Много голям проблем за България е прекалено ниската изкупна цена на телешкото месо, нямаме истинско месодайно животновъдство, от което се нуждаят търговците, каза преди дни на среща с животновъди във Велико Търново Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.
От обора телета излизат по 2,20 лв. килото, а в магазина месото стига 16 лв. и няма гаранция, че не е говеждо.
Според шефа на Съюза, това си е далавера, като се има предвид, че почти през цялото време телето е било на паша, а цената му нараства седем пъти по веригата ферма – магазин. В случая при тази изкупна цена, в супермаркета телешкото месо не трябва да струва повече от 6-7 лв./кг. Но нормалната цена от обора би била 3 евро, за да печели говедовъдът. Напоследът гърци изкупували месодайни телета от Сандански и плащали по 2,5 евро на килограм. Изходът е фермерът да си построи кланица и да дава месото директно в месарския магазин, където няма такава спекула, посочи Михайлов. Така няма да има голямата “ножица” между изкупните цени на телетата и тези в магазините. В Румъния са отишли още по-напред, даде пример Михайлов. Фермери са си построили кланица и продават месото директно по домовете чрез заявки по интернет. Само за първия месец тези фермери вече имат над 300 клиенти. Телешкото е пакетирано, минало е през ветеринарен контрол и всеки клиент е посочил точно какво иска от телето.
За България обаче не съществува подобна алтернатива, защото 70 процента от месото е внос. Но можем да отглеждаме месодайни телета за богатите държави, които плащат добре. Нека търговците у нас да си направят добре сметката, че може да останат без телета с тази ниска изкупна цена, прогнозира шефът на НСГБ.
Михаил Михайлов коментира и изкупната цена на суровото краве мляко, която вълнува най-вече фермерите. Според него 60-70 стотинки за литър е добро ниво в момента и прогнозите са, че тя ще се запази и през лятото. Цената в Югоизточна България е по-добра от тази в Северна България и ферми, които произвеждат над 500 л дневно, вземат дори 72-73 стотинки за литър, каза шефът на Съюза. А има ферма, която предава на ден 40 т мляко по цена от 85 стотинки за литър. Михайлов обясни разликата в изкупната цена с факта, че в Северна България има по-малко и по-малки мандри, които заплащат по-добре на крупните фермери, а малките остават ощетени. Затова говедовъди се оплакват, че при тях цената на млякото дори е под 65 стотинки за литър.
Трябва да се знае, че цената на млякото у нас се определя от тази на европейския и световния пазар и българският млекопроизводител не може да прави, каквото си поиска. Анализите сочат, че каквото се случи в Европа, става и при нас. Най-висока е изкупната цена на млякото в Кипър – по 54 евроцента за литър, но там е запазен вътрешноквотният режим. Следват Малта, Гърция, Белгия, Германия и т.н.
Тази година се очаква в световен мащаб увеличение на млечните продукти със 7 %
Михайлов посочи още, че Китай, която е купувала до сега млечни продукти от Нова Зеландия, ще се отвори към европейските пазари. От друга страна, има намаление на броя на кравите в Евросъюза. Сега Холандия трябва да ликвидира около 150 000 животни във връзка с токсичното обгазяване след пожар в химически завод в страната. В България също намалява броят на истинските млечни крави, а има глад за млечни храни. Страната ни произвежда годишно 500 000 т мляко, което е капка в морето на млечния европейски пазар. Но идеята на нашия съюз е да се запазят всички кравеферми у нас, защото те дават поминък на 100 000 души, коментира директорът. Това зависи обаче от икономиката в страната и от готовността на фермерите да посрещнат предизвикателствата. Той допълни, че след няколко години една ферма, която отглежда 50 крави, за да печели трябва да работи само семейството. И да произвеждат годишно не по-малко от 6 т мляко от крава. Сега имаме такива ферми, но с помощници, дават по 4 т, няма как да стане да успеят. За съжаление, ние нямаме, а ни трябва национална стратегия в млечния сектор. Тя ще доведе до отстраняване на голяма част от проблемите в млечното говедовъдство. Трябва да се седне на масата и учените да кажат какво е истинското състояние в млечния сектор, за какво се дават субсидиите, как една ферма да печели. Ето сега прословутата Наредба 3 на МЗХ. Тя диктува правилата по схемите за подпомагане по обвързаната подкрепа на фермерите. Има изисквания за доказване на предадена продукция от мляко на животни под селекционен контрол и без да се дадат субсидии. Разликата между двете категории е фрапираща. Фермите под селекционен контрол ще вземат по 411 лв. за животно, а другите – по 250 лв. Освен това у нас има 120 000 автохтонни овце и 10 000 крави, които участват във всички схеми за подпомагане, без да предават продукция. И от тук започва недоволство между фермерите от млечния сектор.
Един от основните проблеми в говедовъдството е,
че никой не се интересува да намали разходите за производство на млякото и да увеличи продукцията.
А по този начин ще се формира печалба, която да намали загубите през 2016 г. от заболяванията по животните, смята Михайлов. Има субсидии, има пасища, а нито себестойността на млякото пада, нито се увеличават количествата. Който иска да остане в млечния бизнес, трябва да работи по-професионално и да печели, за да остане на повърхността.
Статистиката сочи, че средната цена на суровото мляко у нас, сравнена с останалите държави на Европейския съюз, е на 12-о място. И странен е фактът, че миналата година, когато фермерите претърпяха драстични загуби със заболявания по животните, изкупната цена на млякото в България е била по-висока от тази през 2015 г., когато е нямало болести и загуби. Но на всеки три години в Европа има млечни кризи и сега в Германия организират курсове за фермерите, как да се справят при кризисна ситуация като ниски изкупни цени на млякото. Докато в България ние учим животновъдите как да хранят животните, коментира Михайлов. Според него друг съществен проблем в животновъдството е именно храненето.
Импровизира се, хранят животните с боклуци от хранителната индустрия, дават се джибри и бирена каша,
въпреки че сега цената на фуражите е ниска – 27 евроцента за кг беше миналия месец за България, сочи шефът на НСГБ. Такава е и за Европа. Според Михайлов, за да се подобри храненето на животните, трябва да се разреши на фермерите да изследват безплатно качеството на фуражите си. Иначе струва между 70 и 80 лв.
Освен това, за да бъде добре фермата, два пъти годишно трябва да се вземат кръвни проби на животните, за да се определи дажбата. Има много случаи, фермерът дава по 7-8 кг концентриран фураж и дои дневно 15 литра мляко. Като се определи хранителната дажба, фуражът спада двойно, а млякото се увеличава. Михайлов даде пример с Чехия, където се прави подобно нещо, дори животните се изследват безплатно за мастит в лаборатория за сметка на държавата.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
