Млад мъж без лява подбедрица стана световен и европейски шампион

Великотърновецът Камен Минков е роден без лява подбедрица, но с името си сякаш е орисан да притежава здрав дух в здраво тяло. 30-годишният млад мъж е пример за борбеност и постоянство и със своите спортни успехи на форумите за хора с двигателни увреждания доказва, че човешките възможности нямат предел. Той е световен шампион по хвърляне на копие за юноши до 18-годишна възраст и европейски шампион за младежи в скок на дължина. Като участник в щафетата на България печели титлата на Световното първенство за младежи на 4 по 100 метра, а на 400 метра индивидуално бягане става вицесветовен шампион с лично постижение.
Още като дете Камен се интересува от различни видове спорт и в един момент изявява желание да започне да го практикува. Неговата мечта е да се състезава и да усети адреналина от надпреварата и победата. В началото се ориентира към хвърлянето на копие, където има късмета негов треньор да бъде участничката на 3 олимпиади, световната рекордьорка за девойки и за жени – великотърновката Антоанета Селенска. След това Камен тренира и при националния рекордьор при мъжете – проф. Стефан Стойков от НСА. По-късно младежът се разделя с тази дисциплина заради анатомични особености на дясното рамо, които му пречат да подобри резултатите, постигани до тогава. Това го кара да се насочи към спринт на 100 метра и дълъг скок, които вървят ръка за ръка. С течение на времето обаче, с помощта на своя треньор, той разбира, че неговата коронна дисциплина е бягането на 400 м.
В бурното си спортно развитие Камен има и трудни моменти. В продължение на около година не се състезава заради появила се херния, която трябва да оперира. Това се случва точно когато е в най-добрата си форма и се подготвя за участие на Световното първенство в Сочи. На следващата година младежът се завръща с още по-голямо желание за победа и става втори на същия форум, но в Португалия в дисциплината 400 м индивидуално бягане.
“След като се възстанових от операцията, стартирах усилена подготовка за следващия сезон. По същото време започнах и работа като програмист на пълен работен ден. Вече не разполагах с нужното време за тренировки, но имах огромно желание за успехи. Когато отидох в Португалия и станах вицесветовен шампион с лично постижение, всъщност победих себе си и точно в този ден бях най-добрата си версия. Вероятно бях по-щастлив дори от момчето, което стана световен шампион”, спомня си Камен, който с това състезание слага край на активната си състезателна кариера.
“Аз се състезавам с хора, които също са с някакво увреждане, така че приемам успехите си по-скоро от гледна точка на това, че съм свършил малко повече работа от останалите. Никога не съм смятал, че съм нещо повече от другите, просто в определен момент съм имал доза късмет и съм бил по-подготвен”, скромничи Камен.
Великотърновецът споделя, че протезата, която носи на крака си, е нещо, за което допълнително трябва да мисли на тренировките и състезанията. Тя му създава дискомфорт и често дори го наранява, но това се преодолява, стига да е в нормални граници. С нея е съобразена неговата техника на движение и натоварване, за да бъдат оптимизирани спрямо проблема, който има Камен. Само така той може да успее да извлече максималното, на което е способен, без да се претоварва и да се стига до по-сериозни проблеми. Тези неща се преодоляват с времето, не става изведнъж, а с придобития опит и преценка, казва търновецът и продължава разказа за себе си.
Високите скорости са другата страст на Камен. Още от малък той се движи в компания от деца, каращи велосипеди, след това като младеж се радва на малкия си мотор, а сега вече обича да яхва мощната си машина, с която повишава своя адреналин и разпуска през почивните дни. В свободното си време се занимава и с кросфит, за да поддържа добрата си физическа форма. Това е система за трениране, която предизвиква не само тялото, но и духа, развивайки основните физически качества: сила, издръжливост, мобилност, бързина, баланс, експлозивност, точност. Тренировките са кратки, но интензивни и съчетават разнообразни елементи от 3 вида спорт – вдигане на тежести, лека атлетика и гимнастика.
Камен е роден на 30 април 1992 г. във В. Търново и в момента е на 30 години. Учи в Природо-математическата гимназия “Васил Друмев” в родния си град, след което завършва УНСС в София, специалност “Бизнес икономика”. Работи като програмист. Младият мъж споделя, че когато е трябвало, е залагал на ученето не по-малко от спорта и сега не съжалява за това, защото му е от помощ да се справя по-лесно в живота.
Камен никога не е имал проблем с отношението на другите към него. В повечето случаи хората са се държали с него като равен с равен, но той отдава това и на собственото си себеусещане и самоуважение. “Това е и от възпитанието ми. В семейството никой никога не ми е казвал да си почина или да стоя настрани от някоя работа, за да не ме заболи кракът. Аз винаги съм бил стимулиран да се включвам във всякакви домашни дейности и задължения и никога не съм бил жален от гледна точка на това, че съм с протеза. Дори не са ме карали с кола на училище, а винаги съм ходел пеш дотам и обратно. Не бях освободен и от физическо”, разказва Камен, който смята, че затова никога не се е чувствал по-различен от останалите, както и те не са го възприемали като такъв. Няма нищо по-унизително за един мъж, дори и малък мъж, да буди съжаление у хората, смята Камен, който често се самоиронизира, за да предразположи другите. “Според мен това, че съм без крак, не може да се нарече дефицит. Технологиите са на такова ниво, че дори в някои ситуации протезата ми дава предимство”, смята великотърновецът. Протезите, които ползва Камен, са различни както според възрастта, на която е, когато ги носи, така и според случая. Когато е дете, той е с по-обикновена протеза, тъй като му е достатъчна и по-лесна за употреба. Сегашните му са по-модерни, но и изискващи по-силна мускулатура и по-сериозни умения за работа с тях. Тези, с които спортува, също са много по-различни от протезите за ходене.
В личен план Камен е щастлив със сериозната си приятелка. Те все още не са създали семейство, но вече имат такива намерения, защото бъдещето е пред тях.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив