По предварителни прогнози до близо 15 млн. евро се очаква да нараснат щетите от разпространението на африканската чума по свинете в България. Това обяви на работна среща във Велико Търново земеделският министър Десислава Танева. До този момент са унищожени над 115 000 от всички отглеждани 130 000 животни в шестте засегнати от болестта свинекомплекси, както и 722 прасета в личните стопанства.
“Държавата може да се справи с африканската чума по свинете само ако работим всички заедно в тази посока. Вирусът е в Европа от 12 г. и нито една държава все още не е успяла да го изкорени. За да бъде обявена една страна за чиста територия, трябва в продължение на 3 г. на нея да не е регистрирано огнище на болестта”, каза още министър Танева. Единствено Чехия е под надзор от шест месеца. В Литва, която често се дава като пример за борба с АЧС, въпреки взетите мерки, са регистрирани 31 огнища, а държавата вече трета година се опитва да ликвидира заболяването.
Освен страните от Източна Европа, африканската чума е още засегнала Русия и Китай. В Китайската република щетите са огромни – от общо 500 милиона прасета вече са умъртвени 130 милиона животни. Страната е голям консуматор и съответно ще търси месо от други страни, които са в Европа. Цената на свинското у нас се регулира от пазара в общоевропейски мащаб, като дялът на България е минимален и не оказва влияние. Все още е рано да се каже каква ще е цената на свинското по Коледа, като фактор за това ще са цените на европейския пазар и големите производители – Германия, Дания, Русия и др.
По думите на земеделския министър България прави максимума, като иска да запази отглеждането на прасета, но е категорична, че са необходими строги правила. До момента страната ни е била в нарушение към Европейската комисия, тъй като в условията на африканска чума в Европа е много рисково да се отглеждат животните без необходимите мерки. От общо 30 огнища на АЧС по домашни свине в страната само 8 са в регистрирани обекти (6 свинекомплекса и 2 лични стопанства). Затова от МЗХГ предприемат мерки всички прасета, независимо дали се отглеждат в задния двор, или във ферма, да бъдат регистрирани. “На всички ни е ясно, че предстои дълга битка с вируса и сроковете, в които ще се справим, зависят изцяло от биосигурността в стопанствата, в които се отглеждат свине. В това отношение колебания няма. Това е цената, която трябва да платим, за да имаме родно производство на свинско месо, което беше стигнало 40 % от общото потребление”, каза още Танева. Тя благодари на всички стопани, които са проявили разбиране и са умъртвили животните си, както и на всички държавни органи, които се включват в битката със заболяването.
На въпрос има ли забележки към служителите на БАБХ земеделският министър бе категорична, че не иска да демотивира служителите при работата на терен предвид ниското заплащане. “Имаме свободни бройки в агенцията, имаме недостиг на човешки ресурси. След като свършим всичко необходимо, ще направим анализ на ситуацията. Но е факт, че и някои партии също политизират случващото се”, посочи Танева.
Загробването – единствената мярка
за умъртвените животни във фермите
Всички страни, в които щетите от огнищата на АЧС са в такива размери, методът е загробване, тъй като това е най-бързият начин за реакция. По думите на експертите екарисажите не са предпочитани не само у нас, но и в другите страни поради риска от разнасяне на заразата при транспортирането на труповете. Подобни методи на загробване се използват в Естония, Литва, Латвия, Полша и др.
Съгласно европейския регламент за обезвреждане на животински продукти, включително заразените трупове, се прилагат няколко метода. Единият е чрез използването на инсинератори, които се прилагат в малки стопанства, тъй като са с малък капацитет. На второ място са екарисажите, до които се транспортират евтанизираните животни, което е по-бавно, опасно и изисква по-голям финансов ресурс. Затова всички европейски държави прилагат прието от ЕК решение да не се извършва транспортиране извън инфектираните територии. В случая двата екарисажа у нас – в Шумен и Варна, попадат извън териториите, в които е регистрирана АЧС.
Със заповед на екоминистъра е разпоредено на регионалните екоинспекции и басейновите дирекции да се определят местата за загробване на умъртвените животни. РИОСВ отговарят за това дали определените терени попадат в защитени зони, съгласно Закона за биологичното разнообразие или в защитени територии. Становищата на басейновите дирекции се правят след проверки дали терените за загробване попадат в район на санитарно-охранителни зони и дали се спазват плановете за управление на речните басейни, дали има подземни водоизточници и др.
“Проверки се правят денонощно. Досега от регионалните екоинспекции са извършени проверки на 550 предложени терена, а басейновите дирекции на 970 терена, от които отказ са получили 60 % или 560 терена. Останалите 40 % от предложените площадки са получили разрешение”, обясни зам.-министърът на околната среда и водите Красимир Живков. Той уточни, че усилията на МОСВ са насочени и към трите национални парка – “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, където към момента няма регистрирани заразени диви прасета. Ще има отстрел, в момента с държавните горски стопанства се поставят преносими и стационарни капани, за да се изследват заловените животни. Единствено в Централен Балкан има повече диви свине и при преброяването им е установено, че са около 0,8 на 100 хектара, докато в другите два са на границата или под нея – около 0,3 на 100 хектара. Най-важното към момента е да не се допусне преминаването на заболяването през Централен Балкан, подчертаха експертите. Те призоваха ловците да не се притесняват, ако открият трупове на диви свине и да уведомят компетентните органи, като ловът ще се ограничава в рамките до два месеца. Мерките, които се предприемат за питомните свине, не касаят популацията от диви прасета и няма да се спира ловът. От МЗХГ призоваха българските ловци да спазват елементарни мерки за дезинфекция, след приключване на ловния излет да почистят обувките си, да ги измият с вода и сапун и на най-близката автомивка да измият с вода гумите на високопроходимите си автомобили.
Относно разпространението на АЧС в страната все още не е ясно от къде е влязла инфекцията. “Фуражите се контролират и проверяват, следи се за дезинфекцията в свинекомплексите”, обясни заместник-директорът на БАБХ д-р Цвятко Александров. Според него вероятни причини за огнищата на АЧС в свинекомплексите са пропуски в биосигурността и човешкия фактор.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
