Пламен Геров измина 600 км на велосипед от любов към България и нашата история

Великотърновецът Пламен Геров измина на велосипед 600 км, посещавайки емблематични за българската история места. Той направи това за 4 дни и 4 нощи. Багажът му тежеше около 19 кг, а маршрутът му премина през 64 населени места. За приключението знаеха само най-близките му, а желанието му бе да се пречисти и да се отърси от ежедневието.
“Воден от любовта си към България имам потребност постоянно да обикалям и да се запознавам с нови места или да си припомням стари. Сега искам да ги посетя с велосипеда си, набелязвам си дестинация, проучвам историята ѝ, избирам най-удачния маршрут и тръгвам”, разказва Геров след завръщането си. Обикновено Пламен прави тези преходи в рамките на един ден, а най-голямото му постижение до момента е 309-километровият преход до Никопол на брега на Дунав. Това е първото няколкодневно пътешествие с велосипед, в което целта му била да стигне до най-южната точка на Западна България – Петрич.
Преди да тръгне на път, той си начертава маршрута и според броя на километрите и тежестта на изминатото разстояние избира спирките, където да нощува в палатка под открито небе.
Велоавантюрата на Пламен започва около 4,30 ч. сутринта на 28 август. Когато слънцето изгрява, той вече е изкачил връх Шипка и след кратка почивка започва спускането си към Южна България. Целта му за деня е посещение в Калофер, родното място на Ботев, Карлово, където е роден Левски, и нощувка в Сопот, града на патриарха на българската литература Иван Вазов.
“Аз съм много повлиян от нашата история и най-вече от Възраждането и Освобождението. Силно съм вдъхновен от героите, които са надигнали глава в онези трудни времена. Този район под Балкана винаги ме е впечатлявал с това как е събрал живота на толкова бележити българи”, споделя Геров.
Първия ден, малко преди да падне мрак, великотърновецът отива до поляната на манастира “Св. Спас” край Сопот, където прекарва първата си нощ след изминатите близо 150 км. Тя обаче не преминава леко. Измореният колоездач успява да поспи едва 3 часа, защото над главата му се изсипва много дъжд, а гръмотевиците не му дават мира. Младият мъж дори не посмява да помоли да го приютят в светата обител, тъй като създаденият като мъжки манастир сега е женски. Рано сутринта той отново поема на път. Времето е влажно и неприятно, а слънцето едва успява да пробие мъглата от изпаренията. Пламен обаче продължава пътуването си, насочва се към Хисаря, а след това преминава транзитно и през Пазарджик. Целта му е да стигне до Пещера, за да преспи край бреговете на язовир Батак. В края на деня изминатото разстояние е 160 км, а преходът е по-тежък спрямо предишния ден. Геров силно се надява поне тази нощ да си почине добре, но уви… Три километра, преди да достигне до мястото си за нощувка, той отново е застигнат от пороен дъжд, вятър и гръмотевици. В същия момент майка му му съобщава по телефона, че треньорът на футболния клуб “Хебър” (Пазарджик) е ударен от мълния в този район и това още повече му въздейства психически. Все пак успява да стигне невредим до Батак и за негова радост там дори спира да вали. Геров успява да разгледа забележителностите на селището, към чиято трагична съдба изпитва силна сантиментална привързаност, и да продължи зареден с нови емоции към мястото, избрано от него за почивка.
“По тъмно аз се озовах на брега на язовир Батак. Разпънах си лагера, храних се, светейки си с фенерчето. Беше неприятно, защото в далечината чувах вой на чакали и дори започнах да се питам дали наблизо няма и мечки, но бях толкова изморен, че просто се затворих в палатката и се опитах да заспя”, разказа Пламен. Уви, тази нощ той също няма късмет и отново започва да вали, чуват се и силни гръмотевични тътени. За негова радост палатката се оказва качествена и успява да опази себе се и багажа си сухи. Тя обаче е малка, за да не тежи при пътуването, и с багажа и колелото си, прибрани на сухо в нея, Геров обяснява, че се чувствал като “мумия в саркофаг”. Едва на сутринта великотърновецът вижда къде точно се намира, а красивата гледка, с която се събужда, му дава нови сили да продължи напред.
Новият ден започва с тежко катерене с колелото към Доспат. След студената нощ и денят в Родопа планина е хладен. Въпреки големите физически усилия, които велосипедистът полага за изкачването на големия наклон, се налага да облече всички дрехи на гърба си, за да не му е студено. Достигайки язовирите Голям беглик и Малък беглик очите му отново се натъкват на невероятно красиви гледки. Малко преди Доспат, Геров среща един добре екипиран колоездач и се заговарят. Разбирайки подробности за пътуването на великотърновеца, той го определя като тотално луд човек заради опасното приключение, което е предприел съвсем сам. Следващата цел на Пламен е град Гоце Делчев, от който той остава силно впечатлен. Достигането дотам обаче отново е трудно. Последната спирка за третия ден е Петрич, а изминатото разстояние от сутринта до достигането му – 182 км при положителна денивелация близо 3 хил. метра. Това е нещо, което би трябвало да се направи в рамките на няколко дни, но силната мотивация на Геров не познава ограничения. Около 17 ч. той достига желаната цел, а градът го очарова. За нощувка обаче предпочита местността Рупите, която е на няколко километра от Петрич. Този път времето е с него – все още е светло, не вали. От местни хора разбира, че в района не е капвало от три месеца, а земята е толкова суха и втвърдена, че се налага да зачуква колчетата на палатката си в нея с чук. Спокойствието на нощта му се отразява добре и го кара да се чувства почти като в СПА център, успява да поспи “цели” 4 часа. На сутринта го събужда кучешки лай в далечината. Отваряйки палатката той отново вижда един невероятен изгрев, който му доказва за пореден път, че това пътуване си струва всеки един изминат километър и всяко едно направено усилие.
Последния ден от обиколката си Геров посвещава на близките забележителности. Той разглежда китното градче Мелник, в което се влюбва, посещава Рожен, Роженския манастир и лобното място на Яне Сандански. Голямо впечатление му прави това, че в манастира всичко е на самообслужване и се разчита на съвестността на посетителите. В края на деня великотърновецът посещава и Сандански, а вечерта, малко след 18 ч., се качва с колелото и 19-килограмовия си багаж на влака за Г. Оряховица. В София се налага да се прехвърли на друг влак. Пътуването в претъпканите вагони продължава 9 часа и се оказва много неприятно и некомфортно за предпочитащия да се движи сам с велосипеда си авантюрист. В 3,15 ч. сутринта той благополучно пристига на гарата в железничарския град и оттам с колелото си се прибира във В. Търново.
“Където и да ходя, винаги, когато се завърна в родния си град, спирам на входа му и сега със сълзи на очи почувствах удовлетворението от пътуването и успешното ми завръщане вкъщи”, споделя Пламен, който още не може да осмисли какво точно му се е случило. “С по над 10 часа на ден въртене на педалите това си беше истинско геройство. Чувствам се много доволен от себе си, че успях физически и психически да устоя, да не се срина, да не почувствам немощ или да се откажа. Това пътуване ме накара още повече да заобичам страната си и ми дава сили да продължа да показвам красотата и историята ѝ и на другите”, каза Геров, който не спира да бъде позитивен и да мечтае.
За да е полезен на другите, Пламен не скрива и какво може да им бъде полезно при дълъг преход. На първо място за нощувка трябват задължително палатка и дебел спален чувал, заедно с хубава, гумирана подложка, върху която да се легне, за да се изолира тялото от студената и влажна земя. Важно е да се вземат и 2-3 по-топли блузи или други връхни дрехи, а също и колоездачни тениски, клинове, бельо и чорапи, които да се сменят ежедневно. В багажа винаги трябва да присъстват аптечка, посуда и прибори за хранене, помощни материали и инструменти за поддръжка на велосипеда и всички останали вещи – от гаечни ключове и отвертка до игла и конец, с които да се зашие примерно скъсаната палатка или раница. Понеже всеки ден записва маршрута си на GPS track на телефона за проследяване на маршрута и изминатите километри, Геров слага в багажа си и две допълнителни външни батерии. Храната си осигурявал от магазинчета по пътя. Въпреки че в ежедневието си не яде много хляб, при пътуванията си той увеличава дажбата, за да му държи ситост по-дълго време и да не изчерпва от допълнителните енергийни запаси на тялото си. Задължително гледа да има и сладки неща за ядене, защото при големи натоварвания пада кръвната захар. По пътя си купува и консервирана храна, която няма нужда от допълнително приготвяне. Така не се налага да пали огън и да поставя на опасност от пожар природата. За пиене използва вода, в Родопите успял да се наслади на множеството планински извори.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив