В началото на декември Венкослава Славова прекара часове наред в студеното фоайе на читалище “Братство 1884” в дежурства като доброволка край благотворителния коледен щанд на Дома за настаняване на деца от семеен тип в Павликени.

Венкослава се отказа от журналистиката, за да учи задочно социална педагогика. Сега работи като санитарка в дома в Михалци и заляга над учебниците

Венкослава или Вени, както я наричат приятелите й, е красиво двадесетгодишно момиче от Павликени, което респектира с избора си на реализация дори зрели и сериозни хора. Преди три години съдбата й предлага най-неочакван шанс и тя, с трудно обяснима за годините си зрялост, прави своя избор. Признава, че до тогава мечтаела да стане журналистка. Обичала да пише есета, да изразява чрез тях своето мнение по различни въпроси от живота. Дори си позволила да влезе в кратка “схватка” с местната власт от миналия мандат.
Нейна приятелка написала молба до тогавашния кмет да разпореди окосяването на избуялата трева по пътеката към гимназията по аграрни технологии в края на града. Отговор не получила. Венкослава решила да се намеси и поставила същия проблем в своя публикация в интернет сайт. И тя не получила официален отговор, а само няколко анонимни ругателства. Но все пак – тревата била окосена…
Вени решила да продължи да трупа журналистическа практика, когато един ден чула от приятели, че в града е отворен Дневен център за настаняване на деца от семеен тип и в него вече живеят девет малчугани, доведени от Дома за деца с умерена степен на умствена изостаналост в Михалци. С приятелите решили да отидат да видят децата. Така преди три години тази среща определила съдбата на младото момиче.
Срещите с такива дечица разделят хората на две групи. Те или не се връщат повече никога при тях, или остават с тях завинаги. Аз се оказах от втората група, разказва Вени. Веднага ме плениха с техните ококорени очички, пълни с надежда, очакване и любов, с тяхната искреност и крехка безпомощност и доброта. Още при първата си среща с тях разбрах, че за мен вече нищо няма да е същото, продължава Вени. Аз и приятелите ми започнахме да гостуваме на децата пак и пак. Отначало само за рождените им дни и по празниците, после – все по-често. Станахме доброволци към социалния център. Много от приятелите ми днес вече са надалеч, не могат да си идват често, но аз останах най-близо до децата. Вече три години съм доброволка и се занимавам с голямо удоволствие с тях. Дори и собствения си рожден ден съм прекарвала там.
Всяко посещение ми дава невероятно спокойствие и чувство, че постъпвам правилно и върша някакво добро дело, казва Вени. Признава, че голяма роля за нейното привличане като доброволец изиграли директорката на дома Мариана Йовчева и социалният работник Вили Пламенова.
“Тези деца ме правят по-зряла и по-земна. Като всички на тази възраст и нашите любимци се нуждаят от повече социални контакти, приятелства, подкрепа и емоции за празниците им. Ние отиваме в дома да помогнем за провеждането на някой празник, аз водя Тишко на уроци по пиано в читалището, на разходка, посещаваме зоопарка, купуваме им дребни лакомства, играчки, играем с тях…. Макар и болни, всяко едно от тези дечица има своето обаяние. Тишко например е много интелигентен. Той взема уроци по пиано, а да не ви казвам как скоростно се ориентира в пъзелите. Реди ги по-бързо и от мен. Тези хлапета са и много чувствителни към жестовете на внимание и доброта. Всяка сутрин, като влизаме при тях в дома в Михалци, поздравяваме с “Добро утро”. Една сутрин нещо бях разсеяна и не поздравих. Веднага при мене дойде с инвалидната си количка едно от момиченцата, дръпна ме за ръката и тихичко ме попита: “Ти днес няма ли да ни кажеш “Добро утро”?…
Продължилото през годините приятелство с малчуганите от Центъра за настаняване от семеен тип дава на Вени нова мечта. Вместо журналистика, твърдо решила да учи социална педагогика. Кандидатства и я приемат във ВТУ от първо класиране. За да може да учи задочно, тя започва работа като санитарка в Дома за деца с умерена степен на умствено увреждане в Михалци. От втори април тази година вече няколко месеца тя почиства помещенията там, хигиенизира и дезинфекцира, сменя памперси на децата, повечето от които са в инвалидни колички, сервира храна, отсервира…
За 44 деца, които са настанени в михалския дом, на смяна се грижат три санитарки, една от които е Вени. За нея новата директорка на Комплекса за социални услуги в Павликени Татяна Иванова каза, че поради натрупания стаж и опит работата й е перфектна.
През свободното си време младата жена продължава да е доброволка в Центъра за настаняване от семеен тип в Павликени. На проведения наскоро коледен благотворителен базар с разпродажба на предмети, изработени от персонала и децата при Дома за настаняване от семеен тип, Вени часове наред дежури край щанда. Край нея беше и поредният университетски учебник, този път по психология на личността. Вени вече е второкурсничка и досега е вземала винаги много добре и отлично изпитите си.
Два вълка живеят в душата на всеки един от нас – единият е добър, другият лош. Те са в непрекъсната битка. Побеждава този, който ти самият подхранваш, е една от любимите сентенции на Вени. Затова и веднъж, когато лоши хора обидили малчугана, когото разхождала в парка, заради недъга му, тя не се стърпяла и им пожелала: “Дано Господ да ви дари със сърца! Вени обича и мисълта на Марк Твен, че езикът на добротата е език, който и слепите четат, и глухите чуват…
Добротата и разбирането, които момичето получава от родителите си, я правят такава, каквато е. “Имам прекрасно семейство, разказва тя. Тате Валентин много се труди и е много забавен, а мама Надежда е човекът, който дори и да не е съгласен с мен, винаги се опитва да ме разбере и винаги ме подкрепя. Мама е идвала дори и на рок концерт заради мен. Затова аз казвам, че имам рок-мама. Семейството ми ме научи първо на труд. Всяка ваканция бяхме на село при баба, за да помагаме. Семейството ми ме научи на помощ и подкрепа. Имам по-малък 7 години от мен брат. Трябваше и за него да се грижа от малка и така да помагам на родителите си… Семейството ми дава спокойствие и подкрепа – двете условия, които са нужни на всеки човек, за да има той успех в живота си”, обобщава Вени.
На двадесет години това красиво момиче с увереност заявява: Аз съм един богат човек. А за бъдещето си казва: Не зная каква точно ще стана, но когато започна да си мечтая, винаги виждам край себе си деца, много деца…

Любимите мисли на Вени

Два вълка живеят в душата на всеки един от нас – единият е добър, другият лош. Те са в непрекъсната битка. Побеждава този, който ти самият подхранваш.

Езикът на добротата е език, който и слепите четат, и глухите чуват…

Елка СПАСОВА, сн. авторката