Васил Левски е имал внедрен информатор в търновския конак, който е осведомявал съзаклятниците за действията на полицията. За това разказва писателят и историк Николай Иванов от В. Търново. В книгата си “Нови факти за Васил Левски и Стефан Стамболов” той разказва за шпионския дуел между Апостола и Шнайдер ефенди – немски евреин, който по това време ръководи турското шпионско отделение. То е създадено през 1872 г. и е имало добре развита мрежа. Враждата между двамата се поражда и от това, че Левски не пропуска възможността да уязви Шнайдер ефенди като пише в дописката си до вестник “Свобода” от 18 януари 1871 г. “немци – турски шпиони”, подписвайки се като Дякон Левски. Известно е, че чрез шпионите си турската власт в Цариград редовно си доставяла и четяла изданията на емигрантския печат. “Не знаем как е реагирал началникът на шпионското отделение, когато е прочел това послание на Левски, но можем да кажем със сигурност, че през 1871 г. предприема още по-усилени действия в издирването на Левски по разпратените във вилаетите описания. Николай Иванов разказва, че в последната година, преди да бъде заловен, Левски допуска няколко грешки. Той дарява на приятеля си Сава Пенев снимка с автограф на гърба ѝ, като тази фотография и до днес се пази в Регионалния исторически музей във В. Търново. След като шпионското отделение се сдобива с фотография на Апостола започва усиленото търсене и арести на хора, които приличат на него. Един от заловените е Васил Иванов Узунов от Елена.
“Всичко това обезпокоило Левски от методите на Шнайдер ефенди. По тази причина той отива заедно с Ангел Кънчев в Елена през есента на 1871 г. Посещава и дома на един от съзаклятниците Сава Кършовски, който му разказва, че неговият зет Васил Иванов Узунов е сред задържаните заради приликата си с Апостола. Той бил книгопродавец и е арестуван във Враца, а след това откаран във Видин. По-късно е преместен в Русчук, където е подложен на ново разследване и предаден на съд, разказва Николай Иванов. Писателят се позовава на спомените на Сава Кършовски, като разказва за събитията в книгата си “Апостолите на свободата в Елена”. В нея описва, че за да бъде освободен зет му, бил изискан лично от Мидхат паша документ, подписан от мюдюрина и еленските чорбаджии, като доказателство, че става въпрос за друго лице, а не за Левски. Преди да бъде освободен, русенският валия поискал също така допълнителна лична гаранция за арестувания от двама авторитетни българи. За него се застъпили Иван Чорапчиев и Стоил Попов, след което Васил Иванов Узунов бил освободен. Тези масови арести доказват амбицията на Шнайдер ефенди да залови Левски.
“Разбирайки колко добре е информиран Шнайдер ефенди и методите му, Левски със сигурност е съзрял съдбоносните събития, които може да настъпят от безпрецедентното полицейско раздвижване. Ако съзаклятник е трябвало да удостоверява фалшива самоличност пред властите, той едва ли ще успее да осигури изброените от Кършовски документи, подписани от чорбаджии, полицейски служители и гаранти”, обяснява Николай Иванов.
Шпионското отделение нанася тежък удар върху революционния комитет в Лясковец.
След убийството на лясковския чорбаджия Васил Козлев, издал на турските власти за фалшивото тескере на Левски, примката започва все повече да се затяга. Това тескере било напълно редовно, издадено от Димо х. Вълчев – член на комитета, който изпълнявал длъжността на помощник-кмет. Документът бил издаден на името на Руси Веледи Рачов. Един ден между Карлово и Калофер някакъв чорбаджия случайно иска от Левски огън за цигарата си. И за зла участ той припознава сетрето на Апостола като свое. Някога било откраднато, затова поискал да си го вземе. Левски вади револвер, става кавга и се намесват заптии. Дякона успява да се отърве, но чорбаджията намира в хастара на палтото завързани в кърпа пет турски лири, тескерето и дълъг лист с шифровки. Той, разбира се, веднага ги носи в конака и са изпратени в шпионското отделение при Шнайдер ефенди. Това се оказва една от следите, по които той тръгва да разплита създадената с толкова усилия комитетска мрежа.
Започват масови арести и разпити, като първи е заловен издателят на тескерето Димо х. Вълчев. Той е вкаран в търновския затвор, за да бъде ползван за сведения при преследването на Левски, обяснява Николай Иванов. След убийството на Васил Козлев са арестувани всички, свързани с това деяние, активни членове на лясковския комитет. Стига се и до безпрецедентното задържане в продължение на три месеца и на жените на съзаклятниците, които също са подложени на мъчения. Един от задържаните не устоява на изтезанията и разкрива всички подробности около убийството на чорбаджията. Христо Иванов – Големия веднага пише на Левски “Брате, нидей дохожда още за насам, додето ти пиша, нидей шава да ни сгрешим”.
Внедреният информатор на Левски в търновския конак осведомява съзаклятниците за действията на полицията и за съдбата на заловените лясковски дейци. Но в писмото си Христо Иванов се безпокои, че вече не може да следи от близо хода на разследването – “Момчето му и бай Димо исказал много маже и мажете са се на инкяр чи докарали и жените им да ги плашат, та дано те да искажат някого, но нимога да се науча точно и подробно, защото човекат ми го няма тука, дето се учеше в кунака едно друго”. С това на практика се доказва, че в Конака е имало внедрен човек, който е помагал на комитетските дейци.
Опасенията на Левски, че заловените няма да издържат на мъченията, се оправдават. Полицейските власти вече разполагат в Търново с няколко свидетели, които могат да го разпознаят. На първо място под ръка на следствието е търновският търговец Стефан Карагьозов, който имал копринена фабрика в Търново. Той е дал 15 жълтици на революционния комитет и добре е познавал Левски.
След залавянето на Апостола в Къкрина е закаран за разпознаване в Търновския конак. След очна ставка Стефан Карагьозов потвърждава, че това е издирваният Дякон Левски. Според спомени на Васил Берон, Левски изповядал на приятелите си “Най-много ме мъчи Стефан Карагиозоглу и още един българин”, допълва Николай Иванов. Разказва, че Стефан Карагьозов умира през 1878 г. внезапно във фабриката, която се е намирала в местността Устието, а след Освобождението е продадена на държавата за казарма. Любопитен факт е, че полюлей от къщата му днес се намира в църквата “Св. Марина” в старата столица, разказва писателят.
“Проклятието на Левски настига Стефан Карагьозов и той умира преди Руско-турската война. Умират и предателите от Лясковец, които издават извършителите на убийството на чорбаджията Васил Козлев. До година-две умират всички предатели на революционното дело”, казва още Николай Иванов. Той е автор и на книгите “Апостолски времена”, “Нови доказателства за гроба и костите на Левски и Бенковски”, “По следите на Велчова завера”, “Последните дни на Стефан Стамболов” в др.

Весела БАЙЧЕВА