Откриха плет на 7000 години, чистят го със зъболекарска сонда и четка за грим

Публикувано на ср, 14 окт. 2020
13482 четения

Плет на близо 7000 години, който е част от внушителна постройка, стотици керамични съдове, рядко срещано блокче графит и заготовка от глина откри археологът Александър Чохаджиев при проучванията си на селищната могила в Петко Каравелово.
Тази година работата по нея е свързана с разкопките от 2019 г. Тогава е проучена голяма част от сграда от Средния халколит, намираща се в средните пластове на могилата. Постройката е регистрирана за първи път през 2017 г., когато е премахната част от напоителна тръба, незаконно поставена на мястото около 70-те години на миналия век. В настоящата година резултатите са дали съществена и нова информация. Открити са западната и северната стена, които дават представа за внушителните размери за такъв тип постройка, която е колово-плетена и е отпреди около 7 хил. години. Тя е била с дължина близо 15 метра и ширина около 11 метра, като площта ѝ надхвърля 150 кв. м. Това може би е най-голямата постройка, открита досега в могилата. Явно е унищожена при пожар, защото повечето останки са лошо запазени, а на места буквално са на прах. Интересното е, че в нея са открити огромни количества керамични съдове. До този момент, за трите години проучвания, са намерени над 300 такива и това е без аналог за цялата могила. “Очевидно става дума за постройка, в която хората са си държали съдове, жито за посев, древни оръдия на труда. Вероятно е била свързана по някакъв начин и с производството на керамичните съдове. Миналата година открихме заготовка от глина, а тази година може би най-съществената и най-рядка находка беше блокче графит за украса на съдове. Той се намира много рядко. Откритата от нас плочка е с внушителни размери 8 на 5 см и дебелина около 2 см. Не бих нарекъл помещението работилница, но по някакъв начин е свързано с керамичното производство”, казва археологът. Сред откритите съдове има както обикновени, така и богато украсени с графит, с бяла инкрустация, с червена боя, допълва той.
Керамичният комплекс е уникален по няколко причини. Първата е голямото количество съдове, втората – че е много добре запазен, и третата, защото много лесно в него се проследяват ясно доловими типове керамични съдове, пояснява археологът. Някои от тях са буквално като излезли от калъп. Очевидно те са дело на един или двама майстори, стилистиката им е много близка.
“Получихме изключително богата информация и за архитектурата на сградата. В северната ѝ половина е била издигната една платформа от дърво и глина, която е служела както за съхранение на керамични съдове, така и за огнището. Това е един вид полуетаж. За пръв път попадаме и на случай, при който едната от стените при пожара е паднала навън и голяма площ от нея се е запазила. Имахме възможността да я проучим и да предполагаме, че къщата е била висока около 2-2,20 м. Стените са били боядисани в охра и очевидно постройката е била красива и представителна. Имахме шанса да открием и самия плет от колово-плетената конструкция. Коловете са от дъб, а пръчките на плета са от леска. От тях бяха взети няколкостотин проби, защото много рядко има случаи да са толкова запазени. В случая вероятно пожарът не е бил толкова силен. Дървените останки са се задушили и въпреки овъгляването не са изчезнали съвсем”, разказа Чохаджиев, който сподели, че почистването на плета става със зъболекарска сонда и четка за грим, което отнема страшно много време.
Може би най-големият принос от научна гледна точка от тазгодишните проучвания на могилата е, че най-вероятно става дума за останки от едно много голямо земетресение в Северна България между 4700-4600 г. пр. Хр. Податки за такова сеизмично събитие има и от проучванията в Провадия и Дуранкулак. Вследствие на това на много места в селищната могила в Петко Каравелово се наблюдава пропадане на пластовете. “В момента могилата е обект с документирани над 200 линейни метра стратиграфски профили и много ясна хронология. Работата по нея ще продължи вероятно и през следващите два археологически сезона, когато имаме за цел да проучим пластовете под разкритата сграда. Предполагам, че съществуват още три строителни нива от времето на Ранната каменно-медна епоха, т. е. от 5 хил. г. пр. Хр. до 3700 г. пр. Хр.” посочи Чохаджиев.
Николай ВЕНКОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново