Офицерът от резерва полк. доц. инж. Христо Атанасов е преподавател в катедра “Национална и регионална сигурност” в НВУ “Васил Левски”. Минал е през цялата управленска йерархия на военния ВУЗ. Бил е декан на факултет “Общовойскови”, а от 3.12.2013 до 1.05.2014 г. беше временно изпълняващ длъжността началник на единствения в България военен университет, който е завършил през 1982 г. Командвал е мотострелкови взвод и мотострелкова рота в поделение 24260 в Елхово.
Кореняк великотърновец е. Роден е на 2 юли 1960 г. Възпитаник е на ОУ “Петко Славейков” и Математическата гимназия във Велико Търново.
Кандидат е за общински съветник от партия “Българска демократична общност” за Велико Търново. Женен.

– Доц. Атанасов, като експерт по национална и регионална сигурност какъв е вашият професионален анализ на бежанската вълна, която залива Европа?
– Нека първо да изясним, че бежанаците сами по себе си не са проблема, те са следствието на дълго наслагвани и игнорирани проблеми, които днес излизат извън контрола на политическите действия. В момента всички виждаме, че ЕС не може да формулира единна позиция по въпроса и една по една държавите членки започват да променят поведението и нагласите си. Трябва да подчертаем, че такъв миграционен, културен и икономически феномен е непознат в европейската история. Решението на кризата изисква многопластов подход – то минава през управлението на културния сблъсък, през икономическите ефекти, произведени от навлизането на евтина работна ръка, и достига до социалните конфликти между европейските граждани и мигрантите, основани на различия, които трудно могат да бъдат преодолени. За нас, българите, проблемът е още по-сериозен, защото общества, които дълги години са живели затворено и днес глобализацията насилствено ги принуждава да приемат нейните мултикултурни аспекти, първоначално “преяждат” с правата, предоставени им от намалелия контрол. Впоследствие с двойно по-голяма сила се опитват да унищожат новото, за да заживеят по стария начин. Погледнете само възраждането на носталгията по времето на комунизма, която дори влезе в търговските реклами.
– Готова ли е според вас България да посрещне мигрантски поток, имайки предвид, че актуализираните евроквоти предвиждат да приемем нови над 2000 бежанци т.г.?
– Зависи кого имате предвид. Ако имате предвид правителството, то явно е готово, но последните изследвания на общественото мнение са категорично противоположни на тази политика. За съжаление, българската политика тежко страда от липса на интелектуален капацитет. Политическото е интелектуално, а онова, което не е интелектуално, не е политическо, ако трябва да цитирам проф. Тремонти.
– Кандидатирате се за общински съветник за В. Търново от листата на една сравнително млада партия – “Българска демократична общност”. Защо влизате в политиката?
– Досега не съм имал възможност да се занимавам активно и професионално с политика, защото бях действащ военнослужещ. Отскоро съм офицер от резерва. Влизам в политиката, защото намирам много сходства с хората от Общността в начина, по който възприемаме заобикалящия ни свят и мисля, че моето място е сред тях.
Аз съм човек, който милее за Велико Търново и вярвам, че за да направя нещо повече за града ни не трябва да гледам като страничен наблюдател случващото се. Трябва да сме активни, да изказваме и отстояваме мнението си, да защитаваме ценностите си, да предадем знанията си на общността и по този начин да я обогатим. Като кандидат за общински съветник от БДО съм категоричен, че ще работя максимално за по-конструктивната дейност на Великотърновския ОбС при търсене на решенията на проблемите на моя град, селищата от общината и гражданите.
– Какви са приоритетните ценности за вас?
– Българска демократична общност е от малкото, да не кажа единствената, политическа формация, която в политическите си начала подчинява политическите си целите на ценностите, които изповядва. Политиката за нас се основава на непреходни нравствени категории. Ето и един пример, за да не звучи твърде абстрактно. Да се върнем на въпроса за бежанците – нашата ценностна интерпретация на свободата се основава на разбирането, че моята свобода свършва там, където започва вашата. Наличието на това етично ограничение е предпоставка за гарантиране на свободата на всеки член на обществото. Това са общочовешките ценности, които са залегнали в българската традиция и в основата на демократична Европа.
– На 22 септември отбелязахме 107 г. от обявяването на Независимостта на България. От кой и какъв васалитет вие бягате?
– За мен патриотизмът е ценност. Той не се изразява в омраза към другите, а в любов и почит към родното. Не бягам от васалитет, защото никога не съм бил обект на зависимост. В кариерата ми на военнослужещ и преподавател в НВУ, както и като човек, никога не съм се чувствал васал на никого, а и не бих го допуснал.
Независимостта и Съединението са двата акта на българската политика, тогава все още млада, с които България успява да вземе самостоятелните решения в точните моменти и да се противопостави на опитите за разделение. Невъзможно е българите да не изпитват гордост от куража на нашите предци.
– В днешните политически условия дали е възможно такова държавническо решение като това, взето преди 107 години?
– Зад такива съдбоносни решения стои винаги общност. Общността е съвкупност от идентичност и ценности. Ценностите създават идентичност и идентичността е съставена от ценности. Исторически ние българите сме доказали, че можем да се сплотяваме и да вземаме решения пред изпитанията. Друг е въпросът, че в момента този дух на сплотеност е позабравен и не може да разпали онзи импулс, който ни е нужен, за да се оттласнем от дъното. Иска ми се българите да се обединяват в добро и за добруването ни. Има достатъчно политически сили и граждански общности, които могат да поведат народа, но те все още не осъзнават силата си. Нека го кажа така: общност е равно на сила!
– Велико Търново беше разтърсен в края на февруари т.г. от жестокото убийство на студентката Вероника Здравкова. Това негативно събитие обедини великотърновци. Безопасен град ли е Велико Търново?
– Според мен Велико Търново като цяло е сигурен град. Разбира се, подобни трагедии трябва да изострят вниманието ни, за да въздействаме превантивно. Общината направи редица неща за подобряване на безопасността на града. Общинските съветници от Българска демократична общност също инициираха и участваха във вземането на тези важни решения. При този наплив от хора и движение на великотърновци, на студенти, туристи и гости на града, за да се повиши сигурността и да се обезопаси града, наистина се изисква постоянен контрол. Все още има невралгични и рискови места и те трябва да се открият, анализират и да се вземат мерки за обезопасяването им.
– Какво трябва да бъде направено още за повишаване на сигурността?
– В програмата за управлението на В. Търново от БДО сме заложили като приоритет мерките по повишаване сигурността на гражданите. Те не се ограничават до изискването към местната полиция за засилване на полицейското присъствие. Необходимо е да се въздейства върху градската среда чрез инфраструктурни решения. Наскоро, обсъждайки тези проблеми, се запознах с решение на градската управа на Генуа в Италия, което ме впечатли с ефективността си. Пристанищните докове на града дълги години са били драматично място с концентрация на криминален контингент. Общинските съветници започнали първоначално с мерки по увеличаване на осветеността на зоната, впоследствие разчистили доковете и предоставили терена за инвестиции в увеселителни атракциони и съвместно с частни инвеститори в момента там се намира един от най-големите аквариуми в Италия. Мястото се посещава ежедневно от десетки хиляди туристи, а криминалният контингент е почти изчезнал.
– Пет месеца до 1 май м.г. бяхте временно изпълняващ длъжността началник на НВУ “Васил Левски”. Спорадично от Плевен и София около избори идват политически податки за излизането на авиационния факултет в Долна Митрополия от НВУ. Застрашена ли е целостта на единствения в България военен университет или това са политически заигравки?
– Националният военен университет е гордост не само за Велико Търново, а и за цялата държава, защото обединява три факултета в различни гарнизони. На този етап в тази си форма НВУ успява да осигури необходимите за обществото и за армията кадри в специалностите, в които се провежда обучението. Той беше създаден много трудно с решение на Народното събрание и всяко едно отделяне на факултет ще разклати устоите на университета. Едно евентуално извеждане на авиационния факултет от структурите на НВУ няма да е само документално. Това ще рефлектира върху останалите два факултета и върху университета като цяло. НВУ трябва да запази своята цялост и тази си структура, защото на този етап изпълнява задачите, за които е създаден. Извеждането на факултетите в самостоятелни висши училища на подчинение на различните родове войски не е за по-добро. Разделянето не бива да става с политическо решение, трябва да има професионално, военно решение, предшествано от задълбочени анализи. На този етап няма нужда от разделянето на факултетите.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. авторката