Трифонка Романова Попниколова (Николова) е една от най-видните деятелки на образователното и историческото дело в България през втората половина на XX в. и началото на XXI век. Тя е една от най-бележитите личности в историята на Поликрайще и Сломер, Великотърновско за всички времена. С изключителен принос за издигане равнището на образованието в Поликрайще до едно от най-добрите в страната. Една невероятна българка, посветила целия си живот на България. Произхожда от най-издигнатото семейство в Сломер. Наследява от родителите си Роман Трифонов Маринов и Йордана Илиева Маринова изключителни качества на характера: непреклонен български дух; воля за борба; невероятна работоспособност; взискателност и отговорност към задълженията си, които предава на своите деца и възпитава у хилядите си ученици.
Делото на живота й и най-грандиозното й творение е многотомната „Илюстрована история на Поликрайще“. Труд от хиляди страници, документи, дати, факти, разкази на очевидци, спомени, снимки, събиран десетилетия наред, последователно, неуморно и системно, от стотици книги и статии, държавни и лични архиви, надскачащ по стойността и издържаността си този на многотомната академична История на България. Труд, какъвто не са в състояние да сътворят цели научни институти и университети. Убедила стотици поликрайщчани от цялата страна и от чужбина да допринесат за създаването му. Поликрайще ще блести завинаги на картата на света именно благодарение на нейния труд – на нейната история. Няма друго селище не само у нас, но и никъде извън границите ни с подобна история. История, издържана в най-строг научен стил.
Напук на взеобщата апатия на обществото днес, Трифонка Попниколова е неуморима: От на вид крехкото й тяло извира желязна сила и енергия. Само през последните две години инициира и организира честванията на 140-годишнината от Освобождението на Поликрайще от османско робство (6 юли 2017), Въстановяването на Деня на героите на Поликрайще, загинали във войните за национално обединение – Архангеловден (8 ноември 2017), 100-годишнината от основаването на Кредитна кооперация „Солидарност“ – Поликрайще (10 ноември 2017), 210-годишнината от рождението на водача на Българското национално възраждане в Поликрайще – свещеник Георги Полуганов (26 февруари 2018). Благодарение на нея е заснето предаване в Поликрайще за рубриката „Вяра и общество“ на Българската национална телевизия (10 март 2018), посветена на 140 годишнина от Освобождението на България, отразяващо пътя на Руските Освободители тук. От 2012 насетне публикува в „Църковен вестник“, списанията „Родознание“, „Педагогика“, „Педагогически алманах“, „Издател“, различни периодични издания, участва в научни конференции и телевизионни предавания.
Родена е на 1 август 1934 г. Завършва Девическата Професионална Гимназия в Павликени. Учителският съвет оценява големите усилия и старание, които полага в обучението си, и я избира за знаменоска на официалното знаме на Гимназията. Четири години е секретар на организацията на Съюза на народната младеж (СНМ). Получава специалност „Български език и литература и изобразително изкуство” от Института за прогимназиални учители „Лазар Станев“ в Плевен (1955 г.).
Дългогодишна учителка по български език и литература в Основните училища в Гарван, Силистренско (1955-1959), Иванча, Великотърновско (1959-1960) и Основно училище „Кирил и Методий”, Поликрайще (1960-1989). Преподава също изобразително изкуство и трудово обучение. Нейните възпитаници са над две хиляди.
Трифонка Попниколова има изключителен принос за приобщаването на населението на новоосвободената Южна Добруджа към Родината. Тук е приета като посланничка „Чак от Стара България“. Дирята, която е оставила там, е толкова силна, че когато двадесет години след напускане на Гарван отново го посещава, нейни бивши ученици, които нарочно са си дошли от други места и техните родители излизат от домовете си, носейки в щайги ягоди и череши (това се случва в края на май), и букети цветя, за да ги подарят на нея и на директора си. Посрещането е невероятно. Събират се стотици хора. Те правят шпалир при преминаването им. Затрупана е с толкова много цветя, че просто не е в състояние да ги носи. Картината повтаря точно това, което се случило през 1916 и през 1940 година, когото местното население е посрещало българските освободителни войски. Като изключим руските освободители в България през 1877-1878 година и българските в Македония и Тракия през 1912, 1915 и 1941 година, едва ли някой е посрещал някого някъде така, както учениците и техните родители в Гарван – любимата си учителка Трифонка Попниколова и директора си Никола Попниколов.
Тя е изключително взискателна. Нейните часове се отличават със строга организация, образцов ред и дисциплина, налага високи критерии за овладяване на граматичните правила и правописа на книжовния български език. Подложена е на огромно натоварване, свързано с проверяването на стотици работи до късно през нощта. Особено държи на краснописа. Тя има красив почерк, който се харесва от учениците. Те се упражняват да изписват буквите като нея, например главната „Д”. Обичана от учениците си, които всеки ден й подаряват цветя. Нейните поликрайщки ученици наскачат в пъти по подготовка своите връстници във Великотърновските гимназии и Софийските университети.
Въвежда читателски дневници. Създава „Дневник за литературни творби” (1980 – 1988). Някои ученици й посвещават свои съчинения. През 1987 Мария Янкова Костадинова VIII-ми клас, включва в „Дневника” стихотворение: „На моята учителка” с подзаглавие: „Посвещавам го на другарката Николова”:
„Пред мене образът Ви се яви,
опиянихте ме със клонки от лози
и от тогаз в сърцето ми гори,
към Вас една любов от рози.
….
Пред Вас дори е слаба
силата соколова.
Благодаря Ви за всичко,
Другарко Николова!“
Трифонка Попниколова подготвя индивидуални изпълнения, рецитали, театрални постановки и драматизации. Ръководи кръжок „Художествено слово”. От 1966/1967 до 1969/1970 се води „Дневник на Литературния кръжок”. В него се документира дейността на всяко занятие. С рецитала „Родино моя” по творби на Иван Вазов, спечелва Окръжното състезание за художествена самодейност (1978). Организира експедиционен отряд „Ястребински звезди” (1978 – 1980). На всеки училищен или общоселски празник се изпълнява програма под нейно ръководство. Зрители и участници помнят постановките: Рецитал. Литературна композиция по „История Славянобългарская” по произведението на Отец Паисий, „Изворът на Белоногата“, „Ръката на учителя”, „Кирил и Методий”, „24 май – Ден на българската просвета и култура, на славянската писменост и на българския печат”, „Рецитал по творби на Венко Марковски”, „Кирчо пред съда”, „Дъщерята на партизанина”, „Монтаж за Георги Димитров”, „Посрещане на Дядо Мраз”, и др.
През 1965 г. по инициатива на Трифонка Попниколова и на директора на училището Никола Попниколов в Поликрайще е обявен Национален литературен конкурс и е учредена първата в културната история на България и втората в света ежегодна литературна награда за най-хубава художествена творба или книга на селска тематика и се поставя началото на организирането на срещи-разговори и литературни четения на видни български писатели. Наградата носи назването „Златен клас“, а удостоените получават право на едномесечна творческа командировка в Поликрайще. Първата награда е обявена на 1 януари 1966 г. С нея е удостоен Стоян Ц. Даскалов за книгата му „Райски птици“. От тогава насетне изнася доклади и усърдно подготвя учениците за срещите им с изтъкнати български писатели и поети – гости на училището: Ран Босилек, Камен Калчев, Слав Христов Караславов, Стоян Ц. Даскалов, Петко Тодоров, Николай Стайков, Любомир Левчев.
Трифонка Попниколова ръководи и кръжок по шев и кройка. В него ученичките изработват блузки, собственоръчно избродирани и ушити от тях.
От 1980 до 1989 Трифонка Попниколова е ръководител на движението ТНТМ – техническо и научно творчество на младежта, което направлява кръжоците в училището. С предметите, които изработват, участвуват в общоучилищната изложба, която се провежда всяка година за 24 май. Една част от същите се подреждат във витрина в магазин в центъра на селото. Престижно е и представянето на най-сполучливите и старателно направени предмети в районни и окръжни изложби, където не рядко печелят призови места. Трифонка Попниколова най-подробно документира извършената работа. Освен това отговаря и за работата на клуб „Млад трезвеник”. През месеца на трезвеността – февруари са подготвяни литературно-музикални програми, на които ученици четат свои, а също и творби на изтъкнати български автори. Подреждан е и кът на трезвеника.
Периодът от 1959 до 1987, когато начело на училището стои най-изтъкнатият му директор Никола Георгиев Попниколов, е върхът на образователното дело в Поликрайще в цялата история на неговото съществуване. Тогава той предприема мащабна строителна програма, целяща създаване на възможно най-добри условия за развитие на образованието тук. Трифонка Попниколова взема най-активно участие в нея. Тя се труди при строителството на политехническата работилница и физкултурния салон (1961 – 1964), на спортната площадка в двора на прогимназията (1972) и на многобройни други обекти.
Още от 1960 тя ръководи и участва със своя труд в летните и есенните бригади в помощ на ТКЗС. Връзват се и се колтучат домати, събират се картофи, търга се лук, берат се зелен боб, пипер, домати и ягоди, сортират се домати за износ за СССР на пункта в месността „Боруш”. А обработката на цвеклото е твърде трудоемка. При първата копан то трябва и да се разреди.
Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание учениците от Поликрайще участват в събирането на средства за построяване на кораба „Радецки” под ръководството на класните ръководители като класът на Трифонка Попниколова проявява най-голяма активност и заема първо място в окръга.
Тя е ръководител на пионерски лагери в Боруш, Водно, Костел, хижа „Божур” над Горна Оряховица, Троян, Симеоново, в които предприема многократно рисковани походи с учениците. Организира екскурзии из страната по поречието на река Дунав до Силистра, по Черноморието, до подбалканските градове Казанлък, Карлово, Сопот, Калофер и крайграничните: Петрич, Благоевград, Сандански, из Родопите, до София, Перник, Плевен и до по-близки места: В. Търново, Габрово-Етъра, Боженци, Шипка и Бузлуджа под наслов „Опознай Родината, за да я обикнеш”. Два пъти годишно през пролетта и есента училището прави походи до близки забележителности – римския град „Никополис ад Иструм”, „Хотнишкия водопад”, местността „Дервенето” при Самоводене и Преображенския манастир, и до местността „Изворът”, където тя води своите класове.
Обича учителската професия и я практикува почти 35 години до 1 август 1989, когато се пенсионира. За нея това е почти един цял живот. Но скоро след това отваря страница за живота на изследователя-историк в нея, върху пише почти 30 години.
Трифонка Попниколова със своите усилия е допринесла равнището на образованието в Поликрайще да бъде едно от най-добрите в страната. Не е случайно, че през периода 1960-1989 всички випускници на училището завършват средно, а значителна част от тях – и висше образование. Впечатляващ е броят на учителите, инженерите, стопанските ръководители и университетските преподаватели, учили тук. Тя се гордее с постиженията на своите ученици.
Трифонка Попниколова е виден общественик. Участвала е в работата на читалището „Димитър Генков” (в четиригласния хор), в дейностите, свързани с подготовка на населението за борба с бедствия и аварии, противохимически и противоатомни нападения, в бригади в помощ на ТКЗС, в поддържането на паркове и цветни алеи в селото.
Тя е член и на Окръжния комитет на Отечествения фронт във Велико Търново. Работи като просветник на 17-та низова ОФ организация в Поликрайще. Всяка седмица провежда кръжоци по домовете на хората – изнася лекции за възпитанието на населението и чете откъси от българска художествена литература. Много от сбирките се свикват в нейния дом и това е свързано с големи приготовления. Правят се сладки за гостите. Идват по 15-20 души – четат книги от българската класика. С изключителен интерес се следят разказите за героите на Димитър Талев, Иван Вазов, Елин Пелин и на други български писатели, и се обсъждат съдбите им. Често присъстват и журналисти от местната и централната преса.
Трифонка Попниколова пише сценариите и подготвя старинни обичаи и сцени от бита на селото: „Годявка”, „Раждане на нивата по жътва”, „Заговезни”, „Изпращане на гурбет”, „Сватба” и др. Няма жител от Поликрайще, който да не си спомня с умиление за подготовката и представянето им. При осъществяването на тази широкомащабна дейност са преодолявани много трудности, издирване на дрехи и всякакви принадлежности, за да се представи по-достоверно обичаят. Много усилия тя хвърля по подготовката на композицията, подбора на най-подходящите изпълнители за съответните роли. Това са своеобразни театрални представления, на които тя е и автор, и сценарист, и постановчик, и режисьор. Резултатът е невероятен. Селските прегледи се превръщат в един голям общоселски празник. До окръжни състезания и класирани за републикански са стигали: „Изпращане на гурбет” и „Сватба”. „Изпращането на гурбет” обхваща почти целия живот на голяма част от съселяните ни. Този обичай-поминък на селото, който е пресъздаван многократно през годините 1971 до 1980 с различни участници, стигащи на брой до 75 души, е най-внушителното и трогателно представление.
На прегледите за „Народно творчество и бит” през 1980 г. битовият обичай-поминък „Изпращане на гурбет” е класиран на окръжните прегледи на първо място. Участниците в журито плачат, когато го гледат и след свършване на представлението се смесват с изпълнителите и ги прегръщат, целуват и поздравяват за прекрасната игра в Летния театър на гр. В. Търново. Тя е сред главните организатори на Земляческата среща, проведена в Поликрайще на 6, 7 и 8 ноември 1981, посветена на 1300-годишнината от създаването на Дунавска България, на която пристигат 1430 поликрайщчани от Унгария, Чехословакия, Австрия и десетки села и градове на България.
Трифонка Попниколова получава признанието на ръководните органи на Отечествения фронт за своята огромна народополезна работа. Награждавана многократно. През 1972 е удостоена от Националния съвет на ОФ с Почетна сребърна значка за активна обществена дейност. През 1978 получава медал „100 години от Освобождението на България от турско робство”. За дългогодишно участие в работата на Сандружината е отличена със Златна значка „20 години Сандружина”.
Трифонка Романова Попниколова счита за щастие, че като учителка е работила в един много благоприятен период, когато този труд е високо оценяван и уважаван от ученици, родители и от цялото общество. През посочените години той е на показ пред 300 ученика, пред техните родители и пред 4000 жители на Поликрайще. А като историк, че е осветлила имената на Поликрайще и Сломер да греят наред с името България.
Заедно със съпруга си Никола Георгиев Попниколов създават всички възможни и невъзможни условия, за които човек дори и не би помислил, и работят пряко силите си през целия си живот безспир, за да могат синът им проф. Георги Николов Георгиев и дъщеря им д-р Марияна Николова Георгиева да се издигнат до равнището на световноизвестни учени-физици, шестващи с българското знаме по цялата планета. Нейният живот е достоен за преклонение.
Георги Николов Георгиев и Марияна Николова Георгиева
