Писател предлага да има паметна плоча на Апостола на мястото на някогашен хан

Публикувано на пт, 16 юли 2021
193 четения

Да бъде поставена паметна плоча на Васил Левски на мястото на някогашния Семерджиев хан в старата столица. За това настоява великотърновският писател Николай Иванов, който преди няколко години представи в книгата си интересни и неизвестни дотогава документи за гроба на Апостола. На 18 юли т. г. се навършват 184 г. от рождението на Васил Левски, което провокира желанието му да бъде отбелязано едно от местата, свързано с великия българин.
Николай Иванов разказва, че Пано Семерджиев е бил известен търговец и предприемач. Ханът на фамилията е построен в края на Търново в съседство на старите бояджийски чешми. Бил е на два етажа над големи кивгири. На първия била кръчмата и стаята за нощуване на пътниците, а на втория етаж живеело семейството на Пано Семерджиев. А като доказателство за връзката на хана с Дякона писателят посочва спомените на Христо Семерджиев, син на ханджията.
“Дяконът Василий за първи път дойде на хана. Никой в Търново не го познаваше, освен Иванчо Хаджидимитров-Захарлията и Христо Иванов-Подвързача. Още когато пристигнаха Дякона и монахът (б. ред. отец Матей Преображенски – Миткалото) те поискаха една по-отдалечена от кръчмата стая. И баща ми ги отведе на горния етаж на хана, който беше зает само от нашето семейство”, посочва в спомените си Христо Семерджиев. Той е брат на Иван Панов Семерджиев – учител, революционер и председател на местния революционен комитет в Горна Оряховица през 1876 г., за което е обесен заедно с Бачо Киро и други въстаници. Ханът бил предпочитано място заради удобното си разположение и възможността при евентуален обиск и опасност Апостола да напусне града. За пребиваването му в хана пише и Тодорка Драганова в своя статия, позовавайки се именно на спомените на Христо Семерджиев.
“След арестуването му Васил Левски е докаран под конвой в Търново не по някаква друга причина, а за да бъде разпознат. Тук имало комисия по разпознаването, в която участвали Стефан Карагьозов, Димо Хадживълчев, кмет на една от махалите на Лясковец, и още един българин, за когото Левски не казва кой е. Човекът, който го разконспирира окончателно, като потвърждава пред Шнайдер ефенди, че арестуваният е Левски, е именно търновският търговец и фабрикант Стефан Карагьозов, който също е давал пари на комитета за народното дело и добре познавал Апостола”, разказва Николай Иванов. Писателят посочва и друга любопитна подробност. В последната година, преди да бъде заловен Левски, той допуска няколко грешки. Едната е, че дарява на приятеля си Сава Пенев снимка с автограф на гърба ѝ. По това време действа турското шпионско отделение, ръководено от Шнайдер ефенди, което открива този и още няколко портрета на Апостола. Също така Левски е имал скрито в палтото си тескере, с което е пътувал в империята. Неговото е било напълно редовно, издадено от лясковчанина Димо Хадживълчев. Върху документите тогава не е имало снимки. Един ден между Карлово и Калофер някакъв чорбаджия случайно иска от Левски огънче за цигарата си и приближавайки се до него, разпознава сетрето на Апостола като свое. Някога то било откраднато и поискал да си го вземе, настанал спор, намесили се и заптиета, но въпреки това Левски успял да се спаси. Но в хастара на палтото чорбаджията намира завързани в кърпа пет турски лири, тескерето и дълъг лист с шифровки, които веднага носи в Конака, стигат и до Шнайдер ефенди. Тогава започват масови арести и разпити, като първи е заловен Димо Хадживълчев. Малко по малко нишката започва да се разплита, а издирването на Левски става все по-усилено.
След залавянето му и довеждането на Апостола в Търново, започват разпитите. Един от въпросите бил в коя къща е пребивавал. “Левски казва, че не може да я посочи и евентуално би могъл да я разпознае през деня, ако влезе от края на града. Всъщност Левски е пребивавал именно в Семерджиевия хан”, разказва Николай Иванов. Скицата на хана е публикувана за първи път в Пътеводител на Велико Търново от 1907 г., тя е направена от съученици и приятели на обесения Иван Семерджиев.
За съжаление ханът е унищожен при пожар след Освобождението. На 30 май 1879 г. в Търново избухнал голям пожар, при който изгорели над 150 къщи, включитлено и ханът на Пано Семерджиев. Огънят е умишлен, подпален от човек, който се завръща в града след Освобождението и драсва клечката на своя магазин за сол. При пожара загива и майката на Семерджиев. От хана остава единствено само ламаринената фирма (б.ред. реклама), краищата, на която са обгорели от пламъците. Това е първата цветна реклама отпреди Освобождението, която е запазена в оригинал. Именно затова металната фирма на Пано Семерджиев, изработена в периода от 1856 г. до 1860 г., представлява любопитна и рядко срещана музейна ценност.
Фирмата е с дължина 63,5 см и ширина 43 см. Нарисувана е върху метална повърхност вероятно с яйчена темпера или блажна боя. Основният фон е в масленозелен цвят, а краищата ѝ са обрамчени с червена ивица. Използвани са различни цветове за определящата сюжетна линия: червено, кафяво, охра и бяло.
В горната част на фирмата, в средата е разположен текст на четири реда с печатни букви: “Страноприемница на Г. Пана Семерджи. Брате свърших парите. Ах, чуден си бе Койченце! Продай феса и кундурите. Пълни брате, пари недей иска. Днес сос пари, утре без пари!”
Художествената композиция е в унисон със съдържанието на текста. Три мъжки фигури, облечени в традиционна носия, са застанали около бъчва, пълна с вино. Фирмата е поръчана от собственика на търговския хан в Търново Пано Семерджиев и е била поставена над вратата на странноприемницата му. Според Тодорка Драганова фирмата на Пано Семерджиев е съхранявана от Ангел Каранешев от Велико Търново и е закупена от Окръжния народен музей през 1964 г. А днес тази реклама може да бъде видяна в музей “Възраждане и Учредително събрание” в старата столица.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново