Незабравка Апостолова – учителят, отварящ врати към непознати светове

Когато срещнеш Незабравка Апостолова, не можеш да я забравиш. Със своята топлота и богат вътрешен свят тя докосва всеки, доближил се до нея. Неслучайно е сред най-обичаните учители в СУ “Емилиян Станев” във В. Търново. Освен любимка на учениците, тя е изключително позитивен човек с поетична душа и фотограф с фин усет за хармония и красота.
Незабравка е родена във В. Търново преди 52 години. Смята, че това не е случайно, защото според нея всеки се ражда там, където трябва да се роди. Казва, че винаги е усещала силната си връзка с този град, който много обича. Апостолова е възпитаничка на ОУ “П. Р. Славейков”, Езиковата гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” и Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. След завършването си започва работа като учител по български език и литература, и така вече близо 30 години. Педагогическият ѝ стаж стартира от училището в еленското село Беброво.
Училището
“Трите години там бяха уникални за мен. Общувах с едни много земни, работливи и сърцати хора, типични балканджии. Баща ми е от съседното село Палици и аз чувствах, че все едно се завръщам към корените си. Като начинаещ учител бях много ентусиазирана и вложих цялото си старание да бъда на ниво”, спомня си Незабравка. След периода си в Беброво Апостолова за кратко започва работа в Строителния техникум във В. Търново. После за малко се завръща в училището в еленското село, а след това отново работи в техникума, но този път в продължение на 18 години. Следват 6 месеца в Училището по изкуства и занаяти в Русаля, а последните 6 години Незабравка е част от екипа на СУ “Емилиян Станев”.
“Според мен изкуствата са много важни за развитието на всеки човек и трябва да са застъпени много повече в живота на младите хора. Те променят мисленето и душевността и не разбирам защо децата не се занимават повече с изкуство, било то рисуване, музика, танц или друго”, казва учителката, която прибавя към тях и своя учебен предмет. Според нея литературата трябва да научи читателя предимно на състрадание и чувствителност, а това са все по-рядко срещани качества в агресивните времена, в които живеем. “На мен ми е важно децата да разберат, че няма нищо страшно в това да се заявиш, да се припознаеш в литературен герой, да опиташ да направиш нещо и дори да сгрешиш, защото така се сблъскваш с житейските уроци. Искам учениците ми да проумеят, че не е важно само да изглеждаш добре, а и да се чувстваш добре в собствената си кожа”, добавя Незабравка, която смята, че учителят е човекът, който може да промени мирогледа на възпитаниците си и да им отвори вратите към непознати светове. Според нея в днешно време той не е безусловен авторитет. Сегашните ученици не приемат това за даденост и човекът пред тях трябва да заслужи уважението им. Те сами трябва да го припознаят като такъв, а това става само когато той е отворен към тях.
Поезията
Освен учител по български език и литература в гимназиалния етап на обучение, Апостолова е и пишещ човек. Поетичните ѝ опити започват още в нейните ученически години, преминават през интернет форумите за поезия, а днес тя вече има издадени две стихосбирки, озаглавени “Светлината вали” и “Слънчева вода”. Като литератор и човек, стоящ близо до своите ученици, Апостолова често е търсена за мнение и за техни стихове.
“Това, че си написал нещо, е само по себе си чудесно. То ти е дошло отвътре и просто не си могъл да не го напишеш. Щом си се осмелил да минеш по белия лист и да оставиш следа с химикала, значи това нещо ти е важно. След години може да го изгориш, но може и да ти стане мило като го четеш”, смята учителката и казва, че за нея смисълът на писането е чрез думите да се огледаш в някого и той да се огледа в теб. “В този свят, в който живеем, ако просто си светло същество, а хората са били на тъмно и от твоите думи им е станало по-добре, е прекрасно, че си написал нещо”, добавя Незабравка. “Ако си умилил, трогнал или дори разгневил някого също не е лошо, защото си го накарал да чувства, а това е важно”, допълва тя.
Фотографията
Чувствата и усещанията са и в основата на фотографиите, които учителката обича да прави. Това също е нещо, с което тя се занимава още от тийнейджърските си години. Казва, че започнала да снима, когато осъзнала, че това е начин да спреш времето и да задържиш завинаги даден момент. От друга страна с обектива си обича да запечатва и кадри, на които се вижда как времето тече – старите къщи, сезоните, водата. За нея снимката е като телепортация. Тя може да те върне навсякъде и да ти припомни забравени мигове. “Много обичам да снимам природата или както казва Розмари Де Мео – при-родата, завръщането при рода, вкъщи”, споделя Незабравка, която вече има две самостоятелни изложби, представени в училището, в което преподава в момента.
В свободното си време учителката обича да слуша музика. Имало период, в който дори си купила китара от Одеса, за да се научи да свири. Ентусиазмът ѝ обаче бързо се изпарил и тъй като не проявила нужното постоянство, накрая подарила инструмента на своя ученичка. Незабравка обича и да пее, но напоследък и това е останало на заден план.
“Всичко, що е изкуство, припознавам се в него и ми харесва, е моето нещо. Приятно ми е и да си пътувам с приятели, да си говорим или да помълчим с някого – това за мен са безценни неща”, казва учителката с душа на творец, която продължава да съхранява истинските ценности в живота и да ги представя на околните чрез всичко, което прави.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив