Проф. Христо Цацинов е добре познато име в артистичните среди на Велико Търново. Той е художник, университетски преподавател в продължение на 45 години и не на последно място музикант. В момента е работещ пенсионер.
Проф. Цацинов е роден на 10 юни 1946 г. Средното си образование завършва в Строителния техникум в старата столица. Намерението му е да продължи с архитектура, но за сметка на рисуването не е особено силен по математика и това го отказва. След като отбива военната си служба, през 1967 г. кандидатства в новооткрития тогава Висш педагогически институт, образуван през 1971 г. във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”. Става част от първия университетски випуск, завършвайки специалност “Графика”. През следващите три години е разпределен в читалище “Развитие” – Стражица, където работи като уредник на картинната галерия. През 1975 г. се явява на конкурс във ВТУ, който печели, и така започва работа като преподавател.
“Аз самият и до днес си спомням моите преподаватели в университета. Проф. Васил Стоилов беше строг и обичаше да казва, че
добрата
рисунка е на върха на молива
и трябва само да намериш начина, по който да използваш този връх. Ходеше с дървен бастун с гумен връх и когато правеше корекции върху студентските етюди, драскаше с него върху тях, за да знае къде е поправял. Проф. Никола Кожухаров пък ни водеше в подножието на хълма “Трапезица”, за да рисуваме къщите над Янтра в силен ракурс. После се качвахме горе, до хотел “Балкантурист” и той ни черпеше. Беше сладкодумен разказвач с невероятно чувство за хумор”, припомня си тогавашният студент и настоящ преподавател проф. Цацинов.
Великотърновският художник рисува още от дете. Оттогава датира и любовта му към музиката. Казва, че в живота му тези две неща винаги вървят ръка за ръка. По-късно първото се превръща в негова професия, а второто – в любимото му хоби, на което остава верен за цял живот. В рода на преподавателя няма други художници, но неговите вече покойни баща и брат са също отдадени на музиката. Проф. Цацинов свири на саксофон и барабани. Възпитаник е на Младежкия дом във В. Търново, където става част от оркестър “Орбита”. Свирил е в духовия оркестър на Строителния техникум с групата “Янтар”, а доскоро и в “Роял Дикси Бенд”. Изпълнява предимно джаз стандарти, евъргрийни, традиционен джаз и диксиленд.
Когато рисува, художникът непременно слуша и музика. Обикновено тя е джазова и често му помага да насочи въображението си в дадена посока и да доразвие идеите си. Творецът споделя, че няма любими теми за своите картини. Рисува както голи мъжки и женски тела, така и натюрморти, пейзажи. В младежките си години, вдъхновен от В. Търново, залага предимно на историческата тематика.
Проф. Цацинов казва, че за него преподавателската дейност вече се е превърнала в необходимост, защото без нея се усеща празен и ненужен.
Когато е сред студентите, се чувства
полезен и
необходим.
Това, което се опитва да ги научи, е преди всичко да работят, защото според него те нямат навика за това.
“Вдъхновението за мен е работа. Това, дето говорят за разни музи, да ти дойде изведнъж отнякъде, при мен не е точно така. Основното е работа – да търсиш, да пробваш и когато ти се получи – чувстваш удовлетворение. То придава смисъл на това, което правиш”, смята проф. Цацинов. За него от особена важност е и одобрението на публиката.
В активните си години художникът участва в редица биеналета, триеналета и международни изложби в Испания, Италия, Гърция, Полша, Чехия, Литва, Норвегия, Египет. Носител е на множество награди, а негови творби притежават галерии в София, Осло, Солун, Прага, Краков, Каракас, Коринт, Милано, Анкара и други градове по света. Зад гърба си проф. Цацинов има над 15 самостоятелни и повече от 50 национални изложби. Последната си съвместна експозиция той откри преди месец в условията на епидемична обстановка. Въпреки немалката ѝ посещаемост, творецът сподели, че е усетил липсата на обичайно по-многобройната си публика.
“Графиките на проф. Цацинов са разпознаваеми като стил. Те изграждат собствен индивидуален образен свят с характерна емоционална и смислова наситеност и лаконизъм на изказа. Творбите му са своеобразен размисъл за човека, неговата същност и битие. Композиционното мислене, усетът за асоциативност и специфичният графичен естетизъм дават на проф. Цацинов завидна творческа свобода и богатство на художествения изказ”, казва за него проф. д-р Антоанета Анчева от ВТУ.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
