Маргарита Пуева – един от осемте носители на наградата „Хенри Мур“

Публикувано на вт, 31 окт. 2023
151 четения

Маргарита Пуева е родена през 1950 г. и израства в най-романтичната част на Велико Търново, в близост до читалище “Надежда” и бившия конак, строен от Кольо Фичето. Първоначално семейството ѝ живее под наем в къщата на търновския богаташ Ламби Владков, а по-късно в една стара бейска къща, собственост на д-р Бояджиев, национализирана от народната власт.
Малкото крехко момиченце, което често боледувало, си играело с куклите, но имало една мечта – да има истинска говореща кукла. Когато оставала самичка, вземала малко детско блокче и с цветни моливчета рисувала принцеси.
От малка Маргарита била влюбена в пианото. Родителите ѝ нямали възможност за такъв инструмент, но виждайки музикалните ѝ наклонности, решават да ѝ купят акордеон. Записват я в музикалната школа, където тя се научава да свири добре, но не става музикант. После се влюбва в балета. Записват я в балетната школа, но след поредното разболяване родителите ѝ я спират. Както по-късно тя споделя, музиката и балетът са нейната голяма любов, която остава в нея завинаги.
Поотраснала, Маргарита продължава да рисува. Един ден на улица “Гурко” до нея спира група студенти, водени от професор Михаил Кац, професор по скулптура в новооткритата художествена академия. Гледайки я как твори, той казва: “Гледайте това момиченце с каква любов рисува! Това е бъдещият художник на този град”. И наистина, по-късно неговите пророчески думи се сбъдват. Вече ученичка в гимназията, Маргарита се отдава изцяло на рисуването, а мечтата ѝ е да стане художник. Учителят ѝ по рисуване Петър Стоянов дооформя тази мечта, като отваря очите ѝ не само за рисуването, но и за историята на изкуството, за красотата и хармонията на заобикалящия ни свят.
Един ден с рисунките в ръка тя прекрачва прага на съседната къща, където живее известният търновски художник Недялко Каранешев, и остава запленена от прекрасните картини по стените. Синът му Ангел Каранешев, също художник, разглеждайки работите ѝ, я насърчава. След гимназията Маргарита кандидатства графика и за нейна голяма изненада е приета на две места – в Художествената академия в София и във Великотърновския университет. Всички очакват да предпочете София, но тя избира Велико Търново – града, който обича.
Във Великотърновския университет Маргарита е приета в специалност “Живопис”, но афинитетът и е към скулптурата, която обича с цялото си сърце. Преподавателят ѝ по живопис проф. Александър Терзиев се опитва да я разубеди, казвайки ѝ, че крехката ѝ физика не е за скулптура, която изисква здрави ръце. Но Маргарита настоява и остава вярна на своята любов.
Отначало нейният преподавател по скулптура проф. Ненко Маров също подхожда недоверчиво, виждайки това крехко девойче: “С тези кашкавалени ръчички ли мислиш да ваеш скулптура?”. Но Маргарита не се отчайва, а още повече се амбицира. Всяка вечер остава да работи до късно в ателието. С течение на времето професорът променя мнението си. Много скоро тя става негова любимка. Завършвайки успешно следването си, тя, заедно с още двама нейни колеги, е утвърдена от Академичния съвет за следдипломна квалификация.
Маргарита с благодарност си спомня за своя преподавател проф. Ненко Маров, който я е подготвил и направил скулптор. В едно интервю тя споделя: “Моят професор Маров ме научи, освен да отстоявам собствените си естетически принципи, да стоя здраво на арената и никога да не се поддавам на морални компромиси, колкото и тежко понякога да е това”.
Първото участие на Маргарита Пуева е в националната изложба в Габрово “Човекът и труда”, където тя представя своята дипломна работа – двете композиции “Момиче с лента” и “Момиче с обръч”. После с радост разбира, че и двете са откупени от Община Перник, отлети от бронз и монтирани в градския парк.
Маргарита Пуева е забелязана от единствения по онова време галерист Веселин Досев. В галерията му на ул. “Раковски” в София тя прави две самостоятелни представяния през 1987 и 1989 г. Освен участия във всички престижни национални прояви в България прави изложби и в чужбина. Взема участие в многобройни наши и чужди симпозиуми по скулптура. В своите творби тя търси хармонията в линиите и формите, в сянката и светлината, в движението и пропорциите и това ѝ помага да се докосне и до хармонията в природата.
Най-големият ѝ успех безспорно е наградата на фондация “Хенри Мур” през 1987 г. Маргарита е един от осемте носители на тази награда в света. Извоюва я на международен конкурс с участието на повече от 270 скулптори от цял свят. След получаване на наградата е поканена в престижния “Маргам парк” във Великобритания, където прави голяма скулптура от дъб “Жена с куче”.
През октомври 1989 г. нейната работа “Жена с птица” е представена на търг в известната аукционна къща “Сотбис”. От 1990 г. Маргарита живее и работи в Германия, където немските галерии “Кюн” и “Ер” излагат нейни произведения, които веднага се купуват, а тя се превръща в един от най-желаните художници на Запад.
През 2003 г. открива своя собствена галерия “Пуева” в Дюселдорф. Наред с интензивната си творческа работа тя успява да съчетае двете дейности – на скулптор и галерист. Произведенията ѝ са излагани в повече от 20 страни по света и са притежание на много музеи и частни колекции. Тя е участвала в почти всички големи форуми за изящни изкуства и работите ѝ са отличени с много международни награди.
Маргарита Пуева издаде биографичната си книга “Поклон пред кралицата”. Но коя е кралицата? – Това е Скулптурата с главна буква, на която Маргарита посвещава професионалния си живот.
За съжаление, тя почина в разцвета на своите творчески сили, на 23.07.2016 г. в Дюселдорф.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)

loading...
Пътни строежи - Велико Търново