Нещо средно между мистерия, трилър и драма представлява дебютният роман “Рай” на младия режисьор и сценарист Радослав Гизгинджиев. Сюжетът се развива на фона на вълнуваща любовна история. Книгата е плетеница от десет сюжетни линии, в които герои са обикновените хора. 
Тъй като произведението е провокиращо, защото назовава много “табута” или неща, за които хората се страхуват да говорят, неговото представяне в петък беше ексцентрично. В галерия “Таралеж” на Самоводската чаршия беше подредена арт инсталиция. От тавана и по стените на галерията висяха страници от романа с цитати, абзаци и изречения. Паралелно с това вървеше и видео-пърформанс с музиката, на която творецът е писал книгата и от която се е вдъхновил.
26-годишният писател е роден в Смолян. За себе си казва, че е родопчанин, който носи Велико Търново в сърцето си. Радослав има диплома по кинорежисура от АРТ колежа по екранни изкуства, където е учил в класа на Дочо Боджаков. Сега завършва “Славянска филология” във Великотърновския университет. Първият създаден от него филм се казва “Светлосиньо” и е под надслов “Не на дрогата и агресията”. Докато работи по проект за ВТУ, създава експерименталната импресия “Минутите”. Негово дело са и визуалните проекти “Бродят” “Позеленяла есен”, “Привидения”, “Девет” и др. Със съдействието на Център “АМАЛИПЕ” и фондация “Америка за България” засне документалния филм “Мисията “АМАЛИПЕ”, документална поредица “Ромски празници и обичаи” и документалната продукция “Белите лястовици”. Успоредно с режисьорската работа се изявява и като сценарист. През 2007 г. се нареди сред най-добрите сценаристи на TV AXN с проектосценария “Забравените ключове”. Носител е на редица награди, сред които е призът за изявен талант за поезия “Метаморфоза на Търсещия”.
Радослав е режисьор и сценарист на комедийния спектакъл “Пак ли любов”, който се играе в арт център в Пловдив. В него познатият автор се изявява и като артист. Комедията ще бъде поставена и на софийска сцена, като в спектакъла там ще участва известната певица и актриса Карла Рахал. 

“Раят може да открием в очите на човека до нас, в определено място или в минута. Раят е момент на съзнаване на твоята важност, на това, че ти си тук и сега, че ти обичаш и си обичан, че си жив и уникален. Този момент за всички мои герои в книгата е Рай. Те стигат до него посредством силни емоции, чувства и случки, които всеки от нас е преживявал. Дали с влюбването или раздялата с голямата любов, загубата, съзнаването на белезите от миналото, което носим, на болестите, които влачим от там. За да достигнеш Рая, ти трябва да надскочиш себе си, да се погледнеш отвисоко, да се приемеш и да се радваш на това, което си.”
Така Радослав Гизгинджиев обяснява какъв е неговият рай, на който посвещава и книгата си. Той споделя, че романът му е започнал да се случва в него преди около 2 г., а това лято е седнал и е написал историята върху белия лист. “В началото “виждах” персонажите умозрително и ги опознавах. Не съм се вдъхновявал от хора или нещо конкретно. Това е по-скоро първичен порив, нещо от което трудно можеш да избягаш. Ако не го бях разказал, щеше да ми тежи.” Първоначално младият автор е започнал да пише сценарий за филм, който впоследствие се е превърнал в литературен проект под името “Страници от рая”. Така се появяват около 600 страници текст, който е нещо средно между проза и поезия. Всяка страница носи определена история, която знае само нейният автор. Според него тези страници не са традиционно четиво, а изискват специална нагласа от читателя. Именно това ги прави трудни и предизвикателни за четене. Въпреки това уникалната колекция от текстове е намерила своите почитатели в интернет.
Романът “Рай” се е породил от седем “Страници от рая”. В книгата се преплитат 10 сюжетни линии. Това са 10 ситуации с различни главни герои, чрез които са изразени 10 човешки емоции – любов, тъга, страст, агресия, емпатия, разказва Радослав. И признава, че благодарение на първата си книга той самият е станал по-богат във въображението си, защото “един творец разширява мирогледа си, когато говори за това, което вижда”.
Велико Търново заема специално място в първия роман на талантливия писател. “Когато започнах да пиша историята, живеех в Търново. След това се преместих в Пловдив. Действието в книгата се случва в “град, в който, когато отидеш за няколко дни, се влюбваш”. Той няма име, но в моите представи в някои от моментите е Пловдив, а в други – Търново. Тези два града за мен са център на културата и изкуството в България. Пространството в тях е такова, че можеш да си глобален и индивидуален едновременно. В старата столица например има уникални поети, писатели, художници, от които аз се уча.”
Най-голямото желание на Радослав е един ден “Рай” да се превърне в игрален филм.
За режисурата и риска да бъдеш
артист на свободна практика
Радослав Гизгинджиев пише и се занимава с изкуство от съвсем малък. Убеден е, че светът провокира твореца и му помага по-лесно да изрази себе си. “Сега времената не са лесни. Може да се каже, че средата е студена, а това за един творец е абсолютна провокация да бъде по-категоричен, по-ясен и в един момент дори краен, защото изкуството до някаква степен винаги е било някакъв парадокс. Студеното време прави много топло изкуство”, усмихва се 26-годишният мъж. За себе си казва, че винаги е правил това, което чувства и иска. Тъй като още от дете си е представял изключително визуално това, което чете, мисли или говори, е взел решение, че трябва да се занимава с режисура. Преди да се отдаде на порива обаче, записал “Славянска филология” във Великотърновския университет. Изучава сръбски и чрез литературата опознава необятното богатство на балканската душа. Остават му още няколко изпита, за да завърши, но пък вече е дипломиран кинорежисьор от АРТ колежа по екранни изкуства. Заради увлечението по киното, филологическите занимания във ВТУ са останали малко на заден план, но сега компенсира. През последните години се подвизава като артист на свободна практика. “У нас в това няма сигурност, затова винаги е много екстремно и рисково да оцеляваш сам, но пък тръпката си заслужава”, признава младият автор.
В своето творчество, независимо дали пише, или снима, Радослав винаги поставя акцент върху детайлите в човешките отношения. “Зависи от състоянието ми, с което гледам на нещата. Истината е, че наблюдавам външния свят, но се концентрирам вътре в себе си. Всяка професия е важна и достойна, но тези, които се занимават с изкуство, са съвременните магьосници. Това не са мои думи, а на известния антрополог Карлос Кастанеда, който е бил изключително близък приятел с Фелини. За мен истинското изкуство не само, че променя хората, но то може и да излекува много кътчета от душите ни, да ни покаже светове, които да изпитаме. Независимо дали пиша, или снимам, изпитвам едно и също нещо – тотално гмуркане в сетивата си”, обяснява творецът.
За “Изпуснати думи”
и срещата с Койна Русева
Радослав Гизгинджиев винаги се е интересувал от визуалната и драматургичната форма на човешките отношения, вътрешните конфликти и скритите коридори на човешката душа. Отражение на тези негови творчески търсения е първият му филм в игралното кино “Изпуснати думи”, който се появи през 2011 г. Кинолентата е създадена по едноименния разказ на Елин Пелин, а в главната роля е актрисата Койна Русева.
“Идеята се роди по време на обучението ми във ВТУ. Имах задача да разработя анализ за творчеството на Елин Пелин. Той винаги е бил коментиран като автор на разкази за селото и селския бит. Оказа се, че това никога не е било негов акцент, поне аз така го видях. Тази посветеност в творчеството му ме впечатли дотолкова, че се фиксирах в най-малките литературни формули, които използва, а те като послания са тъждествено равни на световната литература по това време. Всяка любов трябва да се заслужи, всеки трябва да измине нелекия път, за да се изчисти от егото, което замърсява отраженията на истинската любов. “Изпусната дума” беше разказът, който потъна в сърцето ми, и реших да го споделя с цялата си представа за него – киното”, разказва режисьорът.
Режисьорът е избрал да издигне този разказ на Елин Пелин в култ, защото в него любовта е “много градивна, много лекуваща, тя дава тласък, стига да я допуснем до себе си, като не е задължително да я споделяме. Любовта е нещо много силно и стихийно, което може да даде порив за много по-силен и истински добър живот”. Най-голямата гордост на Радослав е, че именно той първи е филмирал това красиво произведение на българския класик. Докато е писал сценария, в образа на главната героиня виждал само Койна Русева, затова без колебание я поканил да се снима във филма.
Като творец споделя, че иска да прави искрено кино, в което да представя света така, както го вижда той самият. “Харесвам искреното кино, което ти дава да дишаш. Ти влизаш в самия филм, дава ти време и избор. Такъв филм може да ти предложи човешки чувства и да те промени”, признава младият режисьор.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ