Липсата на басейни, отношението към трениращите, недостатъчна мотивация у децата да спортуват и не на последно място – скъп спорт. Всичко това накуп превръща един от най-полезните спортове като плуването във все по-неконкурентен на останалите, алармира треньорът и председател на СКП “Царевец” Панайот Паздерков.
Самият той е родом от Варна и е завършил тамошното Спортно училище, но вече 20 години живее и работи във Велико Търново. Завършва ВТУ, после следдипломна квалификация в НСА треньорски профил, а от 2008 г. е и преподавател в университета. През 2004 г. създава клуб по петобой, като по тогавашния закон един клуб можеше да е член на две федерации и “Царевец” е и в тази по плуване. Преди 5 г. излезе нов закон и бе регистриран втори клуб, който е само в плуването.
Последната година е трудна за СКП “Царевец”, въпреки че Тонислав Събев стана държавен шампион на 50 и 100 м бруст, 12-и е на европейското първенство с национален рекорд на 50 м. Той и брат му Симеон обаче вече са студенти в Щатите. “Сега правим обновяване на поколенията, ще разчитаме на децата и ще минат няколко години, докато възвърнем позициите си. В малките, които тренират, има амбиция, но като цяло поколението е по-различно и от предишното. Сега вече искат да постигат успехи, без да се напъват”, коментира Паздерков. В момента клубът има 40 картотекирани деца.
Проблемът с басейните обаче е основен. “Тренираме на Радиотехникума, но не сме доволни от отношението към нас, към деца и родители, както и от цените. Имаме чувството, че само пречим на собственика, за него ние сме само разход. Това се отнася и за трите плувни клуба. Искаше да затвори басейна, защото издръжката му е скъпа, после излезе в ремонт. Родителите започнаха да се настройват. Обърнахме се към кмета, обяснихме, че няма къде да тренираме. Започнахме да тренираме в СУ “Емилиян Станев”, там отношението е отлично, но размерите на басейна са малки и не стават за спорт. След два месеца басейн “Радио” отвори, вдигнаха се цените. Искаха ни освен по 70 лв. на дете, още по 1400 лв. месечно от клуб като наем”, твърди Панайот Паздерков.
Той признава проблема, че децата много чупят в съблекалните, но треньорите са в басейна и не могат да следят кой какво прави в помещенията. Въвели са правила, но според него там няма персонал, който да оказва някакъв контрол.
Плуването е много скъп спорт. 70 лв. месечно е картата на дете за плуване в басейна, отделно е членският внос към клубовете. Цените стъписват родителите още в началното обучение. “Двойно по-скъп спорт сме, отколкото леката атлетика, хандбала и т.н… Ние не сме конкурентни финансово на другите спортове в града. Родителите избират по-евтиното, кризата ги удари, а е жалко, защото плуването е най-полезният спорт”, казва треньорът.
“Така родителите се отдръпнаха заради цени, заради отношение към тях и в момента работим на 25% от капацитета в сравнение с преди. Басейнът в университета е затворен. Няма как да пътуваме до общинския басейн в Павликени, където условията са отлични. Пробвахме, но 45 минути е пътуването в едната посока и накрая като цена пак ще излезе същото. В Павликени от април до октомври с новите соларни панели, които имат, разходите за газ са нула. Те дори и през зимата произвеждат ток и подпомагат разходите. Защо не се направи същото върху спортната зала “Сава Величков”? Необходими са 200 кв. м соларни панели”, смята Панайот Паздерков.
Още по-скъп е модерният петобой, където СКМП “Царевец” също има сериозни позиции. Най-успешните състезатели са Ралица Митева и Мартин Христов. В петобоя освен плуване има и бягане, стрелба и фехтовка. Стрелбата е с лазерно оръжие. Един пистолет с мишена е 1000 евро, шпага за фехтовка – 200-300 евро, екипът за фехтовка – 350 лв., отделно маратонки, бански, шапки за плуване… Петобоят е много тежък спорт. Сега търсят заличка за фехтовката, а Ралица ходи да тренира във Варна. Бягането и стрелбата са комбинирани, това също изисква огромни тренировки. На 25-26 март във Велико Търново ще бъде държавното първенство по модерен петобой. На стадиона ще са бягането и стрелбата, плуването е в Радиотехникума, а фехтовката – в зала “Сава Величков”.
“Искаме тези деца да ги привлечем в спортните зали и бази, не говоря само за плуването. Да играят и тренират, а не да стоят по парковете да пушат цигари и да пият бира… Освен всичко подрастващите нямат и желанието, което имахме ние навремето. Ние губим тези деца! Знаете ли колко таланти сме изгубили така, колко Антъни-Ивановци има по парковете, а ние не можем да ги привлечем в залата и басейна, защото нямаме условия”, твърди Панайот Паздерков.
6-годишната Ани е личната кауза за Панайот Паздерков и съпругата му Николинка. Помощта към дъщеричката им, която е с детска церебрална парализа, се превърна и в обществена кауза за много хора. Още преди 3 г. семейството стартира кампания “Помощ за Ани” за събиране на средства, като тогава идеята бе да заминат за лечение в Китай. Включиха се много желаещи да помогнат и необходимата сума бързо бе събрана.
“Тъкмо планирахме да тръгнем и дойде пандемията, затвориха всички пътища натам. Ани тогава беше на 3 г. и половина, имаше по-реални шансове нещата да се случат. Намерихме вариант за Турция и направо попаднахме на най-подходящото място”, казва Панайот. Това е медицински център за рехабилитация в Истанбул, специално за детска церебрална парализа. Има фирма, която организира всичко оттук – хотел, графици, преводи… За първи път отиват през октомври 2021 г.
“Много сме доволни, има ефект. Ани се подобри, започна да стои права, макар и с опора. Стоим по две седмици там, после още толкова тук. Последните три месеца не бяхме ходили, но разбрахме, че не трябва да се прекъсва. Казват ни: ще извадим нейния потенциал, доколкото можем. Дали ще проходи, или да стои седнала – никой още не може да каже”, споделя Панайот Паздерков. Когато са си у дома, с Ани основно се занимава съпругата му.
Хората откликват, още когато стартирали кампанията, за два месеца събрали средства за цялата година. Сега вече парите в сметката привършват и затова кампанията е възобновена. Има и кутии из целия град, дори и в Дряново и Дебелец, като някои дори сами предлагат да поставят. Мнозина се отзовават със средства, за което сем. Паздеркови са много благодарни. Те са на мнение, че родителите не трябва да се срамуват, когато имат проблем, и всичко се прави в името на децата, тяхното лечение и социализация.
Но и тук е неизбежна “лъжицата катран” в “кацата с мед”… “Хората помагат финансово, но в същото време не са много толерантни. Отиваме в парка с количката и някое дете идва да си играе, а майка му го дърпа обратно, сякаш сме прокажени. Обидно ни става… Ани си е нормално дете с малко по-специфични нужди, тя също се радва, като има деца около нея”, споделя баща ѝ.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Н. ВЕНКОВ и личен архив
