Мартин Дурчев и мечтата му да превърне “Етър-49” в социална кауза

Публикувано на ср, 7 Дек. 2022
3362 четения

Преди малко повече от година един от най-изявените великотърновски баскетболисти Мартин Дурчев оглави родния си клуб “Етър-49”. С визия за развитието му и с огромната амбиция да го превърне в социален проект. Преминал през най-големите ни отбори, натрупал опит и в чужбина, има ясна представа накъде иска да поведе баскетбола в старата столица.
Самият той е от спортно семейство, баща му Йордан Дурчев е бивш футболист и дългогодишен рефер, а баскетболът става част от живота на Мартин случайно. “Бях ученик в “Славейков” и имаше стрийтбол, реших да се запиша покрай моите съученици, които тренираха при Иван и Станислав Балъкови. Явно съм се представил добре и двамата треньори ми казаха, че съм подходящ за баскетбол. Аз тогава тренирах карате, плуване, футбол… Бях най-ниският от всички съученици, но Иван Балъков ми каза: момче, ти ще станеш над 2 метра. И после започнах да дърпам по 11 см годишно. Спрях всички други спортове и се случи магията баскетбол”, казва Мартин.
Ивайло Стоименов го поема и го развива до ниво, което позволява да играе професионално баскетбол на високо ниво. Дурчев направи добра кариера за България, доволен е от постигнатото. “След 2010 г. всички години си броя за силни, защото поузрях, натрупах самочувствие. В Ямбол, в Ботевград, в Пловдив – всяка следваща година бе по-добра. Бях и в испанските “Памплона” и “Арабери” (Витория) в страната на баските. Психиката ми попречи да успея, защото хората ходят да вкарват възможно най-много, а аз мислех, че като играя правилен баскетбол, това ще се оцени. Нелош опит, научих и видях много”, споделя 204-сантиметровият блондин. Печелил е сребърни медали с “Балкан” и бронзови с “Ямбол”, но за него бронзът е с цената на злато, защото за тогавашния бюджет е максимумът. Играe и в националния тим при Росен Барчовски и при Тити Папазов.
Едва на 30 години Дурчев решава да прекрати кариерата си, което е шокиращо за мнозина. Причината не е контузия, дори и сега се чувства отлично физически. Но играе в Пловдив, където идва треньорска рокада, той самият вече е семеен и след раждането на първото им дете младото семейство решава да се приберат във В. Търново.
Още по онова време в главата на Мартин зрее идеята да поеме родния “Етър-49”. От септември м.г . вече и официално е негов президент, като още преди това помага финансово. “Хората от клуба са ми дали много, а за мен това е социална кауза. Така колелото се завъртя. Направихме одит, исках всичко да е изчистено счетоводно, да знам какво поемам. Казах на Ивайло Стоименов какви са плановете ми и той си пое спортно-техническата част, а аз – визията и стратегията в клуба. Доста добра симбиоза между нас се получава и занапред ще се случват все по-интересни неща”, споделя Мартин.
Визията му е доста смела и има големи амбиции за клуба, въпреки че се определя като идеалист. Те са свързани както със социалната дейност, така и с образование. “Залагаме на образованието, вътрешният правилник е задължителен за децата и родителите и който не го подпише, не може да е член на “Етър-49”. Въвели сме изискване за минимален успех, който учениците трябва да имат – 4,00, напълно реалистичен. Има правила за поведение в училище и в обществото, искаме да изграждаме децата като личности”, казва младият президент на “Етър-49”. Изрично е предупредил родителите, че от 100 деца едно-две могат да станат професионални баскетболисти с успешна кариера и дори това ще е успех.
В клуба сега тренират 40 деца – U13-14 и U16-17, имат отбор в ББЛ, където обиграват младите момчета. Главен треньор е Ивайло Стоименов, има изцяло спортно-техническата власт и отговорността е негова. Такси в “Етър-49” няма, обучението е безплатно. За разлика от други клубове, където се събират такси от 200 деца, а тренировките са формални. Повече деца не позволява и самата база, защото залата не е достатъчна за пълноценно обучение. “Капацитетът не ни позволява плътността на всички възрасти, които да тренират. Но имаме партньорство с няколко училища и преподавателите водят групи по баскетбол, те се занимават с по-малките деца.
Мечтата ми е някой ден да направим зала в партньорство с Oбщината, но това е за по-далечно бъдеще”, казва Мартин Дурчев. Финансирането изцяло е зависимо от него – от лични средства и от семейните им компании. От Общината получават 10 000 лв. съгласно наредбата. Треньорите ни са на трудови договори, всичко при нас е редовно и прозрачно. Иска му се да приобщят бизнесмени от града, които да подкрепят каузата.
Кампанията “Виолетово сърце” е част от социалната им програма. Такси няма, но всяко дете или родител трябва да дари един минимум от 5 лв. месечно. Събират тези средства и в края на всеки сезон ще избират кауза, за която ще бъдат дарени. Всички средства ще отиват само за благотворителност, а не за издръжка на клуба. Това също е начин за създаване на общност.
В момента правят клубна стая. Децата не само ще гледат определени филми и мачове, а и ще могат, ако имат пауза между часовете и тренировката, да си бъдат там, да се чувстват като у дома си, да си учат уроците. Ако на някое дете родителите искат, клубът е готов дори да покрие частни уроци в тази стая, за да развиват децата. До месец-два стаята ще е готова.
“Кандидатствахме през лятото от клуба по Наредба 4 за подпомагане на спортните клубове и спечелихме проект за подмяна на подовата настилка в залата с много качествена ФИБА стандарт, одобрена от международната федерация. В момента ще влизаме в процедура по ЗОП, подписали сме договор с министерството и се надявам от другия месец да започнем реална работа по изграждане. Вероятно ще ни отнеме два месеца, което ще ни затрудни тренировъчния процес. Но това ще е “черешката на тортата” в нашата зала. Децата ще имат много добри условия за работа, което беше първата ми задача в клуба – да оправим базата, защото без това е невъзможно”, категоричен е Мартин.
Клубът има партньорство с ЧПГ “Аркус” – специални отстъпки от таксата за всяко дете, което иска да учи там. Отделно в колежа има и паралелка “машинен техник”, която е с изцяло безплатно обучение. “Етър-49” има партньорство и със Софтуерния университет – София, с отстъпки за всички техни курсове. Ще търсят и други партньори, за да насочват децата.
Мартин Дурчев и съпругата му Цвета Караиванова имат две момчета на 3 и 5 години. Тя също е спортна натура – преди години се занимаваше с конен спорт, днес оглавява Настоятелството на Американския колеж. “Няма да натискаме децата за баскетбол, само ще искам нещо да спортуват. От лятото големият вероятно ще се насочи към някакъв спорт”, казва Мартин и споделя, че среща от Цвета пълна подкрепа, в голяма хармония са за всичко и е благодарен за подкрепата и на нея, и на цялото си семейство.
Що се отнася до “Етър-49”, иска наистина да изградят нещо стойностно във времето. Мечтата му е да приобщят хората и да направят едно общество около клуба – родители, децата, които завършват и някой ден ще се завърнат отново да помагат, а един ден друг да поеме каузата от него. Как вижда клуба в идеалния вариант след 10 години? “С една нова клубна зала, със създадена стабилна структура и с играчи, излезли от нас като професионални състезатели. А най-смелата ми мечта е да започнем да пласираме състезатели в чужбина и връзките, които съм направил през кариерата си, да ги използвам за трансфери на качествените ни играчи. Доста години са необходими за това. Много вярвам на Ивайло Стоименов, защото той е изключително подготвен. Силно вярвам, че ще успеем”, завършва Мартин Дурчев.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново