Мирослав Колев – ковачът на шампиони

Няма по-голяма мотивация от това да поемеш малки деца и да ги изградиш, казва треньорът по борба Мирослав Колев. Неотдавна той за втори път категорично спечели анкетата на Община Велико Търново за Треньор на годината, след като бе печелил отличието и през 2020 г.
Сам признава, че треньорската професия е неблагодарна, но го мотивира това да привлече един състезател от малък за борбата. “Влизат в залата съвсем мънички деца, израстват пред очите ми и постигат резултати. Това най-много ме мотивира. Сега имам например един Кристиян, който се надявам след време да постигне големи резултати”, казва Мирослав.
Изминалата година донесе куп успехи на състезателите му от СК “Илия Павлов”. Рамазан Рамазанов освен поредната държавна титла добави и бронзов медал от европейското първенство и е седми на световното. Това му донесе и приза Спортист на 2021 г. на В. Търново. Егор Карамалак стана № 2 при юношите и девойките с балканската си и държавна титла до 15 г. Вицешампионът Борислав Колев също бе сред номинираните, както и Наталия Бояджиева, а още ред състезатели на клуба спечелиха не малко отличия през годината.
“Приемам това като признание за моята работа. Винаги съм казвал, че за работата на един треньор най-добрият показател са резултатите на състезателите му. Няма как да се получат резултати, ако не се работи усилено”, казва треньорът. Фактът, че за първи път през този век състезател по борба става Спортист на годината го радва изключително. Но веднага добавя, че стремежът е към надграждане, защото по-лесно е да се изкачиш на първото място, а много по-трудно е да се задържиш там.
Мирослав Колев вече 27 години работи като треньор по борба във В. Търново, а в СК “Илия Павлов” е вече десетилетие. “Илия Павлов е тренирал борба, а след това е помагал много на този спорт. Близки до него хора решиха след смъртта му и след като е погребан в Арбанаси, да се основе тук клуб на негово име. Свързаха се с мен и ми предложиха да работя като треньор и да отговарям за всичко. Така още от 2012 г. работя в него, освен треньор съм шофьор, организатор, масажист, психолог и каквото друго се сетите…”, изброява Миро.
Стила си на работа определя така: работи с всички възрасти и преследва резултати, не гони масовост, а постижения. Стреми се с оптимални разходи да постига по-големи резултати. Работи с тези състезатели, които са отдадени на този спорт и също като него имат желанието и волята да се развиват в борбата.
Той е един от малкото треньори, които не събират такси от децата. “Искам да обърна на всеки нужното внимание и да бъда пълноценен. Участваме във всички възрасти на държавните първенства, по 3-4 състезатели във възраст. При мен тренировки, подготвителни лагери и участие в състезания са напълно безплатни, не се събират такси под никаква форма, осигурявам спортна екипировка за момчетата… Но имам условия – за тези, които се влагат на 100 % в тренировъчния процес и виждам в тях желание и воля да постигнат успехи. Лично мое мнение е, че събирането на такси влияе върху постигането на спортни резултати. Не може в стремежа си един треньор да има повече състезатели, които заплащат такса, да бъде пълноценен в своята работа. Сигурен съм, че има качествени деца, чиито родители не могат да си позволят такса, и съответно не тренират”, смята Мирослав Колев.
Клубът му въпреки това успява да осигури нужните средства с правилно планиране на бюджета в клуба. Финансирането е единствено от спортното министерство и от Община Велико Търново. Планират разходите, стремят се да са оптимални с максимален брой участия в състезания, лагери, екипировка.
“Състезанието е най-важното нещо за един спортист. Първо, аз, като треньор в залата, виждам на турнира до каква степен се получава това, което сме работили. Доколко състезателите изпълняват моите напътствия. Има разлика дали дадена хватка, или движение, се изпълнява в тренировъчна среда, или със състезателна атмосфера. Там е много по-различно. Търсим това, което тренираме през годината да се покаже на състезанието, да видя до каква степен се получава. Съответно след турнира виждам грешките, които състезателите допускат, и започвам да работя върху тях. Иначе няма да имам реална представа за тяхното ниво”, казва наставникът.
Не е само треньорът да влезе в залата и да проведе тренировката. Много важно е тя да се провежда правилно, с различните възрасти се работи по различен начин. Не по-малко взискателен е и към сина си, който е негов състезател. “Просто той си знае своите задължения, знае моите изисквания и се стреми да ги изпълнява. Той е част от отбора както всички останали. Дори се е случвало по време на подготвителен лагер да не знае номера на моята стая. Изисквам от него винаги максимума, дори и повече”, категоричен е Миро.
Няма лесни спортове, но за него борбата е един от най-трудните, защото е свързана с единоборства. Винаги си срещу различен противник и не можеш да предвидиш неговите действия. Има спортове, където се състезаваш с времето, с определени тежести и никой не ти пречи. Ако си подготвен, ако си тренирал добре, там можеш да предвидиш твоето класиране. Докато при борбата това е невъзможно. Много деца не правят разлика между желание и воля, смята треньорът. Всички имат желание да станат шампиони, но не всички имат волята да го постигнат. Когато един състезател е отдаден на спорта, полага нужните усилия, резултатите винаги идват. Но трябва да имаш търпение един състезател да се изгради.
Дори и с талант като Рамазанов надграждането не спира. “С него трябва да поработим върху защитата с двата крака, защото като направих анализ на изявите му на международния тепих – от европейското и световното първенство, в голяма част от точките, които даде (говоря в процентно съотношение, защото той не даде много точки на противниците си), трудно опазваше краката си”, анализира треньорът.
И отново повтаря, че треньорската професия си е трудна. Работиш дълги години да създадеш някой добър състезател, става шампион, награждават го и това е. 2-3 минути до почетната стълбичка и всичко започва отначало, до следващото състезание. Но това го знаят само хората, които работят като треньори и са свързани с тази професия. За 2023 г. Мирослав Колев си пожелава само едно – здраве. Когато човек е здрав, винаги намира начин и решение да постигне своите цели и резултати. Същото пожелава на всички хора – да бъдат здрави, за да могат да постигат това, към което се стремят.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Николай ВЕНКОВ и личен архив