Христофор Йонов е първият оперен певец, който пое ръководството на великотърновския театър. Той спечели конкурса за директорското място, обявен от Министерството на културата, и зае поста преди седмица. Тогава от МК са започнали и цялостна проверка в театъра.
Пред “Янтра ДНЕС” новият шеф обяви, че ще работи за доброто име на МДТ “Константин Кисимов” и не скри амбициите си да разшири дейността на институцията с турнета зад граница. Другата му основна цел е да подсигури европейски средства за основен ремонт на сградата на театъра, какъвто вероятно не е правен от нейното построяване преди около 40 г. До края на април той ще представи управленския си екип и репертоара, на който залага до края на сезона.
Христофор Йонов е на 39 г. и е роден във Велико Търново. Завършил е архитектура и строителство в ПГ по строителство, архитектура и геодезия “Ангел Попов”. После се е дипломирал в Националната музикална академия, след това в Музикалната академия във Виена, където завършил с пълно отличие двете специалности – “Опера” и “Оперета”. Специализирал е пеене при световноизвестните певци Зигфрид Йерусалем, Маргарита Лилова, Калуди Калудов, Клаудия Едер, Режин Креспен, Силвия Гести, Франциско Арайза, Раул Гименес и Едита Груберова, както интерпретация с Фабио Луизи и актьорско майсторство с Ото Шенк. През 2001 г. е бил финалист на международния конкурс “Енрико Карузо” в Милано и е носител на специалната награда на конкурса “Ерика Кьот” в Нойщат, Германия. През 2002 г. е получил първа награда на международния конкурс-майсторски клас “Хилда де Гроте” в Гент, Белгия.
Работил е в оперите в Русе и Бургас. През последните години живее във Виена и работи на свободна практика, като участва в кастинги за различни роли.
– Г-н Йонов, работещите в театъра направиха подписка, с която се обявиха против вашето назначение. Как ви посрещнаха на новото работно място?
– Когато дойдох в театъра, нямаше протестиращи. Досега не съм видял лошо отношение от страна на колегите, а и много хора споделиха, че с моето назначение таят надежда за промяна към по-добро в театъра.
Още в първия работен ден събрах дирекционния съвет и запознах колегите с моите идеи. Оказа се, че повечето хора не ме познават – не са ме виждали и не са имали лични контакти с мен. Така че мнението, което са си изградили за мен, е по слухове. Колегите са били подведени от група хора, но това са нормални неща в нашите среди. Винаги има противници и опоненти, въпросът е да се обединим в името на доброто на театъра. В крайна сметка това е конкурсна длъжност, а аз съм назначен на този пост след сериозен конкурс, който спечелих. Никой не е роден директор, винаги има първи път, когато човек заема дадена длъжност. Наясно съм, че има много нови неща, с които ще се сблъскам съвсем скоро, но съм готов да се уча. Убеден съм, че когато човек прави нещо с желание и любов, то се случва по най-добрия начин.
– Кои са силните и слабите страни на търновския театър, които имате намерение да развивате?
– Все още се запознавам обстойно с целия състав, но в Министерството на културата ми показаха резултатите от класирането на всички културни институции в страната, което поставя търновския театър на челни позиции. Сега той има оценка Много добър и само една-единствена точка не му стига за Отличен. След МДТ “К. Кисимов” остават дори оперите в Пловдив и Варна. Така че поемам театъра с много добри позиции, с висока оценка и отлични приходи, а това означава, че през последните години тук е работено добре. Направени са и много турнета в различни селища в страната.
– Какво ще направите, за да подобрите тези резултати?
– Моя основна цел ще бъде да продължим да разширяваме обхвата на нашите гостувания на чужди сцени, а в същото време да имаме достатъчно продукция и във Велико Търново. Трябва да спечелим търновската публика с различни заглавия – драматични, музикални, и да направим повече концерти. Добре е да има и детски заглавия. Досега детската и младежката аудитория като че ли са били омаловажавани, а според данните на Националния статистически институт във Великотърновски регион има около 15 000 деца и 17 000 младежи. Това е наша потенциална публика, която трябва да започнем да възпитаваме с подходящи спектакли.
Другото, което също бих желал да направя в чисто творчески план, е да разширя дейността на театъра с пътувания в чужбина. Има много български общности във всички близки европейски държави. Като начало можем да започнем с Румъния, където българската общност е доста солидна или пък с Виена и Братислава, където има български културни институти. Можем да направим по-сериозни турнета и в други държави, но това зависи най-вече от качеството на продукцията, която ще предложим. Истината е, че на Запад хората искат качество, а и там вече се конкурираме не само с театрите в България, но и с творци от цял свят. Затова трябва да направим нещо конвертируемо, което да е добре прието от чуждата публика.
Трябва да се направи нещо и за подобряване на материалната база в театъра. Сградата се нуждае от основен ремонт, какъвто вероятно не е правен от нейното построяване преди около 40 г. Затова моята голяма цел е да кандидатстваме по европроекти за саниране на цялата сграда. Ако успеем да го направим, ще бъда изключително удовлетворен.
– За първи път търновският театър има за директор оперен певец. Как това ще се отрази на културната институция?
– Директорът е преди всичко администратор, а това, че съм оперен певец, е допълнителен плюс. Работил съм в чужбина и положителният опит, който съм натрупал зад граница, мога да пренеса и тук. Виждал съм как се работи в държави като Австрия, Германия, Швейцария, където въпреки отличното икономическо състояние и големите бюджети първото перо, от което се правят икономии, е културата. Знам по какъв начин успяват да оцелеят, защото и там има съкращения в театрите. При нас не искам никой да се притеснява, че ще бъде съкратен или уволнен. Целта ми е да променим малко стереотипа на работа с повече продукции и интересни заглавия. Искам хората да работят нормално, да имат нормални условия на труд, а в същото време да представяме повече продукция с добро качество.
– Какво от чуждия опит може да бъде привнесено в нашия театър?
– Принципно, когато има средства, всичко може да се получи, а ние сме силно зависими от финансите и от щата, с който разполагаме. Аз заварвам на щат шест сопранови солистки и трима мъже, сред които няма нито баритон, нито бас. Това е крайно недостатъчно за собствена продукция, затова ще трябва да каним нови хора с други типове гласове, които да изпълняват тези партии. Хубаво е новите лица да бъдат избрани след кастинг, но осъзнавам, че това също е свързано със средства. Но на този етап ще се опознаваме взаимно, за да видим какво можем да предложим. Когато имаме възможност, ще работим със собствени сили, а при нужда ще се наложи да викаме хора отвън. Ето например “Българи от старо време” е една от постановките, която се играе с най-голям успех не само във В. Търново, но и на турнета. Но ако вкараме едно касово име, като Стефан Рядков например, който репетира в спектакъла “Двубой” на Димитър Шарков, продукцията може да получи нов живот и да вкараме нови зрители в залата.
– През последните години по вина на Министерството на културата съставът на театъра е под санитарния минимум и това също се отразява на качеството на продукцията. Как ще се справите с това предизвикателство?
– Театрите в Русе и Варна са с по 250 човека щат, докато при нас работят едва 99 души и аз, за съжаление, нищо не мога да променя. Това наистина е изключително малък щатен състав за институция с две звена – драма и оперета. Техническият екип също е много свит – разполагаме само с четирима сценични работници. В същото време искат от нас да правим много и разнообразна продукция. Предизвикателството наистина е голямо, защото всеки трябва да работи двойно или тройно, за да компенсираме недостига на хора и да успяваме да оцеляваме. Но добрите финансови показатели на театъра досега показват, че колегите са се справяли отлично. Надявам се, че ще продължим да се развиваме, за да можем да продаваме по-лесно нашата продукция. Само така ще се стигне до увеличение на заплатите, изплащане на премии и други материални придобивки на нашите служители.
– Ясни ли са вече имената на хората, с които ще работите в екип?
– Все още съм на етап подготовка. Който иска да работи, винаги е добре дошъл. Ще се стараем да привлечем и нови хора. Но съм категоричен, че реваншизъм няма да има. Всеки, който си върши добре работата, ще продължи да бъде в състава на театъра. Досегашният директор загуби конкурса и беше освободен от тази длъжност. През последните 4 г. мястото му в оркестъра е било заето от друг музикант, така че в момента щатът е пълен.
– По традиция театърът почива през лятото, когато градът е пълен с туристи. Ще се промени ли това?
– Да, това наистина е така. Видях, че за великденските празници например, когато хората почиват, в афиша на театъра нищо не е планирано. Същото е и за майските празници. Това ще се промени, като назначим щатен диригент, какъвто досега в театъра не е имало. В моята концепция е залегнало лятото да се превърне в активен творчески сезон. Ще се постарая още тази година това да се случи, защото е недопустимо, когато в града има най-много туристи, в театъра да няма програма. Тепърва ще водим преговори и с туроператори в тази посока. Във Варна и Бургас например работят усилено през лятото и тогава са най-високите им приходи.
– Вечният спор в търновския театър е между оперетата и драмата. Вие сте оперен певец, затова от вас се очаква да толерирате музикалния състав. Така ли ще бъде?
– Досегашният дисбаланс се е получавал заради междуличностни войни, водени от хора, които са били част от екипа на театъра. Моето предимство е, че съм външен човек и не съм обвързан с никого в театъра. Нямам и конфликти с когото и да било. А най-глупавото за един ръководител, който разполага с драма и музикален състав, е да не използва едно от звената. Всеки отдел има своите достойнства и може да прави хубави спектакли. Така че ще се постарая никое звено да не бъде ощетено.
Пък и конфликтите не бива да се толерират. Трябва да се създават добри условия за работа на хората, да могат да участват в общи заглавия или пък всяко звено да има своя продукция. Трябва по най-интелигентен и правилен път да се върви напред, защото конфронтацията не е полезна за никого.
Златина ДИМИТРОВА
сн. авторката
