5000 лв. за разкопки в южния двор на манастира “Великата лавра” във Велико Търново отпуска Министерството на културата. Археологическите проучвания ще бъдат съсредоточени в близост до средновековния храм, преустроен в баня, който беше открит през 2007 година. Обектът се намира само на 80 метра южно от църквата “Свети 40 мъченици” на левия бряг на р. Янтра.
Разкопките отново ще бъдат поверени на трима археолози. Ръководител на екипа е доц. д.изк.н. Константин Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН, който ще копае заедно с гл. ас. д-р Евгени Дерменджиев от Регионалния исторически музей в старата столица и Пламен Караиванов, директор на Археологическия музей в Раднево. Те ще започнат работа веднага след като парите бъдат преведени от културното ведомство.
През миналата година археолозите също работиха в южния двор на манастира. Тогава те проучваха останките от средновековен квартал от началото на XIV век. “Той се е развивал в западното подножие на Царевец и най-вероятно той се е простирал до крепостната стена, която се спуска от главния вход на Царевец и стига до реката”, припомни доц. Тотев.
Амбицията на министерството е постепенно да бъде проучен целият южен двор на “Свети 40 мъченици”, за да може освен обновения храм посетителите да имат възможност да разгледат църквата – баня. Находката няма аналог в проучените досега стотици храмове от епохата на Средновековието в България. Основите на храма са били открити през 1992 г., но заради започналите мащабни разкопки край “Свети 40 мъченици” са замразили проучванията. Абсидата на паметника попада под тротоара на пътя, който води към площада пред Царевец.
За да бъде проучен напълно храмът, е наложително да бъде укрепен пътят, сподели доц. Тотев. Част от помещенията са били преустроени в обществена баня за нуждите на населението в квартала под хълма Царевец.
Трябва да се намери начин и за експонирането на банята, която впечатлява с интересната си архитектура. Откритото къпално помещение е с размери 4,50 на 7,80 метра, с под от каменни плочи. В зидовете са вградени керамични тръби за отопление, които били свързани с горивна камера в съседно помещение.
Наред с това са намерени много фрагменти от стенописи и сграфито-керамика с рисунки на животни и птици, част от мраморна икона с позлатена рамка.
Златина ДИМИТРОВА, сн. архив