Над 6500 находки откри доц. Деян Рабовянов при разкопки в Южния сектор на Трапезица

Публикувано на чт, 6 Окт. 2016
1409 четения

Над 6500 находки, от които над 3800 монети, е открил археологът доц. д-р Деян Рабовянов при проучвания в Южния сектор на крепостта “Трапезица” във Велико Търново през последните девет години. Някои от най-интересните артефакти могат да се видят в експозицията на новооткрития музей на историческия хълм. Многобройни са керамичните съдове, сред които се откроява сграфито керамиката и най-вече блюдото с танцуваща благородна дама. Правят впечатление и накитите, а най-ценни сред тях са пръстенът печат на Леонтий и частите от скъпи коланни гарнитури. Част от музейната сбирка е оловният печат на император Теодор Комнин, както и някои предмети на въоръжението. Стотици са изровените от земята предмети на бита, инструменти, части от теглилки и паметници на християнския култ – кръстове енколпиони и нагръден седефен кръст, голям меден съд, използван за хранилище за ценности. Интересна е и колективната находка от 270 керамични декоративни панички, предвидени за строежа на някоя от столичните църкви, но така и не влезли в употреба. Всички тези находки са били предадени за съхранение и експониране в Регионалния исторически музей в старата столица. Резултатите от проучванията на доц. Рабовянов са публикувани в пространна монография със заглавие “Археологически проучвания в Южния сектор на Трапезица. Том 1. Средновековният град”.
Археологическите проучвания в Южния сектор на Трапезица започнаха през 2008 г. и продължиха девет последователни години. Те са част от дългосрочна програма на Националния археологически институт с музей при БАН за изследване на втората цитадела на столично Търново, одобрена от Министерството на културата. В резултат на разкопките са проучени над 2000 кв.м площ. Разкрити са крепостни съоръжения, над 20 сгради, 16 гроба, над 130 ями. Археологът е попаднал и на следи от жилища от тракийската епоха и праисторията.
“Със социализирането на Трапезица трябва да се обърне внимание на решаването на няколко важни проблема. На първо място – да се осъществи строителна консервация на разкритите сгради и крепостни съоръжения. Те бяха постоянно поддържани по време на разкопките с теренна консервация, която обаче не решава проблема с тяхното окончателно опазване и най-вече експониране. От голямо значение е и да се продължи археологическото проучване на жилищните квартали в южната част на хълма, тъй като това са някои от най-богатите на находки части на крепостта, които биха дали зрелищни резултати. Наред с това те са и най-видимите части на цитаделата, обърнати към съвременния град”, споделя доц. д-р Деян Рабовянов.
Изследваният сектор заема най-южната част на платото на хълма, ограничен между потерната (малка порта) на Южната крепостна стена и Югозападната порта на Трапезица. Това е една от най-равните и ниски тераси на хълма, предлагаща оптимални условия за живот и застрояване. “Допълнително удобство са давали близостта до р. Янтра и сравнително лесният достъп до хълма в тази му част. Това обуславя обитаването да започне много рано, тук да се запазят най-много следи от праисторията и тракийския период и съответно най-дебел културен пласт – до 2,80 м при крепостната стена. Равната и обърната на юг тераса е била обитавана през каменно-медната, бронзовата и ранножелязната епохи. С тях са свързани откритите останки от жилища и многобройни материали – керамика, кремъчни и каменни оръдия на труда, редките медни предмети – шила и игли, антропоморфна пластика (идоли) и др.”, обяснява археологът. Особено изразено е било човешкото присъствие през ранножелязната епоха, когато на Трапезица е имало голямо тракийско селище. От него произхождат откритите в Южния сектор над 10 керамични съда, които са част от експозицията на музея.
Най-изразени обаче са следите от живот от периода на Второто българско царство, когато Трапезица заедно с Царевец са двете укрепени ядра на столичния град. Развитието на цитаделата е започнало с построяването на мощни и представителни укрепления. “От тях в Южния сектор бяха проучени близо 50 м участък от крепостните съоръжения с плътна кула, охраняваща намиращата се на изток от нея потерна и една чупка на крепостната стена в западната част, създадена, за да осигури флангово прострелване към Югозападната порта. Крепостната стена е масивна – дебела до 2,75 м, като лицата ѝ са от големи обработени камъни, придаващи монументален вид на строежа. Днес тя е запазена до 3 м височина. Отвор в западната ѝ част е отвеждал атмосферните води извън крепостта. Самата потерна е имала чисто военни функции. В широкият ѝ 1,60 м проход скалните стъпала са оставени неизравнени. Чрез нея защитниците са можели да атакуват отстрани нападащите Югозападната порта”, разказва археологът. Откритите материали и монети показват, че тази част от крепостта е издигната през 30-те години на XIII век по време на управлението на цар Иван Асен II, когато България е на върха на моща си.
По думите на специалиста от търновския филиал на НАИМ след строежа на укрепленията средновековният град се развива с променливи темпове. Още през 40-те години на XIII в. на терасата са издигнати две сгради с каменни стени. От тях по-добре запазената в западната част на обекта е с площ около 60 кв.м. До края на XIII в. застрояването е било рядко и на площ от почти 2 дка има само две жилища, вероятно обитавани от заможно население, за което говорят находките от заобикалящите ги над 50 боклучни ями. В края на XIII век тази част от средновековния град преживява трудни дни и двете сгради са изоставени и подложени на разрушение за материал, а потерната е зазидана, твърди доц. Рабовянов. От този период датира и частично проученият християнски некропол, от който са изследвани 16 гроба.
Проучванията на археолога показват, че най-изразеното обитаване на тази част от Трапезица започва в средата на XIV век по време на управлението на цар Иван Александър. Тогава между крепостната стена на юг, главната улица на север и потерната и Югозападната порта е издигнат плътно застроен жилищен квартал. Именно това са и видимите сега останки от зидове в тази зона. От този квартал екипът на доц. Рабовянов е разкрил 16 жилищни сгради. “Те имат каменен приземен и паянтов втори жилищен етаж. Големината на постройките варира от 25 до 180 кв. м за приземието, като доминират тези с площ около 50 кв. м. Сградите са били групирани около малки площадчета, свързани с главната улица на север чрез широки до 3 м алеи”, споделя наблюденията си археологът.
Голяма стопанска сграда, която се простира на площ от около 120 кв. м в приземния етаж, проучи доц. Рабовянов в северозападната част на квартала. “Нейните четири входа, големите размери на трите ѝ помещения и находките позволяват тя да бъде смятана за странноприемница, използвана през последните три десетилетия на XIV век или по времето на цар Иван Шишман. Жилищният квартал в южната част на Трапезица е получил допълнително застрояване през 70-те години на XIV век, когато населението на столицата рязко е нараснало може би в резултат на търсещите убежище от османските нападения”, обяснява доцентът.
Различията в площта на сградите и разнообразните находки от квартала показват, че неговите обитатели са имали различен социален статус. Има данни за занаятчии, сред които със сигурност там са живели керамик, духовници, военни, търговци, твърди археологът. Наред със скромните жилища с площ ок. 25 кв.м има и такива с площ 60, 100 и дори 180 кв.м за приземния етаж. Не е изключено някои от тях да са били представители на аристокрацията, но би било невярно жителите на Трапезица да се определят изключително като боляри.
Откритите материали показват, че обитателите на жилищния квартал са били много активни икономически. Освен многобройните предмети тук има и предмети с вносен произход от Византия, Западна Европа и Близкия изток – стъклени съдове, украшения и колани, оловни търговски пломби. Гражданите са се отличавали и с високо ниво на грамотност. Намерени са множество надписи графити и закопчалки от книги. Като цяло тази гъсто застроена част демонстрира високо ниво на градски бит”, споделя доц. Рабовянов.
Въз основа на своите проучвания той твърди, че животът в южната част на Трапезица приключва с края на XIV век. Тогава малко след превземането на Търново от османските турци населението организирано напуска квартала, отнасяйки със себе си покъщнината и строителния материал.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново