Домашно насилие, трафик и бягствата от семейството са най-честите причини за настаняване в институциите
Над 400 деца са били настанени миналата година в 18-те Кризисни центъра, които се намират в 13 области в страната. Сред тях са Велико Търново, Бургас, Варна, Видин, Монтана, Перник, Плевен, Пловдив, София и др. За първите 6 месеца на 2016 г. тези деца са 234. Според проучване на сдружение “Пренебрегнати деца” по проект “Марио”, което беше представено официално в края на септември на Националната конференция за дейността на Кризисните центрове в старата столица, водещи причини за настаняване в тези институции са домашното насилие, трафикът и бягствата от семействата. Класацията продължават сексуалното и трудовото насилие, девиантното поведение, а напоследък навлиза и бежанският проблем. За миналата година 17 деца мигранти са пребивавали в Кризисни центрове у нас.
Според Лидия Загорова, национален координатор на проекта “Марио”,
масова практика
е смесеното
настаняване на децата в Кризисните центрове
Това означава, че на едно място се събират жертви на трафик, сексуална експлоатация, домашно насилие, трудов тормоз, конфликти в семейство. Това е голям проблем за специалистите да превъзпитават децата. Въпреки че има методическо ръководство за тези институции, което постановява при настаняване да се спазва профилът на детето, това не се зачита, тъй като указанието е препоръчително. А на практика кризисните центрове са профилирани за конкретна група деца, както този в Балван. Там би трябвало да настаняват деца, жертви на трафик и репатрирани от чужбина, както това бе профилът, когато институцията беше открита преди 10 години като първия Кризисен център в България.
Според специалистите обаче, това смесено настаняване създава нов риск за децата вътре в институцията. Те започват взаимно да си влияят, да се групират, организират бягства и които са на училище търсят да се свържат с уличната си среда. Такива бягства имаше в началото и в Кризисния център в Балван.
Освен че смесеното настаняване влияе негативно, голямата възрастова граница от 8 до 18 години пречи също на превъзпитанието, сочи още анализът от проучването. При такова съжителство често се наблюдава “предаване на опит и знания”, подтикване към подвизи, побой над възпитатели, което също се случи в Балванския център, където са настанени само момичета.
Специалистите отчитат, че парадокс е на едно място да пребивават жертви на насилие с агресор и насилник, което е пагубно за потърпевшите. В случая специализираните програми на персонала стават неефективни, а екипите се превръщат в пазач за опазване на живота и здравето на децата.
От своя страна пък по повод на смесеното настаняване на конференцията във Велико Търново чиновниците от държавните служби поясниха, че профилът не се спазва, тъй като често се налага пострадал от насилие да бъде настанен спешно през нощта с полицейска закрила. В случая се избира най-близкият Кризисен център. Но се случва да няма легла в профилната институция, на друго място пък екипите отказват настаняването, на трето – да липсват приемни семейства, които са добра алтернатива. И така пострадалото дете се настанява където и да е само за да се отчете дейност.
Тревожен е също фактът, че
в Кризисни центрове се
събират деца наркомани, психопати, болни от СПИН, бременни момичета,
които се прикриват
Това важи за почти всички такива институции. В случая персоналът е затруднен как да се справи с тежките здравни проблеми, търси външна помощ. Според методиката такива деца не бива да се настаняват там от отделите за закрила на детето, но чиновниците смятат, че тези центрове вероятно са “панацея” и проблемът с детето се решава. Да не говорим за допълнителните разходи, които се правят от страна на институциите за лечение на тези деца. И тук е големият парадокс, вместо директорите на дирекциите “Социално подпомагане” да поемат вменената им отговорност да представляват настанените в кризисните центрове, персоналът търси родителите да подпишат декларации за лечение, при положение че наследниците им са изведени заради домашно насилие и риск за живота именно от семейството с тези родители.
Проектът е констатирал още, че
при престой до шест месеца в институцията,
деца живеят там повече от година
Веднага обаче социалните служби опонират, че при напускане от Центъра не е осигурена друга алтернатива и затова детето стои там. През 2015 г. това се е случвало в 12 Кризисни центъра, а тази година – в 7. Наистина специализираните екипи признават, че това е сериозен проблем. Но дори да се намери приемно семейство, в повечето случаи то не желае да отглежда дете над 10 години. По този проблем обаче специалистите от ДАЗД, АСП, НПО и Центровете на конференцията се обединиха около тезата, че кризата при жертвите на трафик, насилие, сексуална и трудова експлоатация може да бъде преодоляна от 1 до 6 седмици. И този срок е от значение за благоприятния изход. По-дългият период от 6 месеца просто измества целта на превъзпитанието.
Въпреки 10-годишния опит за работа в кризисните центрове, сериозен остава проблемът какво ще стане с девойката, когато тя напусне тази затворена институция. Този казус стоеше и пред Балванския център. Затова екипът обособи преходно жилище в самата институция, в което бяха настанявани деца, преди да я напуснат. Там те се подготвяха да се справят самостоятелно в обществото. После Общината им осигуряваше защитено жилище, ако това беше единствената алтернатива и не могат да бъдат реинтегрирани в биологичните си семейства.
Според Лидия Загорова обаче
за всяко дете, напуснало Кризисен център, трябва да се грижи настойник
За целта трябва да се изгради Институт по настойничество, какъвто съществува в други страни. Освен това всеки младеж или девойка след тази институция трябва да се проследява от службите за закрила на детето най-малко една година.
Много дебати предизвикаха на конференцията проблемите, които съществуват в Кризисните центрове. Според почти всички специалисти тези звена трябва да бъдат изведени от категорията за социална услуга от резидентен тип, тъй като приоритет на работата с жертви на насилие в ситуация на криза не са ежедневните потребности и социално включване, а тези за сигурност, защита и емоционално възстановяване.
Освен това специалистите отчетоха, че липсват услуги и подход за работа със семействата на децата, жертви на трафик в процеса на реинтеграцията. Не се търсят проблемите и тяхното решаване, довели до трафика. В случая родителите трябва да бъдат подпомагани, тъй като при липса на съдействие от тяхна страна всичките усилия в Кризисния център да върнат детето в правия път често остават напразни.
Според Росица Димитрова от общинската администрация във Велико Търново, Кризисните центрове не могат да се справят сами с всичките тези промени. Необходима е подкрепата на всички служби по здравеопазване, образование “Социално подпомагане”, администрация. Време е да спрем да работим “на парче”, необходими са нормативни промени и на първо място приемането на Закон за социалните услуги.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив
