95 % от жителите на Валя Пержей са българи. Хората ходят всеки ден на църква, цялото село заедно лазарува и коледува. Жените не пушат и не се ръкуват с мъже, пиенето на кафе се приема от всички като загуба на време, а учителите ходят на работа само с костюми

Кремена Павлова е добре позната на всички великотърновци, които се занимават с музика. Тя преподавала в университета и в СОУ “Емилиян Станев”, работи като корепетитор на хор “Търновград”, където диригент е майка й – Мария Павлова. Преди няколко години решава да остави динамиката на живота си в България и да отиде в Молдова. Избрала село Валя Пержей, област Тараклия, защото там работели семейните й приятели Марек и Ани Дякови. От тях била чувала само хубави неща за селото. За преподавателското място музикантката печели конкурс на нашето Министерство на образованието, което има спогодби да изпраща учители в някой държави, където има българско етническо население. Български преподаватели има из цяла Молдова, Украйна, Казахстан.
Учителско място в теоретичния лицей “Христо Ботев” във Валя Пержей спечелил и съпругът на Кремена – Кирил Кирилов, който също е познат музикант във В. Търново. Така цялото семейството се премества в селото, което е голямо колкото Поликраище или Първомайци например. 95 процента от неговите жители са българи, молдованите са само 5 на сто. Нашенците са преселници предимно от района на Сливен.
“Йерархията във Валя Пержей е на много високо ниво, всичко си е както преди двеста години, което на мен страшно много ми харесва. Уморих се от поевропейчени българи и американизирани деца, които не можеш да разбереш какво говорят. Във всяка къща в селото има църковен календар, хората ходят почти всеки ден на църква, където с часове могат да стоят на колене. Момичета и жените са забрадени, не могат да влязат обути с панталон в храма. На много от децата родителите работят извън Молдова, за да изкарат пари. В самото село изключително много разчитат на земята, която притежават. Обработват сами огромните си градини, отглеждат и много животни”, разказва музикантката. Тя е впечатлена от начина, по който се пазят традициите – цялото село лазарува, цялото село коледува, почитат Тодоровден, Сирни заговезни.
Много пъти Кремена се е питала как тези хора там успяват да запазят българския дух толкова автентичен и жив, а ние тук не можем да го направим. “Причината не е в това, че живеят на село, защото всички деца имат компютри. Те нямат с какво да се облекат, но Интернет има във всяка къща. Много са умни. Сплотява ги това, че са малцинство и знаят, че това е единственият начин да запазят собствената си идентичност. Вярно е, че имат молдовски паспорти, но те не приемат себе си като молдовани, казват, че са българи. Ние, които живеем тук, не ценим своето.
А те, напротив – ревностно го пазят, при тях няма варианти, всичко трябва да бъде както майките и бабите са им казали. Във Валя Пержей жените не пушат. Това жената да пуши, според тях, е нещо много грозно, тя трябва да е майка – да роди и отгледа здрави деца. Мъжете не се ръкуват с жени, защото това е израз на друга емоция, не на приятелско чувство. Не може, не е разрешено. Аз като отидох, тръгнах да се ръкувам, но мъжът веднага се отдръпна. Животът си тече, жената трябва да е само с един мъж, ако той нещо не й харесва, тя трябва да търпи. Винаги жената сервира на мъжа. Когато седнат на гуляй, както те му казват, мъжете са на една страна, жените на друга. Бяха изумени, когато на един банкет отидох и седнах до съпруга си. За тях например пиенето на кафе е загуба на време, те трябва да работят в това време”, разкрива още от възгледите им за живота българската преподавателка.
Кремена разказва, че училището, в което преподава, не е българско, но в него се изучава български език, за това е взела и малкия си син. Останалите езици, над които наблягат децата във Валя Пержей, са руски, румънски, български и един западен език. Обучението е по руска система и е на много високо ниво. В училището учат 475 деца, което за едно българско село е много голяма цифра, за сравнение в Музикалния колеж в Твърдица се обучават около 50 деца.
Единствените българи учители са Кремена и Кирил. Те преподават по музика, залагат най-вече на извънкласните форми. “Заниманията са с български, руски и молдовски песни, защото в музиката няма граници, но най-вече държим на българския фолклор. Децата са изключително отворени, за тях България е прародината, нещо свещено. Когато чуят каквото и да е българско, за тях това е най-доброто, никога не бих им предложила поп фолк музика. Те не могат да я разберат, защото в това село моралът е на много високо ниво и децата се шокират от облеклото на изпълнителките”, споделя Кремена.
“Учителят в училище трябва да е с костюм, представителен, не може да ходи на работа с дънки или облечен неглиже. Дисциплината е на много високо ниво, когато вляза в клас, всички деца стават. Има ученически стол, в който има дежурни деца, както беше у нас. Имат униформи, директорът стои на входната врата и ако има нещо цветно, веднага прави забележка”, споделя българката. Кремена е изключително благодарна на Eкатерина Петрова, която ръководи лицея. Тя се грижи прекрасно за българските преподаватели. “Ако аз нямам такъв директор, който да ме подкрепя, трудно ще постигна резултати. И тя, и съпругът и също имат български корени, преподава по български език и литература и по история, култура и традиции на българския народ. За хората във Валя Пержей България е прародината, и ако успеят да дойдат до тук, е като сбъдната мечта”, обяснява великотърновката.
За това Кремена решава да доведе във Велико Търново 25 деца, които пеят в нейния хор “Родолюбие” за участие на Балканския шампионат по фолклор през месец май.
Талантливите изпълнители спечелиха второто място на музикалния форум. “На сцената те показват всичко, на което са способни, казала съм им, че ако на репетиция дават 100 % от себе си, на сцената трябва да дават 200 %, защото пред публика половината от вложеното се губи. Казвам им още, че когато получат награда, самите те трябва да се убедени, че я заслужават. Истинският творец винаги трябва да се съмнява колко е нагоре, защото винаги има още по-нагоре”, разкрива взискателната деригентка. Сценичните костюми, с които са облечени изпълнителите, са спечелили по проект “Роден език и култура зад граница”, ушити са в България. По същия проект в училището са успели да оборудват кабинет по история, култура и традиции на българския народ. “Иначе си пазят и носиите от своите баби. Виждала съм невероятни костюми. Сега в селото строят нова болница, а на мястото на старата ще бъде създаден български музей”, допълва Креми.
А иначе децата били много впечатлени от Велико Търново, който им се сторил много голям град, за сравнение столицата на Молдова Кишинев е колкото Варна. Направили им впечатление многото културни паметници в старата българска столица. Дори се радвали на разкопания град, защото за тях това е показател, че има желание за развитие. Кремена разказва, че инфраструктурата във Валя Пержей е в много лошо състояние. Има един централен път, който е полуразрушен. Другото са кални улици. Децата били впечатлени и от архитектурата, защото къщите в тяхното село не са високи. Учудило ги, че тук има денонощни магазини, защото за тях нощта е време за сън.
Кремена е благодарна на общинската управа във Велико Търново, която е направила така, че децата с български корени са имали възможност да разгледат безплатно всички културни забележителности. Тя споделя още, че сред тях има такива, които искат да учат в катедра музика на ВТУ, но няма бройка.
Щастлива е още, че българският консул е подписал специална резолюция според която децата имат право всяка година през пролетта на безплатни визи до България. “Положението на българите в Молдова е трудно. Не им е лесно, но те са по-българи от нас”, казва Кремена Павлова.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив