Меги в царството на цветята

Меги изглежда много слънчева, когато се усмихне, очите й греят. Може би голяма част от одухотвореността й идва и от хобито й – да изработва бижута от цветя.
“Започнах да се занимавам с това занимание преди три години, за съжаление ми отне много време да открия точната технология за направа на бижутата. Цяла година ми отне, докато започна да правя нещо качествено. Не съм измислила топлата вода, защото идеята за вграждане на цветя в полимери съществува отдавна, но тук, в България, е по-непозната. Бях видяла такива бижута и реших, че и аз искам да ги правя, но не знаех какъв материал трябва да използвам, сухи ли трябва да са цветята, които се вграждат. Всичко беше на принципа проба – грешка, аз и сега продължавам да се уча”, разказва Миглена Петрова.
Установила, че цветята трябва да са сухи, не могат да се слагат влажни, защото се получава реакция и се разлагат. “Може да се правят в калъпи, но на мен това не ми харесва, предпочитам да следвам формата на цветето, възможно най-естествено да остане. Това е много трудно, за това направата на едно бижу ми отнема около един месец. Процесът е бавен, но аз не правя само едно произведение. На мен ми действа успокоително, въпреки че не съм спокоен човек. Има и много брак в работата ми, но някой неща ги изхвърлям, защото не виждам смисъл да си губя времето, за да направя нещо, което не ми харесва”, обяснява чаровната дама.
Меги допълва, че не от всички цветя могат да се направят бижута. Момината сълза изглежда много красива и нежна, но като изсъхне тя пожълтява, а формата й не е подходяща за вграждане. Кокичетата, нарцисите, петуниите също не са. Розата се получава много добре, мушкатата, налбиите, орхидеите също.
“През зимата е много трудно, защото тогава ми свършват всички цветя, които съм натрупала през останалите сезони, нямам търпение да дойде пролетта и да усетя аромата й. Гледам много цветя на терасата, на вилата имам огромна градина. В набавянето на цветя за моето хоби са ангажирани всички мои близки и приятели. Те също ми събират растения, правят го с огромно удоволствие. Аз самата, вървейки, постоянно се оглеждам. Установила съм, че най-хубавите бижута стават с цвете, което съм си откраднала от някъде”, усмихва се закачливо Меги.
С нетърпение чака дъщеря й, която е на 8 години, да порасне още малко, за да може и тя да помага. За сега това прави съпругът на майсторката. В началото той бил малко скептичен към хобито на жена си, но после разбрал, че това занимание носи много радост и дори я поощрявал. Меги му е благодарна, защото е превърнала цялата им къща в огромна работилница, а той няма нищо против.
“Едно от най-важните неща, за да се получи красиво бижу, е как ще изсъхне цветето. Суша ги по стандартния начин между книгите, след като ги отваря, може да са изгнили, да са си променили цвета, за това трябва да имам много цветя”, разказва още великотърновката.
След като цветето е напълно изсъхнало, Меги започва да го залива с полимерна течност, която си набавя по интернет. Това е материал, който се произвежда и от български производители, но тя работи само с чуждо производство. След това пили, шкури, полира, за да се стигне до готовия продукт. Материалът може и да се пече, но тя предпочита да го чака сам да изсъхне. “Много е важно да е чиста околната среда, в която се работи, въздухът да е чист, защото, ако прозорецът е отворен, може да влезе някое комарче”, разкрива още тънкости Миглена. Преди време един се бил залепил за един от пръстените, а тя така и го оставила, защото било красиво.
Майсторката на бижута обича да екпериментира и да вгражда в тях различна тел, миниатюрни перлички, търси идеи от всичко.
Много различни са дамите, които харесват бижутата на Меги. “Има един тип жени, които смятат, че единствено само златото може да краси тяхното тяло. Те смятат, че то е единственият благороден метал, който отговаря на тяхното положение, така че те не са почитатели на бижутата, които правя. Моите бижута са за романтични жени, които уважават себе си, искат да бъдат различни и да подчертават своята уникалност”, разкрива Меги.
Навремето тя започнала да се занимава с рисуването върху стъкло, винаги знаела, че силата й е в това да прави нещо с ръцете и фантазията си. “Силата ми не е да съм счетоводител или икономист, въпреки че съм завършила точно това. И тогава това не ми беше голямото желание, но такива бяха времената. Към икономиката ме насочиха родителите ми, аз исках да стана актриса, но те ми казаха, че това не може да е професия. Животът е низ от невероятни обрати и не се знае накъде ще те отведе. Много отдавна не бях работила с езиците, които знам, но ето че сега по този начин си изкарвам парите. С тях е свързана основната ми работа, бижутата са ми само хоби, но вече не мога да спра да да ги правя”,обяснява още майсторката.
“Мога да ги работя от сутрин до вечер, случвало ми се е да стана в 4 часа, за да направя нещо, което ми е хрумнало. За мен времето е безкрайно ценно и не мога да допусна да не правя нищо. Мечтая си за свое магазинче с работилничка. Радвам се на всеки ден, дори и да имам проблем. Усмивката винаги е на лицето ми. Мисля, че всичко, което човек прави, е предопределено. Много е важна средата, в която си израснал, как са те възпитали родителите ти. Майка ми обожава цветята, няма начин това да не се е отразило и на мен. Бижутата осмислиха живота ми по особен начин, защото работата по тях ми доставя огромно удоволствие”, казва в края на срещата ни Миглена Петрова.
Весела КЪНЧЕВ
сн. личен архив