Часове остават до старта на световното първенство по футбол в Катар, което ще прикове вниманието на милиони. За първи път в историята то ще е през зимата, тъй като температурите в арабската страна през лятото са непоносими. Мондиалът ще бъде и най-скъпият досега – домакините са инвестирали над 138 млрд. евро, което е десет пъти повече от предишното най-скъпо първенство в Русия. За Катар се знае все още малко. Това е най-малката държава, която приема световно – площта ѝ от 11 437 кв. км е по-малка дори от Ню Йорк, а населението е около 3 милиона.
Сред най-изявените български специалисти, работили в Катар, е именитият великотърновски треньор Николай Лечев. Бащата на световната шампионка Весела Лечева водеше националите по стрелба на Катар, където работи в продължение на 10 г.
По това време – през 2007 г. , той бе обявен и за треньор на века в стрелбата с пушка в целия свят. Николай Лечев е убеден, че арабската страна ще се справи с организацията на Мондиала.
Млада и малка държава, известна само с газ и петрол, много е лъгана от други, но от години залага на доказани специалисти, казва той. Първата покана да заработи там получава още през 1990 г., но големият спортен път на дъщеря му Весела тъкмо е в разгара си, Лечев е треньор на националния отбор и отказва. Нещата се променят драстично през 2000 г. “Всичко тук тръгна към разруха. Останах без работа, получавах само един хонорар 200 лв. на месец, с който не можех да си изхранвам семейството. Даваше ми ги Васил Божков, който помагаше на стрелбата. Отдели по 1000 лв. общо за треньор и състезател на най-изтъкнатите. Прецених, че 800 лв. ще отиват за Весела, която тъкмо беше създала семейство. В Сидни беше последното ѝ участие, а после за мен вече нямаше работа в България. Катар ми предложи отново и още с дрехите от Олимпиадата си взех еднопосочен билет за Катар”, започва разказа си Лечев. Почти не знаел английски и започнал да го учи. В началото му дали една стая и един шофьор да го вози до стрелбището. Първите три месеца нямал нито книжка, нито средства.
“Една вечер пристига джип с високи млади катарци, облечени в бяло, и ме питат: тренер, имаш ли проблеми? Оказа се, че това е шейх Джасим – внукът на емира на Катар. Сега той е емир. Още на следващия ден получих огромно жилище с 4 спални и хол в един компаунд и дори имаше апартаментче за прислугата. Дадоха ми $10 000 да се обзаведа.
Станах треньор на националния тим на пушка – мъже. После започнах и с юноши, а като разрешиха на местните жени да тренират пистолет и пушка, поех и тях. Сутрин работех с мъжете, следобед с юношите, а вечер от 18 до 21 ч. с жените. За първи път мъж работеше с жени в Катар. Излизах сутрин в 6:30 и работех до късна вечер. В двата си свободни часа по обяд ходех по училищата да правя селекция и да набирам момчета”, казва треньорът.
Отделно му плащали пътя, тока, водата. Но заплатата се определяла от това колко си получавал в своята страна. От досегашните му 200 лв. те му дали десет пъти повече. А една треньорка от Канада, която дошла със заплата $10 000, в Катар започнала с 30 000… “Бях пълен със сили и енергия, държах да наложа своя стил, аз съм много строг по време на работа. Започнаха да растат резултатите на тези, които ме слушаха. Катарците много обичат дисциплината. Разбира се, имах и трудности. Една вечер дойдоха ученици, прочели, че ще пътуваме за Световната купа в Мюнхен. Дадох им да стрелят по 10 изстрела и определих най-добрия. Пита ме: “Ще пътувам ли утре за Световната купа?” “Ти луд ли си, как ще пътуваш, трябва ти поне година подготовка!” Нарекох го луд, а той се оказа син на шейх и си мислех, че на следващия ден ще ме изпратят обратно за България. Но не стана така.
От България му дошла помощничка, която започнала да води физическата подготовка на жените, била и като лекар и физиотерапевт. За първи път там чували за масаж на жени… Оръжието било най-съвременно, каквото поискал Лечев получавал. И успехите не закъснели.
Катарците са прекрасни хора, когато веднъж повярват в теб, убеден е Николай Лечев. И дава пример: предложил на момчето, което го возело, да обядва с него. Бил приготвил картофена яхния с пиле. “Той казва: тренер, трябва да помисля дали да ям с теб. Ако ям с теб, никога не мога да ти направя зло, защото Аллах ще ме накаже.” Когато се усмихнеш на полицай или служител – и той се усмихва. Усмивката е зелената улица да контактуваш с хората в Катар и ще ти помогне там”, споделя треньорът. Пътищата са чудесни. Когато пътувал с малката си тойота, джиповете не го изпреварвали, а приветливо му давали път. Полицията е много строга за движението, заплатите на офицерите са големи. Взимат ти ключовете и изкарват колата встрани от пътя, където е пустиня. 6 месеца нямаш право на достъп до колата си, за това време в жегите тя тотално се скапва. В Катар криминални случаи почти няма, нищо не може да се скрие.
“Богата страна, над милион чужденци работят там. Много се обръща внимание на спорта за деца. Играех футбол с катарчетата в почивните си дни, имаше игрища с изкуствена трева, дори скъсах връзки. До 16 г. местните деца не плащат училищни такси, ток и вода, както и лечение в болница. Всяко получава по 500 риала от държавата месечно. Като навърши 18 г., шейхът му дава $80 000, за да стартира в живота. С тях може да отиде например да се изучи в Англия”, разказва Лечев. Българската общност наброявала 60 души – инженери, авиотехници, лекари, треньори… Всеки петък 30-40 българи се събирали заедно. Освен Лечев в Катар работи и големият треньор Иван Абаджиев, треньорът по лека атлетика Янко Братанов и други. Лечев отдавна се е прибрал, но още поддържа връзки с две от състезателките си.
Катар построи за световното 8 ултрамодерни стадиона, всеки от тях е със специално въздушно охлаждане заради жегите, които през лятото достигат 64 градуса, но през декември ще са около 24. Построени са така, че да се демонтират и след световното половината от местата им ще бъдат подарени на други страни. “Давам пример: в залива имаше остров на развлеченията със стадион, ресторанти. Сега го няма и вече е на друго място. Можеш ли да си платиш – ще ти направят нов. Друг пример – при откриването на Азиатските игри на 50 м на върха трябваше да се качи човек на кон, който да запали огъня. Заваля, но той се качи с коня, чудехме се дали ще оцелее. В мола пък има канал като Венеция, с къщи, с гондоли… Това са възможностите на Катар. И всичко е поддържано, не като нашата граница. Работят с доказани специалисти, всичко се контролира и всеки реал се цени”, казва Лечев.
Алкохолът е забранен и всеки, който употребява или продава алкохол, влиза зад решетките до 6 месеца и подлежи на глоба от 3000 риала, а за тези, които го внасят или произвеждат – 3 г. затвор и глоба 10 000 риала. Облекчен режим за чужденците обаче има. “За тях има специални магазини, където спрямо заплатата ти откриват ти лимит да си купуваш. Моят беше $1000, ползвах ги да черпя сънародниците ни по именни и рождени дни. Сега за световното вероятно ще поосвободят мерките”, пояснява Лечев. Алкохолът ще се продава в заведения, които имат специално разрешително, като в определен часови диапазон ще има и във фен зоните, но само за над 21 г.
Представителите на администрацията в Катар служат на хората, които отиват при тях. Служители са, а не началници като в България, казва Николай Лечев, чийто 10-годишен престой в Катар остава незабравим етап от работата му.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Бранимир БОНЕВ
и личен архив