Недко Еленски откри край Джулюница детски гроб на 4800 г.

Детски гроб на 4800 години откри археологът Недко Еленски при проучвания на праисторическото селище в местността Смърдеш край Джулюница. Останките са на дете на възраст между 14 и 16 г. и датират от раннобронзовата епоха. Скелетът все още не е изследван от антрополог, но по всяка вероятност става въпрос за момиче, не скри предположенията си специалистът от Регионалния исторически музей във Велико Търново. За това свидетелства огърлица, положена като дар в гроба. Тя е изработена от три вида мъниста – каменни, медни и костени, нанизани на кожена връвчица, а по средата има керамична висулка.
“Това е т.нар. погребение тип хокер, характерно за раннобронзовата епоха. Трупът се полага странично – в ембрионално положение, като символ на завръщането в утробата на земята. Обикновено мъртъвците са били погребвани под пода на жилищата или в пространствата между тях”, обясни археологът. При погребенията тип хокер има някои регионални особености и различия, свързани с промяна на ритуала през годините. През неолита и халколита ръцете на покойника са били полагани пред лицето. 2000 г. по-късно, по времето на ранния бронз, едната лежи под прав ъгъл на корема, а другата е пред гърдите също под прав ъгъл. “Това детско погребение е малко необичайно, защото тялото е обърнато по лице, а не по гръб, каквато е традицията”, каза Недко Еленски.
За разкопките в праисторическото селище той получи целево финансиране в размер на 25 000 лв. от Министерството на културата. Експедицията ще продължи още седмица, а в нея участват 11 магистри и докторанти от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и Софийския университет. “Благодарение на отпуснатите средства можем да разширим проучванията в централния сектор, където са регистрирани всички раннонеолитни нива. Обособен е участък от 280 кв.м, като целта е да се проучат най-ранните нива. В някои от квадратите сме достигнали до жилище от финала на ранния неолит, което ще рече 5700 г. пр. Хр.”, обясни археологът.
В северния сектор на проучваната площ екипът е попаднал на части от раннонеолитно жилище, като от него изцяло са запазени около 20 кв.м. Там праисториците са намерили останки от три големи керамични съда с височина 50 см, а един от тях вече е възстановен. Под земята се е запазила изцяло и западната стена на жилището, като част от нея е паднала навътре, а друга – навън. Освен това през хилядолетията са оцелели около 25 см от стената във височина и подът към нея, което е изключителна рядкост в праисторията.
“За първи път на този обект попадам на запазена стена. Интересното е, че тя е изградена с глинобитна техника, а не с колово-плетова конструкция, каквато е използвана при строителството на другите пет жилища, разкрити на обекта”, сподели Недко Еленски. При колово-плетовата конструкция дървените колове са преплетени като мрежа, а от двете страни са измазани с глина. При другия вид техника коловете се разполагат на 1,50 м разстояние един от друг, прави се дървен кофраж, който се запълва с глина. Археологът може да се похвали с още едно открито жилище, което е първото на този обект от късния неолит или около 6000 г. пр. Хр.
Общо седем ритуални ями са проучили членовете на експедицията през последните седмици. Две от тях са средновековни, четири от времето на траките, което ще рече V-IV век пр. Хр., и една от ранножелязната епоха или XI век пр. Хр. Сред интересните находки от ямите е ритуално хвърлена керамична кутия с размери 50 на 50 см и височина 17 см, която датира от късножелязната епоха. Била е направена от неизпечена глина, но при горенето се е изпекла и сега е запазена в цялостния си вид. В момента кутията се намира в Лабораторията за реставрация на търновския музей. В същата яма са открити и фрагменти от интересно глинобитно съоръжение. Според Недко Еленски това са части от т.нар. главнярници или подвижни огнища. Съоръжението е с формата на подкова, а на височина достига около 15-20 см. Древните хора го носели със себе си, а при нужда слагали главнярника върху огъня, за да затоплят или приготвят храната си. “Подвижното огнище от времето на траките обикновено завършва с някаква зооморфна фигура, било то глава на овен, кон и др., направено от камък или глина. На този съд също има такава, но все още не можем да установим какво точно е изобразено”, каза Еленски.
Две керамични урни с части от съдове са намерили археолозите на дъното на ямата от ранножелязната епоха, която на дълбочина достига около 1,80-2 м. Какво точно е съхранявано в урните специалистите ще могат да кажат, когато излязат резултатите от взетите проби. Един от откритите керамични съдове пък много прилича на солница с две отделения и обща дръжка.
На проучваната площ екипът е попаднал и на две землянки от Средновековието със запазени каменни печки. Пещите са изградени изцяло от камъни без някаква спойка помежду им. Основата на една от печките е напълно запазена, дори с пепелта вътре. “Интересното е, че при повечето землянки подът не е запазен, но тук, вероятно от силния огън, се е съхранила около 1-1,50 м от подовата замазка на самото жилище”, сподели археологът от търновския музей.
Могилата край Джулюница е включена в международен проект заедно с още два обекта в Йордания, два в Сирия и един в Анталия. През годините Недко Еленски откри в праисторическото селище четири погребения. През 2004 г. той намери най-старото погребение в света, което е на около 8200 г. После попадна на детски гроб, а преди две години разкри погребален ритуал, а в гроба имаше кости от два индивида. Ритуалът е известен под името вторична инхумация. Бил е популярен за Анатолия, а днес има още само две подобни регистрирани погребения в Одре и Боготин. Това са градове в Хърватска и Сърбия, а за България това е първото по рода си откритие.
Недко Еленски се вълнува от начина на живот на праисторическите хора още от ранно детство. Това е причината да запише история във Великотърновския университет. Първият му истински допир до тайните на праисторията са разкопките на неолитното селище в Самоводене. Там попада благодарение на своя пръв учител в Регионалния исторически музей Петър Станев, който събужда у него интереса към живота преди 8500 г. по българските земи. След това участва в проучванията на Орловец и на Копривец. “Когато се занимаваш с археология и се мъчиш от невидимите неща да направиш нещо видимо, разбираш колко сме безсилни в нашите усилия да оставим нещо на тази земя. Хората преди хилядолетия също са строили големи къщи, но от тях почти нищо не е останало. По оскъдните части от мазилки и съдове като че ли се опитваме да възкресим хората, но без резултат. Затова е важно какъв духовен дар ще оставим след себе, а не материален”, споделя археологът.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ