Болно ми е, че България се разпада, казва дългогодишният учител, журналист и краевед

“Аз съм българин. Обичам всичко българско. Cъбирам години наред всичко свързано с Горна Оряховица и Велико Търново. Имам и много книги за историята на България и света.” С тези думи ни посреща в дома си горнооряховецът Михаил Михайлов и бърза да ни покаже картата на Горна Оряховица от 1930 година, която е окачил на една от стените в коридора.
В железничарския град го познават и малки, и големи. Михайлов дълги години е бил учител, занимавал се е с журналистика и краеведска дейност. Роден е на 24 май и сякаш тази светла дата бележи целия му живот. Заради стореното за родния край през 2009 година 72-годишният мъж е обявен от съгражданите си за будител. Наградата получава от Община Горна Оряховица.
Апартаментът си Михаил Михайлов е превърнал в малка библиотека. Стаите са пълни с брошури, списания, книги, енциклопедии, карти, календари. На където и да се обърнеш, все на тях попадаш.
Спортът и историята са двете големи любови на Мишо Михайлов, но и на двете той е посветил достатъчно време и внимание.
“Израсъл съм в квартал “Калтинец”, който до 1960 година беше село, но вече е част от Горна Оряховица. Цял живот съм бил учител и се пенсионирах като такъв в техникума по електротехника. Щастлив съм, че с моя помощ на времето в училището създадохме измервателната лаборатория. Аз преподавах по специалните предмети, предимно електрически измервания. Отговарях и за клуба на ТНТМ, който беше сред най-добрите в областта. Сега техникумът е превърнат в гимназия. Това е груба грешка, но в България е така – първо вземаме решенията, а после мислим. Много е интересно, че от една страна дълго време съм се занимавал с техника, а на другата страна на везната са спортът и историята, но какво да правя, съдба”, разказва своята история Михайлов, а тя е не по-малко интересна от тази в дебелите томове, които той ревностно пази.
Любовта му към спорта се появила още в квартал Калтинец, когато бил дете. Тогава нямало телевизия, касетофони, джиесеми, компютри. Той и приятелите му имали само една топка, но тя им помогнала да разберат какво е приятелството, как да печелят честно битките си не само на игрището, но и в живота, как да бъдат истински мъже.
Замръквали с коженото кълбо на голямата поляна, която била пред къщите им, и се събуждали пак с него. “В библиотеката си имам 132 заглавия на тема футбол. Най-ценни сред тях са ми световните енциклопедии. Пазя и много календари на любимите си отбори, снимки на футболисти, шалчета, шапки, какво ли не”, изброява запаленият колекционер.
Щастлив е, че е имал възможност да гледа на живо олимпиадата в Москва през 1980 година. Времето в руската столица е един от най-щастливите моменти в живота му. Горд е и че печели викторина на списание “Олимпийска панорама”, което излизало на пет езика в 130 държави.
През 1986 година на страниците на изданието имало конкурс на тема “Познавате ли спорта?”. Михайлов написал 140 страници на руски, в които отговорил на всички поставени въпроси. В Брой 4 на списанието от 1986 г. дори поместили статия за българина, а като награда го поканили да гледа Игрите на добра воля, които се провели в руската столица. През 2010 година той изпълнил и друга своя мечта – гледал на живо и мачове от Световното първенство по футбол в Берлин.
Освен с учителство, през годините Михаил Михайлов се е занимавал и с журналистика. Дълги години е бил кореспондент на вестник “Народен спорт”, има публикации и в “Народна младеж”. Участвал е в издаването на списание “Горна Оряховица”. Събрал е в книга и справочник историята футбола в железничарския град. Направил е и вестник, който е посветен на 80 години футбол в града. Единственият му брой излиза през 1999 година. В него е описал първото и второто влизане на отбора в “А” група, както и е поместил информация за всички отбори, които са гостували в Горна Оряховица. Този вестник е едно от най-малките неща, които е правил, но пък му е от най-скъпите.
Мишо Михайлов съжалява, че все повече хора забравят изкуството да се чете.
Разказва, че за някои от книгите си е чакал с часове, а много от тях днес се продават само по едно левче, но повечето хора минават покрай тях, без дори да ги забележат.
Обяснява, че не е броил книгите, които дълги години събира в жилището си, защото е от хората, които държат не на количеството, а на качеството. В библиотеката му има какво ли не – художествена литература от най-големите световни класици, история на буквите, на Древния Египет и Древния Рим, “Старогръцки митове и легенди”, всичките шест книги, които до сега са излизали за Буров, стихове и песни за Горна Оряховица.
Най-ценни обаче сред стотиците издания са му тези, за които той е дал идея за написването им, или пък сам ги е сътворил из под перото си. Михаил Михайлов е направил летописи на железничарския град и родния Калтинец. В “Хроника на Горна Оряховица” е поместил историята на селището, което е на девет века, а не само на годините, в които е град. Материалите за тях е събирал 20-30 години. Много го боли, че последната цялостна история на Горна Оряховица е написана през 1932 година от Звезделин Цонев. От тогава до сега никой не се е захващал с толкова голям и сериозен труд. Краеведът споделя, че неговите произведения нямат претенция да са нещо такова. За това предложил на общината да избере творчески колектив, на който да възложи задачата да напише нова съвременна история на града.
“Мъка ми е за Горна Оряховица, за Велико Търново, за България. Моето скромно обяснение е, че е въпрос на поколения. Нашите поколения правеха, сегашните рушат. Болно ми е, че България се разпада. Горна Оряховица беше 45 000, а сега вече жителите са с 15 000 по-малко. Топим се безвъзвратно и не знам как ще се спасим”, споделя мъжът.
И все пак Михаил Михайлов вярва в по-доброто бъдеще и е оптимист. Девизът му е “Искаш ли да свършиш нещо, винаги можеш да намериш време. Заниманията, с които се товариш, ако са в кръвта ти и изпитваш към тях любов, не те натоварват, а те разтоварват”.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ