Писателката Емине Садкъ: Още при първата моя среща с Велико Търново дъхът ми спря

Публикувано на пт, 28 окт. 2022
1082 четения

Емине Садкъ е част от най-младото и талантливо поколение в българската литература. Дебютният ѝ роман “Керван за гарвани” се приема много добре както от читателите, така и от критиката, като още с появата си попада и в номинациите за престижни отличия. Първата от тях е за наградата “Хеликон” през 2021 г. , а втората е от тази година за наградите на “Портал Култура”. Също така с книгата си Садкъ печели и съпътстваща награда на Фестивала “Южна пролет” в раздел “Проза”.

Емине е от Исперих, но 12 години от живота си свързва с В. Търново. В старата столица тя попада именно заради любовта си към писането, което ѝ се отдава още от дете. Когато идва моментът да избере къде да продължи средното си образование, тя избира Хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, която единствена отговаря на критериите ѝ за изучаване на писменото слово. Паралелката, в която се записва Емине е Журналистика и право. По онова време бъдещата писателка се занимава с изучаване на алевиите (част от етническото многообразие на Лудогорието) в кубратското село Севар и техния ритуал “Хъдреллез”. Още на първия месец след започване на обучението ѝ в гимназията от училището изпращат нейна статия на тази тема за участие в конкурса “Стоян Михайловски” и така започват опитите ѝ за изява в журналистиката. С течение на времето тя разбира, че това не е нейната професия, тъй като обича да си доизмисля нещата, и затова пренасочва енергията си в създаването на художествена литература, което ѝ се получава доста по-добре. След завършване на гимназията Садкъ продължава висшето си образование във В. Търново, защото, както самата тя казва – изначално е влюбена в този град.
“Още първия път, когато дойдох във В. Търново, дъхът ми спря. Това беше като една истинска любов и 13 години от живота си свързах с него. В последните 3 години вече живея на друго място, но винаги, когато се връщам, още на Шереметя започва да ми се свива стомахът и да ми блъска сърчицето все едно наистина ще видя любимия си. Много физическо е цялото привличане между мен и Търново”, споделя Емине, която определя старата столица като свой втори роден град, който я е оформил такава, каквато е.
След завършването на университета, Садкъ започва работа в ОУ “Христо Ботев”, намиращо се точно под Хуманитарната гимназия, където е завършила неотдавна. Там тя е медиатор и работи с деца, имащи нужда от допълнителни занимания с тях и мотивиране да ходят на училище. Но и това ѝ занимание остава в миналото. В момента младата авторка живее в силистренското село Гарван, където доизгражда своята къща.
С годините на постоянно художествено бъбрене, както се изразява Садкъ, в нея се отключва желанието да пише и да говори по-дълго – не само да разказва една история или момент от нея, а да доразказва случките и героите, които изненадват дори нея със своите решения и ходове. Дебютният роман на авторката “Керван за гарвани” първоначално е замислен като сборник с разкази, но впоследствие тя разбира, че пред нея се отварят врати за много по-дълго разказване и много по-дълбоки срещи. В един момент книгата сама се превръща в роман.
Повествованието на “Керван за гарвани” разказва за много неща, но една от основните теми в нея е децентрализацията в културната среда и пъстротата на България. Тя разказва за живота на учителя по География Николай Тодоров, който по време на 90-те е бил в своите ранни 20 години. Тогава той е изпълнен с желания и надежди светът, в който е живял, да се промени към по-добро. Но след това всичко става все по-странно и все повече започва да се отдалечава от представите му, докато в един момент той се оказва изсмукан от безвремието на провинцията, в която остава да живее. Първата част от книгата разказва за това, как той се събужда от реалността, в която е бил засмукан, и осъзнава, че неговите надежди са били напразни, както и че той просто е бил примирен с това, което се случва. Героят тръгва на стоп из България, за да научи, че въпреки професията си въобще не е наясно какво се случва в страната, а при пътуването си преминава през какви ли не ситуации.
“Това, че не познаваме държавата си, е и самата реалност. Напоследък не комуникираме помежду си и не знаем какво се случва в нашия свят, а той е там и съществува. България е съвкупност от отделните си единици, а ние не можем да ги съберем в едно цяло и затова сме една голяма нула. И тази нула продължаваме да я търкаляме по хълма на нашето абсолютно безвремие и безличие”, смята Емине.
На представянето на “Керван за гарвани” във В. Търново, което ще се състои в Регионална библиотека “П. Р. Славейков” на 28 октомври от 17,30 ч., ще присъства и Йоана Елми, с която Садкъ дебютира в една и съща година като писател. За нея Емине казва, че ѝ е “готина конкуренция” на писателското поприще, има невероятно перо, изключителна е като човек и умее да анализира света през човечността. Йоанна живее между България и САЩ и сега е тук, защото беше сред номинираните за литературната награда “Перото”. За “Керван за гарвани” ще говори и издателят на романа Нейко Генчев, зам.-кмет на В. Търново.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново