Майсторката на приказни кукли

Публикувано на ср, 16 ян. 2013
1645 четения

В изработката на всяка кукла Емилия влага цялото си сърце. Мечтае си да се случи чудо, да има ателие и някой да оцени по достойнство това, което тя прави.

Емилия Гайтанджиева вярва, че един ден ще направи шапка на Камила Паркър

Емилия Гайтанджиева е един от хората, които създават красота от всичко, до което се докоснат. Дълги години тя радваше почитателите на музиката с изпълненията си на сцената във великотърновския театър. Малцина обаче знаят за умението й да създава красота с ръцете си. Еми изработва шапки, рамки за снимки от плат, както и кукли.
“Страстта ми към правенето на кукли се появи преди години. Тогава, както сега, пак нямахме пари и аз реших да направя сама подарък на дъщеря ми. Изработих й една кукла и така се започна – малки, големи, всякакви. От мънички калинки съм правила до закачливи грозньовци за колегите ми мъже в театъра. Подарих им ги на Петльовден. След това по поръчка съм правила Зоро, Червена шапчица. Тръгнах с познатите герои, а след това започнах да раждам и собствени идеи”, започва да разказва чаровната дама.
Емилия споделя, че й е трудно да каже колко точно са куклите, които са оживели в ръцете й, но може би са около 130. В началото правела по-обикновени модели, след това се захванала с по-сложни, изработката на които й отнема повече време.
Материалите майсторката си набавя по най-различен начин. Нейни приятели имат булчински салон и й давали отпадъчни парчета плат, от театъра също вземала това, което оставало, като шият костюмите. Еми обяснява, че в София в магазини за дрехи на килограм е намирала невероятни платчета. Скоро от Велико Търново пък купила блузка за два лева, цялата нашита с камъни, ако трябвало да ги купува отделно, щели да излязат много скъпи, а така или ги сваля от плата, или ги използва с материята. “Моята представа за куклите, които искам да правя, е свързана с плюша и кадифето. Не ми харесват кукли от плат с копчета, тиранти, и готово”, казва тя.
Телцата жената прави от плат, който не се разшива лесно. Само лицата шие на машина, защото трябва да са изящни, почти всичко останало е на ръка. Оформянето на талиите на женските кукли също е ръчно. “Имам една кукла, която е правена само на ръка, тя е в Малта. Там толкова много са я харесали, че я пазят в стъкленица”, разказва Еми.
Лицата на куклите са се появили най-трудно, защото жената иска както е с хората, така и при куклите всяка да си има своя индивидуалност. “Някои ги правят с копче, други ги рисуват. Но аз не го умея това, пък трябва човек да прави нещо, което умее, а и навремето се занимах много с бродерия. За да имат пропорция куклите ми, съм ходила на уроци при художник за около два месеца. Сега, като кроя, аз си я представям, знам колко точно да е голяма главата, защото, ако е по-малка, тя ще потъне в тялото или в косата. А една кукла, за да е хубава, трябва да те грабне още с лицето си, то е като с хората, колкото и хубави дрехи да й направя, ако излъчването не е добро, все едно нищо не съм направила. Лицето трябва да има излъчване”, споделя тя.
Само една кукла Еми е направила с пластмасова глава, всички останали са по този начин. Иска й се всяка от нейните кукли да има характер, но той, обяснява тя, че идва комплексно, от цялата визия, от пропорциите.
Иска й се всяка кукла да си има своя история, но не успява с всички. Все пак някои са героини в приказките, които пише. Вече е написала 25 приказки, казва, че стават все по-различни и интересни. В тях има вълшебства, пътувания, тунели, замъци. Последната кукла – Лейди Нюирин, е от една от последните й приказки и заминала с историята за Лондон. Еми се надява, че като издаде приказките, ще може да съчетае приказката с куклата в една мечтана кутия от абанос, отдолу с чекмедже и приказката да е поставена в него, написана на папирус. “Искам да имат някаква уникалност. Всеки да може си каже това е само за мен. Това ще е уникален подарък, който ще прави всеки един човек специален, защото няма да има втора кукла като неговата”, замечтава се Еми.
“Много ми става мъчно, когато трябва да се разделя с някоя от тях. Те са ми като деца, защото всяка е минала през въображението ми, през ръцете ми. С всяка една съм си набождала пръстите и съм си казвала – колко съм непохватна. Но според мен изкуството се прави, за да го покажеш. Ако ще го прибирам в сандъка, няма смисъл. Затова, когато се роди внукът ми Калин, занесох в болницата в Плевен няколко кукли и ги подарихме на лекарите, които помогнаха на дъщеря ми, която е диабетичка, да роди. Мисля, че те са много по-ценен подарък от уискито и бонбоните, които те всеки ден чакат да получат. Така ще имат уникат, а няма да изпразнят една бутилка, от която няма да остане спомен”, не спира да реди думите майсторката.
Калин сега е голямата й радост, затова, когато се появил, му написала и посветила приказка, в която имало магьосник и седем кули.
Случвало й се да прави кукли по поръчка, навремето Сава Димитров я помолил да направи две за внучките му – дал й снимките и се получили чудни произведения. Имала е дори оферта от американец да направи кукла, която да прилича на майка му и на петимата му братя, но идеята не се осъществила до край.
“Вече си мисля да отида някъде, защото тук човек, ако се занимава с изкуство, става по-сложно, пък на мен в тази безработица никак не ми е добре. Психически човек също се смачква, а творчеството отива на заден план. Ще ми се да отида и да се случи някакво чудо – да си направя ателие някъде и хората да оценят моите неща. Убедена съм, че няма да остана гладна, правейки нещо с ръцете си, защото съм правила какво ли не – камбанки, звънчета за Коледа, рамки за снимки, чантички, шапки. Ако творя, ще се появят още много неща. Направила съм поне хиляда миниатюрни шапчици. Опитвам се да пазя духа си, но не ми е тук мястото. Ако не вярвах в мечтите, щях да съм вече някъде другаде, в някое друго измерение, защото животът на мечтателите като мен е много труден. От година, откакто съм безработна, никой не се интересува как съм, какво правя”, размишлява Еми.
Сега си е намерила оранжева прежда и иска да направи Пипи, нейната любима героиня. Не спира да мечтае. Миналата година се запознала с англичанка, която била много странна личност, тя й казала, че може да предложи на Камила да й ушие шапка. Казала й още нещо – прави и търси начин, а самият момент на шанса и успеха ще дойде сам.
“Виждам в очите на хората, че харесват това, което правя, чрез мен те получават живо изкуство”, споделя Еми на раздяла.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и интернет

loading...
Пътни строежи - Велико Търново