От стари вестници майсторки сътворяват красиви вълшебства

Първа национална среща на изкушените от правенето на изкуство от хартия събра във Велико Търново двадесетина майсторки. “Когато вие, вестникарите, си свършите работата и хората прочетат вестниците ви, идва нашият ред – да направим от тях красиви вълшебства”, разказа организаторката на срещата Христина Узунова от Сухиндол. За място на срещата “Хартиени творения” Христина избра старопрестолния град, защото е в центъра на страната и защото е убедена, че това е най-красивият и уютен български град.
Идеята на Христина беше да събере на едно място както творци, които да покажат произведенията си и да обменят опит помежду си, така и обикновени хора, за които хартията е странен материал. “Целта ми е просто да внесем още малко красота в живота си”, казва Христина. За да види какви прекрасности могат да се правят от рециклирана хартия, на срещата не дойде поканената министърка на екологията Ивелина Василева.
“Животът и без това е сив, защо да не опитаме да си го направим малко по-пъстър”, казват Христина Узунова и нейните съмишленички в това изкуство.
Тя се запалила по хартията преди около две години. Станало случайно и повече от нестандартно. “Намерих на сметището плетени дамаджани и кошници. Буквално се заплених от тях, моментално реших, че те са вдъхновението ми да правя чудеса. Ще ме наречете клошарка, но не е така. На сметището има безкрайно много интересни неща. Така започнах и аз. У всеки човек се крие един заспал талант и успееш ли да го събудиш по правилния начин, се получават чудеса. Така се получи при мен. Трудно открих хартията като материал, но любовта ни беше от пръв поглед”, споделя Христина. В началото тя започнала да плете с блатна папрат, после се пробвала с пръчки. Оказало се много трудно. “Впоследствие открих начина, по който от хартия си завивах тръбички. Това изкуство много прилича на кошничарството, но ние плетем с хартиени пръчки”, обяснява майсторката от Сухиндол. Тя признава, че не е измислила “топлата вода”. Изкуството на плетенето с хартиени тръбички е отдавна познато на рускини, полякини, чехкини, немкини, които споделят опита и тайните си в интернет.
На пръв поглед е много лесно, но не е. Работата е пипкава и изисква търпение и фантазия. Стефка Димитрова от Бургас простичко описва как се подготвя изходният материал. “Вземате вече прочетения вестник и нарязвате страниците на ленти с различа ширина. От една страница по дължина можете да изкарате от четири до шест ленти. В зависимост от това какво искате да плетете, ще си направите различни по дебелина пръчки. Хартиените ленти се навиват плътно върху игла за плетене или дървено шишче, работа върши и спица от колело. Техниката за навиване е същата, както се прави фунийка. Вече навитата хартия съвсем в крайчето ѝ се залепя с обикновено канцеларско лепило, за да не се развие. Можете да си направите по-кухи или по-плътни тръбички, които се ползват за различните етапи от изплитането на изделието. Кухите тръбички са за изделията, в които има много извивки, за да стане съвсем гладка повърхността. По-плътните пръчки са за по-обемните и масивни изделия, както и за основата на различни купи, панери, кошници и дори чанти. С твърдите пръчки изделието става много устойчиво”, обясняват почти едновременно Христина и Стефка. За да има цвят и красота, вече готовите хартиени тръбички се оцветяват. Ползват се акрилни бои. Всичко е на водна основа. Това е предимството на хартията, че тя може да бъде оцветявана, казват майсторките. Готовото изделие се лакира с разтворим лак. “Не става да пръснеш с лака за коса, това не е фризура”, заливат се от смях Христина и Стефка. Двете набързо стават сериозни и заявяват категорично, че изделията, изплетени от хартия, са дълготрайни и освен за украса спокойно може да се използват в домакинството.
“Не е нужно нито да смачквате, нито да гънете хартиените тръбички при работа. В момента на изплитането нашите ръце ни водят за извивките, за свивките и наметките. Всичко е въпрос на фантазия и малко техника”, разказва бургазлийката. Нейна запазена марка са малки червени кошнички под формата на дамски корсети с всичките им панделки, банели, презрамки, дантели и ширити.
Стефка плете с хартиените тръбички от 3 години. Преди това нейна страст са били гоблените. “Шиех в несвяст. В един момент ми попадна едно такова изделие от хартия, направено от моя братовчедка. Тя “ми отвори очите” и ме въведе в кухнята на плетенето с хартия”, споделя майсторката. Всъщност Стефка Димитрова е фризьорка, но използва всеки свободен момент, докато дойде часът на поредната клиентка, за да работи хартиените тръбички. “В началото нещата ми ставаха криви и не много угледни, но това не ме отчайваше. Покрай нескопосаните ми първи опити да знаете колко народ във фризьорския салон съм запалила по това изкуство…”
Заглеждам се в ръцете ѝ, изглеждат нежни. Не съм плела от две седмици, затова е така. Доскоро бях с пришки и рани. Няма как, нормално е, когато пръстите ти увиват хартия по цял ден. Не се работи с ръкавици, трябва да усетиш хартията, всяко нейно преплитане. Хартията те води и ние водим нея. Но резултатът накрая си струва – да видиш творбата си готова и напудрена като малка кокетка”, споделя Стефка.
“Тук има свивки и наметки като в плетките. Виж корсета – трябва да му оформиш ханша, после със свивки се прави тънката кръшна талия. След няколко реда отново наддаваш, за да направиш бюста”, показва и разказва Стефка Димитрова. С хартиените тръбички тя майстори ретро бебешки колички, кутии за бижута, панери, вази. Христина е изкусна в изработката на чадъри. Забелязвам, че малкият и големият чадър, които е донесла, са различни не само по размери. Дръжките им са направени с различни плетки, което ги прави още по-уникални. “Това чадърче прекрасно може да стои на входа на дома ви, пълно с цветя – естествени или сухи. Фактът, че отваряте врата и ви посреща нещо прекрасно вкъщи, ви създава добро настроение още от прага”, казва Христина.
За някои от изделията майсторките ползват основа. С няколко тръбички се прави скелетът на панера, а стените му могат да се плетат около основа, за която служи купа за салата, дават примери сръчните плетачки с хартия. Те се открили в социалните мрежи. “Открихме се по желанието да правим тези красоти. Аз питам нея, тя – мене. Опит и съвети споделят и другите момичета. Всяка прави изделието си по различен начин и това е уникалността ни. Може да се нарича кошница, но всяка си има етикет. Дори да искаме да направим нещата еднакви, не може да стане”, казва Христина Узунова. Тя е дипломиран химик лаборант, но в момента е домакиня. Щастлива е, че семейството ѝ я подкрепя в нейното изкуство.
“Не бих повярвала, ако някой ми каже, че се издържа с изкуство”, не крие организаторката на срещата “Хартиени творения”. В това число слага и себе си, още повече че сътвореното по-често просто подарява. Миналата седмица Стефка Димитрова била на изложение за ръчно изработени иделия. “Българите по-често гледаха, основно купуваха чужденци. Хората отлично разбират, че нашите изделия не са ширпотреба като в китайски магазин, но не искат да приемат, че и цените ни не могат да са като в “левчето”. Факт е, че в това изкуство ние даваме всичко от себе си, влагаме много труд и очакваме някой да се впечатли и да го оцени”, с болка споделя Стефка.
Цяла година чака срещата във Велико Търново Галя Дончева от Златица, Софийско. Тя е служител в компютърна компания. Запалила се миналата година, когато била на екскурзия в Ловеч, където в едно магазинче на покрития мост видяла изделия, изплетени от хартиени тръбички. “Страшно ми хареса. Тръгнах да търся из интернет клипчета, уроци с техники. После попаднах в групата и нямам намерение да излизам. Толкова се запалих, че едвам дочаквам да се прибера от работа у дома, за да започна да си плета хартиените панери”, разказва Галя. Тя споделя, че дори се дразни, когато не може да намери време, за да остане насаме с изкуството си. “Нямам обяснение защо ме пали. Интересно ми е. Има живец, има провокация. Това е страст. Запалва те и не можеш да спиш. Често си сънувам моделите. Просто лягаш и ставаш с това – да плетеш с хартиени пръчки. С времето става по-силно и по-обсебващо”, простичко обяснява Галя от Златица.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. авторката