Ники Илчев – достоен наследник на балканджията Кольо Вихъра

Публикувано на чт, 6 Дек. 2018
1598 четения

Стотици поздрави ще приеме на днешния Никулден великотърновският адвокат, заместник-председател на местния парламент и един от най-активните общински съветници Николай Илчев за именния си ден. Той с гордост носи името си и определя себе си като стопроцентов балканджия, а причината е, че и двамата му родители са от района на Еленския балкан. Майка му е от с. Константин, а баща му от Чакали. Кръстен е на дядо си Никола по бащина линия. “Той въплъщаваше класическия образ на балканджията – голям, хубав, здрав българин. Беше изключително уважаван човек, носещ ценностите и добродетелите на хората от Балкана. Всички са го наричали Кольо Вихъра, защото е бил много трудолюбив, деен и раздаващ се човек. От него, освен името, съм взел и високото чело. На английски е “high brow” – израз, който може да се преведе и като умен човек”, пояснява с усмивка именикът. Допълва, че е единствен внук на дядо си Никола, всички останали били момичета, затова отношението към него като продължител на рода винаги е било специално.
Родителите на Илчев се установяват във В. Търново, когато той е още малък. Адвокатът пояснява, че целият му съзнателен живот е преминал в старата столица. “Възпитаван съм в трудолюбие, въпреки че баща ми е бил на важни постове като административен и стопански ръководител. Като всяко българско семейство по онова време и ние ходехме на село, където помагахме на семейството.

Израснах като човек
със свободен дух,
но възпитан в семейния
консерватизъм,

който съществуваше в онези години. Занимавах се със спорт, с музика. В ДЮФА “Българче” започнах да свиря на тамбура още в първи клас. В четвърти вече бях най-малкият музикант, който свиреше в големия оркестър на ансамбъла. Първата ми изява с големите беше в театъра на един Димитровден, имаше празник на строителите. Баща ми обясняваше, че от всички музиканти на сцената на мен са ми се виждали само очите. В “Българче” изкарах 11 прекрасни години. Свирил съм под ръководството на Михаил Дюлгеров, Митко Димитров и Веска Илиева”, разказва Николай, който не крие, че винаги е бил отличен ученик и е нямал никакви проблеми в училище.
Илчев завършва бившия Редиотехникум. Бил в експериментален клас и получил гимназиално образование. След Радиотехникума пред него имало дилема на къде да продължи. Вариантите били – военното училище във В. Търново, Академията на МВР или право в Софийския университет. В София обаче великотърновецът не познавал никого, всичките му приятели били тук, затова избрал родния град. Завършил първото си висше образование през 1990 г., точно с настъпването на големите промени в страната. “Те ме върнаха в изходната позиция. Можех да градя кариера в армията, но новите условия искаха промяна. Казах си, че най-големият капитал, който имам, е в главата ми и трябва да го използвам. Кандидатствах право, защото това ме влечеше. Като всеки млад човек, гледах много филми, четях книги.

Исках да бъда
защитник на
държавата, виждах
се като прокурор,

спомня си Илчев, който след безупречна кариера на офицер напуска армията и става юрисконсулт на “Електроразпредение” – В. Търново. Това учудило родителите му, но той им обяснил, че това е перспективна работа, която ще му даде възможност да се развие в съвсем ново поле. “Впоследствие имах възможност да стана и съдия, но избрах свободната професия. Вече бях навлязъл в материята и смятах, че след още няколко години ще мога да стана добър адвокат”, пояснява той. Вече зная, че свободна професия не означава свободно време, а много труд, ежедневно четене и най-вече отговорност. Нашата професия е напрегната, трудна и много отговорна, това се усеща особено в последните години, в които у хората явно се натаило усещането за липса на справедливост.
Спомня си още, че на изпита за правоспособност в Министерството на правосъдието го изпитвал настоящият председател на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова. Паднал му се наказателен казус. Явно се е справил много добре, защото тя му пожелава големи успехи най-вече в наказателното право. Илчев обаче се посветил на гражданското и търговското право, а голяма част от работата му днес е свързана с енергийното право и защитата на потребителите. “Интересно ми е, тъй като материята е много специфична. Въобще не е лесно, защото има доста специфично свързване между технически и юридически нормативи”, пояснява адвокатът.
Като отговорен човек, той винаги е мислил, че трябва да е обществено ангажиран. Активира обществената си работа, след като баща му вече си бил отишъл. “Той не успя да ме види в тази ми светлина, но съм убеден, че би подкрепил всички ходове, които направих като общественик и политик. Когато тръгвах в тази област, усещах респекта и уважението към моя баща Илчо Илиев и прекрасните спомени, които е оставил у тези, които го познаваха, последно той беше финансист на Общината при кмета Драгни Драгнев. В онези трудни времена целият екип на Драгнев имаше много добри, приятелски отношения, каквито след това не съм виждал”, категоричен е юристът. По думите му обществената работа не е за всеки, защото е неблагодарна и невидима. Изисква много енергия и лични разходи.
Илчев винаги е бил ляво ориентиран. През 2011 г. той беше кандидат за кмет, издигнат от БСП, днес е областен председател на АБВ.
“Чисто организационно БСП е много подредена и действаща силна структура, която обаче по неясни за мен причини не може да използва потенциала, който има на местно и на национално ниво. Ще ми бъде интересно да чуя отговор на въпроса защо толкова много качествени, подготвени и образовани хора я напуснаха, размишлява Илчев. Категоричен е, че не е напуснал БСП заради АБВ. Ако го е нямало проекта на Георги Първанов, пак е щял да направи същото. Мотивите си изложих в 3 страници пред ОбС на БСП – В. Търново. Няколко години по-късно стоя още по-уверено зад всяка моя дума за оставката ми. В АБВ искал да използва опита, знанията и уменията, които има. Хората, ангажирани политически в лявото пространство днес трябва да разберат, че едно плюс едно прави 2,5, а не две, убеден е той. Това е формулата.

“В последно време
осъзнах, че съм
голям длъжник на
семейството си.

Децата ми реално израснаха без мен. Не мога да върна годините и тези моменти. В последно време съвсем умишлено си наложих да имам повече време за тях и за пътувания заедно. За мен семейството ми и всичко, свързано с него, е най-важното, след това е любимата ми професия, която работя с огромно удоволствие. Всички останали неща следват първите две”, казва убедено Ники Илчев.
Т.г. той и съпругата му Галя празнуваха заедно своите 50-годишнини, а за мото на стилния си юбилеен празник избрали “По-хубавите 50”. “Първите 50 бяха супер – трудни, дори тежки на моменти, динамични, но много интересни. Изключително горди сме с двете ни момчета, мисля, че ги възпитахме правилно и носят много добродетели. Щастливи сме с не многото, но истински приятелства. Как да не се радваш, когато наши приятели дойдоха чак от Канада, за да уважат юбилея ни”, усмихва се 50-годишният мъж.
А че Галя е неговото момиче, разбрал още в 8-ми клас. През 2019 г., живот и здраве, се готвят да празнуват 30 г. семеен живот. Аз и тя сме едно, тя е моята опора, моят коректив, хиляда пъти да трябва да избирам, все тя ще е, откровен е Илчев.
Не си е задавал въпросите – къде и как се вижда след 5 г. “Не мисля да си сменям работата. Имах възможността да откажа няколко пъти покани за високи административни постове. Вече съм напълно убеден, че камъкът си тежи на мястото. В последно време обаче една идея постоянно ми се върти в главата, а тя е, че трябва да си сменя китарата. Ако е писано, може би ще остана в обществения живот на В. Търново, но не на всяка цена”, заключва Николай Илчев и не пропуска да пожелае на всички празнуващи Никулден и на техните близки здраве и много хубави бъдещи моменти.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново