Електронното обучение се приема добре както от учителите и университетските преподаватели, така и от учениците и студентите. Те реагират достатъчно адаптивно, мотивирано и спокойно, въпреки неочаквано бързото му въвеждане, което е предпоставка и добра основа за разгръщане на неговия потенциал и възможности след преминаване на периода на извънредното положение. Това са изводите от научното изследване на проф. д-р Даниела Тасевска и ас. д-р Иван Кирилов Иванов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. То е извършено чрез анкетно онлайн допитване сред 1533 души. В него са участвали 473 ученици във възрастова група от 9 до 12 клас, 587 учители, 377 студенти и 96 преподаватели в университет.
След проведеното научно проучване, екипът е констатирал нормално работно напрежение и стрес при ангажираните с електронното обучение. При тях са засегнати предимно познавателните психични процеси и тези, свързани с променения режим на живот. С най-отрицателни последици за емоционалното здраве са посочени разконцентрираността, проблемите със съня и промените в апетита. При някои анкетирани са налице понижено настроение и негативни очаквания. Позитивен факт е липсата на цялостно объркване и усещане за безизходица, както и наличието на усещане за контрол над ситуацията. Това показва, че се използват добри личностни и екипни стратегии за справяне със стреса и натиска, идващ от екстремната промяна в ситуацията, смятат от научният екип.
Наблюдаваното ниво на тревожност сред анкетираните е в нормални и адаптивни граници. При някои от тях има леки проявления на сърцебиене, главоболие, гадене, стягане в гърлото, болки в тялото и др. Най-изразени са проблемите със способността за запазване на концентрацията, както и неспокойния сън. Страховете, свързани с преживяване на уплаха, страх от смъртта и пристъпи на паника са в много ниски стойности, което показва, че ситуацията на криза ангажира конкретното, оперативно внимание и интерес на въвлечените в образованието хора. От мотивационна гледна точка, те не виждат промяната в генерален и стратегически план, а по-скоро я възприемат като индивидуална стратегия за усвояване на нови ресурси и възможности, което повдига ентусиазма и духа им.
Нагласата към електронното обучение, като цяло е положителна, но е налице и известно объркване, най-вероятно заради екстремното въвеждане на процеса. Това поставя въпроса за пренасяне на тези позитивни развития в по-изразена степен в учебния процес след отпадане на извънредното положение. Според резултатите от анкетата, електронното обучение при над половината от изследваните целеви групи подобрява личните им качества, като организираност, лична отговорност и смисъл. При над 70 процента от тях то формира усещане за по-силно чувство на контрол.
Препоръките на научният екип са да се отдели специално внимание на обучителите и обучаемите от малките населени места, където усещането за обърканост е по-голямо, и се налага по-осезаема и целенасочена подкрепа. Нужно е да се преразгледа времевата ангажираност и спецификата на учебния процес, който в дигитална среда изисква мобилизиране на различни ресурси спрямо кабинетното учене и преподаване. Според екипът, за университетските преподаватели, които имат проблем със своята мотивационна готовност за преподаване в дигитална среда, е необходимо провеждане на специално изследване и изработване на система от подкрепящи мерки. Това е свързано с хепотезата, че силата на авторитета от личното присъствие на преподавателя в кабинета намалява, когато това се случва в дигитална среда.
Проф. Тасевска и д-р Иванов са на мнение, че настоящото изследване трябва да се повтори и задълбочи след приключване на извънредното положение, за да се проучи и анализира най-удачния вариант и процеса на преминаване към смесена форма на обучение в сферата на образованието.