Младо семейство живя с африканци, които вярват във вещици и купуват жените си

Публикувано на пт, 22 окт. 2021
678 четения

Антон и Пламена Нашеви представиха във В. Търново дебютната си книга “Стъпки към непознатото – от Африка до Южна Америка”.
Антон е роден в Свиленград, а Пламена – в Сливен. Двамата имат сходни интереси – обичат планината, уединението в нея и изучаването на далечни култури. Пътищата им се пресичат през 2011 г., по време на студентските им години в Бургас. След като се дипломират, те излизат от рамките на познатото общество и предприемат първите си големи приключения в Европа, Африка и Южна Америка. С връщането си на родна земя двамата решават да създадат семейство и след година се ражда дъщеричката им Ева, с която в днешни дни продължават да пътешестват. Пламена и Антон работят над книгата си повече от година и половина.
Преди да заминат на първото си голямо пътешествие, Пламена работи в Бургас и се занимава с нещо, което не харесва и не я прави щастлива. Точно тези трудни моменти я подтикват да следва детската си мечта и да направи всичко възможно да посети Африка. Тя намира международна организация, която изпраща доброволци в страни от Третия свят. По-трудната част е да накара Антон да я последва, но успява да го убеди. Така първо отиват в Англия за една година, където се подготвят за доброволци. След тези 12 месеца двамата избират проект, по който да се включат. Той ги отвежда в Замбия.
Замбия е в южната част на Африка. Населението ѝ е над 18 млн. души, формиращи повече от 70 етнически групи. Антон и Пламена живеят с племето Бемба, което има най-големия етнически прираст в страната и е разделено на няколко клана. Къщите им са от кирпич, със сламени покриви и малки прозорчета, за да не влизат насекоми, най-вече маларийни комари. В тях няма течаща вода, банята и тоалетната са навън. Обикновено водните помпи са разположени в центъра на селището и в близост до училищата. Обзавеждането в домовете е изключително семпло и често се състои само от един матрак, върху който спят по няколко човека. Има и къщи, в които разполагат с маса, столове и пейки, сковани от местни хора. Готвенето, храненето, прането, миенето на съдове и други подобни дейности се извършват навън. Обикновено това се случва на сянка под мангово дърво, разказват Антон и Пламена. Двамата бързо свикват с битовите условия, защото имат всичко нужно с изключение на неща, с които, така или иначе, сме презадоволени в нашите по-развити общества. За Пламена и Антон е интересно отношението на децата към тях, тъй като повечето никога не са виждали бели хора. Те постоянно дърпали дългата коса на Пламена, защото е нещо необичайно, и търкали кожите им, за да видят дали не са боядисани в толкова странно светлия цвят. Мястото, на което живееели, изобилствало от плодове и зеленчуци, така че те нямали проблем с прехраната си. По тези места месо се консумира изключително рядко, тъй като е скъпо, а и няма подходящи условия за съхранението му. В началото на дъждовния сезон местните събират гъсеници, които след това изсушават и продават в найлонови пликове. В тази част на света те са деликатес и наистина са много вкусни, казва Антон. Приготвят се обикновено пържени с лук. Като нещо деликатесно те се консумират само в определени специални случаи, добавя българинът.
Отношенията на мъжете и жените в племето също са интересни. Когато мъж хареса своята избраница, той я откупува от семейството ѝ срещу добитък, като обикновено тя струва една крава. Когато вече са заедно, не е желателно жената да отблъсква ласките на своя съпруг, защото това означава липса на желание за създаване на поколение. В случай на отказ мъжът има правото да върне съпругата на родителите ѝ. Жените като цяло са тези, които движат домакинството, работят на полето и продават на пазара. Мъжете, нямащи постоянна работа, обикновено се отдават на най-голямата си страст – пият местната алкохолна напитка монкойо, която се приготвя от натрошена царевица, маниока и корен от дървото монкойо. Често, освен да пият, те посягат и на жените си, разказва Пламена. Много от местните мъже се занимават с риболов, като най-често ловят тигрова риба. Те сами изработват своите канута от дърво, използвайки единствено тесла и това им отнема няколко седмици. Ежедневието на племето Бемба е тежко. Такова е и детството им, защото децата работят и не им остава много време за игри. Те най-често събират дърва, пренасят вода, грижат се за по-малките си братчета и сестричета, които в повечето случаи носят по цял ден в специален плат като “кенгуру”, наречен читенге. Дори когато са на училище, на тях отново им се налага да работят, тъй като трябва да обработват градинките около школото, сервират храна на учителите и изпълняват различни други дейности. Те не разполагат с лични вещи и най-често ходят боси. Обикновено имат по един или два чифта дрехи, на които в повечето случаи не са първи собственици. Семействата са многодетни, често имат по 5-6 деца, като в повечето случаи могат да си позволят само едно или две от тях да посещават училище.
В това замбийско племе вярват във вещици и магии, както и в традиционните лечители, които според местните лекуват всичко, включително изневери, рак и СПИН. В провинцията разчитат предимно на тях по две причини: първата е, че нямат вяра в модерната медицина, а втората, че нямат достъп до нея. Клиниките са разположени в по-големите градове, а в провинцията липсват и придвижването до тях е много трудно. В едно село обикновено само няколко човека имат колело, което всички си споделят, а превозването на болните става изключително трудно.
“Въпреки всички тези трудности, без значение по какви поводи, се събирахме с познатите ни от племето, срещите или започваха, или завършваха с танци. Местните винаги изразяват своите емоции така. Веднъж, когато Антон реши да се включи, като леко се поклащаше, един от приятелите ни се приближи и му каза да не танцува по този начин, защото това е танцът за погребения”, разказа с усмивка Пламена. Обикновено хората от племето свирят на кофи и легени, на които успяват да създадат невероятни ритми, а с тарамбуки разполагат само църквите, добави тя.
С местните хора Антон и Пламена се разбират на английски език, който е официалният в Замбия. На него обаче се говори предимно в по-големите градове. В провинцията е разпространен повече езикът на племето Бемба. За 6-те месеца там Пламена дори е научила голямачаст отделни думи.
В Замбия Антон и Пламена работят по няколко направления. Те организират младежки клубове в различни общности и села покрай градчето, в което живеят. С тях правят презентации на темите за разнообразното хранене, учат местните как да се предпазват от болестите, които върлуват там, и други такива неща. С тях развиват и малък бизнес, шиейки платове и търгувайки с други селища. Другата им дейност е свързана с училищата, където също правят презентации по наболели теми и украсяват белите стени на училищата под формата на картинки помагала. Третата им дейност е свързана с едно сиропиталище, лишено от правителствена издръжка, където заниманията им са много обширни и разнообразни.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът и личен архив
В следващите ни броеве очаквайте разказа на Антон и Пламена за пътешествието им в Южна Америка.

loading...
Пътни строежи - Велико Търново