Научен екип от ВТУ обяви изводите от свое проучване за електронното обучение

Публикувано на пт, 17 апр. 2020
515 четения

geralt (CC0), Pixabay

Електронното обучение се приема добре както от учителите и университетските преподаватели, така и от учениците и студентите. Те реагират достатъчно адаптивно, мотивирано и спокойно, въпреки неочаквано бързото му въвеждане, което е предпоставка и добра основа за разгръщане на неговия потенциал и възможности след преминаване на периода на извънредното положение. Това са изводите от научното изследване на проф. д-р Даниела Тасевска и  ас. д-р Иван Кирилов Иванов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. То е извършено чрез анкетно онлайн допитване сред 1533 души. В него са участвали 473 ученици във възрастова група от 9 до 12 клас, 587 учители, 377 студенти и 96 преподаватели в университет.

След проведеното научно проучване, екипът е констатирал нормално работно напрежение и стрес при ангажираните с електронното обучение. При тях са засегнати предимно познавателните психични процеси и тези, свързани с променения режим на живот. С най-отрицателни последици за емоционалното здраве са посочени разконцентрираността, проблемите със съня и промените в апетита. При някои анкетирани са налице понижено настроение и негативни очаквания. Позитивен факт е липсата на цялостно объркване и усещане за безизходица, както и наличието на усещане за контрол над ситуацията. Това показва, че се използват добри личностни и екипни стратегии за справяне със стреса и натиска, идващ от екстремната промяна в ситуацията, смятат от научният екип.

Наблюдаваното ниво на тревожност сред анкетираните е в нормални и адаптивни граници. При някои от тях има леки проявления на сърцебиене, главоболие, гадене, стягане в гърлото, болки в тялото и др. Най-изразени са проблемите със способността за запазване на концентрацията, както и неспокойния сън. Страховете, свързани с преживяване на уплаха, страх от смъртта и пристъпи на паника са в много ниски стойности, което показва, че ситуацията на криза ангажира конкретното, оперативно внимание и интерес на въвлечените в образованието хора. От мотивационна гледна точка, те не виждат промяната в генерален и стратегически план, а по-скоро я възприемат като индивидуална стратегия за усвояване на нови ресурси и възможности, което повдига ентусиазма и духа им.

Нагласата към електронното обучение, като цяло е положителна, но е налице и известно объркване, най-вероятно заради екстремното въвеждане на процеса. Това поставя въпроса за пренасяне на тези позитивни развития в по-изразена степен в учебния процес след отпадане на извънредното положение. Според резултатите от анкетата, електронното обучение при над половината от изследваните целеви групи подобрява личните им качества, като организираност, лична отговорност и смисъл. При над 70 процента от тях то формира усещане за по-силно чувство на контрол.

Препоръките на научният екип са да се отдели специално внимание на обучителите и обучаемите от малките населени места, където усещането за обърканост е по-голямо, и се налага по-осезаема и целенасочена подкрепа. Нужно е да се преразгледа времевата ангажираност и спецификата на учебния процес, който в дигитална среда изисква мобилизиране на различни ресурси спрямо кабинетното учене и преподаване. Според екипът, за университетските преподаватели, които имат проблем със своята мотивационна готовност за преподаване в дигитална среда, е необходимо провеждане на специално изследване и изработване на система от подкрепящи мерки. Това е свързано с хепотезата, че силата на авторитета от личното присъствие на преподавателя в кабинета намалява, когато това се случва в дигитална среда.

Проф. Тасевска и д-р Иванов са на мнение, че настоящото изследване трябва да се повтори и задълбочи след приключване на извънредното положение, за да се проучи и анализира най-удачния вариант и процеса на преминаване към смесена форма на обучение в сферата на образованието.

loading...
Пътни строежи - Велико Търново