината от тях всеки месец оставям в аптеката, казва ни на заминаване Йордана Любенова. Тя не иска нищо друго от държавата, освен да й помогне за лекарствата. Иначе все някак ще се справят с дядото.
Догодина на 29 май Йордана и Петър Любенови ще честват 60-годишен брачен живот. Нито за миг не сме се разделяли, както е приказката, отчита дядо Пешо. Дори когато той отиде във В. Търново по работа, баба Данче чувства липсата му. Не ми е хубаво без него. Сядам на пейката пред къщата и го чакам. Като на млада булка сърцето ми трепва, като го видя, че се задава по улицата, признава Йордана.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел Йорданов