Магистър-фармацевт Саад Алуани, член на УС на БФС: “Във всички западни страни фармацевтът е и консултант в лечението”

Публикувано на ср, 14 Авг. 2013
3269 четения

Саад Алуани е роден в Сирия преди 28 години, но когато е бил малък, семейството се премества да живее във Велико Търново, където завършва средното си образование. След това следва фармация в София, а преди три години открива първата си аптека в Ресен, която нарича Лекарна, на името на първата аптека в България, създадена в старата столица.
Саад е зам.-председател на регионалната колегия на БФС във В. Търново, а на 4-ия отчетно-изборен конгрес на фармацевтичния съюз, който се проведе в края на юни 2013 г. в София, е избран за член на Управителния съвет на БФС. Съпругата му Деница също е фармацевт, имат син Никола, който е на два месеца.
– Г-н Алуани, през последните години сякаш се забелязва известно недоверие между лекари и фармацевти. Ако е така, каква е според вас причината?
– Двете професии са взаимно свързани и в работата може и да възникнат конфликти. Болният човек не може нито без лекаря, който да му постави диагнозата и да назначи терапия, нито без фармацевта, който да отпусне тези медикаменти. Аз няма да отрека, че има известно напрежение между лекари и фармацевти и го забелязах, когато бях медицински представител. Лекарите се оплакват от фармацевтите, и обратното. Но реално един без друг не можем. Колкото по-рано си стиснем ръцете, толкова по-добре. Ако искаме да има здравна реформа, тя не може да се осъществи разделно при лекарите и фармацевтите. Защото става въпрос за една система, където всичко е взаимно свързано. Когато има проблем в едната част на тази системата, той засяга автоматично цялата система. Според мен проблемът е в бюрократичната тежест, която пада върху нас и медиците. Ние не сме писари, които да попълват излишни формуляри на компютъра. Работата на лекарите е да поставят диагнози, а ние да отпускаме лекарства, съобразно терапията, назначена от лекаря. Разбира се, във всяка страна съществува различно законодателство, според което в някои държави лекарствата се предписват като генерично наименование. Това означава, че фармацевтът определя производителя в зависимост от индивидуалните нужди и финансови възможности на пациента. Това е в синхрон с навлизането на единна европейска електронна рецепта, където лекарствата са изписани като генерични наименования. В различните държави на ЕС търговското наименование може да бъде различно, докато активната съставка, съответстваща на INN (международно непатентно наименование) е една и съща. В други страни пък лекарят конкретизира производителя и фармацевтът е длъжен да се съобрази с това, както е у нас. Ясно е, че лекарите не искат ние да правим генерични замени, а те да определят производителя на лекарството. Но ние сме по-компетентни по отношение на медикаментите, особено като лекарствени форми, изучаваме по-детайлно взаимодействията между тях и можем да допринесем за по-адекватната лекарствена терапия. Затова лекари и фармацевти трябва да работим в екип.
– А нима вие не се превърнахте в едни разпределители на готови лекарства? Аптекарите сега не приготвят мехлеми, прахчета и разтвори.
– За съжаление е така и това е нивото в някои вериги аптеки у нас. Много е жалко и аз съм против да бъдем само едни продавачи на лекарства. Аптеката е здравно заведение и фармацевтичната професия е регулирана професия. Предвид отговорността й смятам, че конкуренцията между аптеките трябва да бъде базирана не върху цената на медикамента, а върху качествената фармацевтична грижа. Но това не може да се случи без подкрепата на държавата и цялото фармацевтично съсловие. Тогава нашите аптеки ще заприличат на тези в Германия, Франция, Испания, та дори Англия, където моделът е съвсем различен.
Да приготвя сам лекарства, това е престиж за един фармацевт, но тази дейност трябва да се субсидира по някакъв начин от държавата. Защото имаше повече аптеки, които приготвяха тези екстемпорални форми, но някои преустановиха тази практика, тъй като са поставени в среда на нелоялна конкуренция на базата на цена. Сега има вериги аптеки, които разполагат с голям ресурс за създаване на нови обекти, но те не приготвят лекарства и аптеките им не са денонощни. Големите вериги не се интересуват от качеството на услугата, а от оборота и печалбата. Ние трябва да изместим конкуренцията от цената към качеството, както вече казах. Тогава ще нарасне съвсем естествено броят на аптеките, приготвящи лекарства по магистрална рецепта, както и броят на денонощните аптеки.
– Говорим за криза в икономиката и политиката у нас, особено сега. А има ли криза във фармацията?
– Да, има криза и аз ясно заявих какви са проблемите по време на 4-ия отчетно-изборен конгрес в края на юни. На първо място основният проблем на колегите е нелоялната конкуренция, фокусирана върху цената. Това не е редно. Фармацията е регулирана професия. Това не е като да продаваш зеленчуци на пазара, необходима е, както заявих – качествена услуга. България е на първо място в Европа по инвалидизация на населението. Това се дължи до голяма степен на неадекватна терапия и тук е много важна ролята на магистър-фармацевта. Във всички западни страни той е консултант в лечението и професията клинична фармация отдавна се практикува много активно във всички големи болници. Това доказано намалява разходите на болниците за лекарства с над 30 %.
Освен това у нас има монополно влияние върху пазара на лекарствата и неясно финансиране на много структури. Парадокс е, че в една аптека се продават лекарства по-евтино, отколкото друга аптека ги закупува. Тогава как да оцелее втората аптека, тя трябва да продава на загуба, за да догони цените, наложени на пазара.
Има и още други проблеми, но сега на дневен ред е създаването на национална аптечна карта.
– Тази аптечна карта ще реши ли проблема с липсата на аптеки в селата?
– Ние полагаме усилия в тази насока, искаме диалог с лекарите, пациентските организации и правителството. И може би първите резултати скоро ще дойдат. Аз участвам в работната група, която се е заела със задачата да изготви националната аптечна карта. Това не е просто една географска карта с точки, посочващи къде има аптеки, а имаме желанието да направим нещо по-значимо. Това е програма, която да показва гъстотата на аптеките, къде има свръх концентрация и къде има дефицит на аптеки. Ние сме единствената държава в ЕС, където може да видите 6 аптеки врата до врата срещу една болница. В момента господстват икономическите интереси в лекарствения бизнес, а позицията на съсловната е за прекратяване на съществуващите практики на господстващо положение в сферата на лекарствоснабдяването чрез ефективни законодателни промени.
– Как ще накарате аптекарите да отидат в селата, където има малко хора, а повечето са възрастни и болни ?
– Проблемът е, че фармацевтите са струпани в градовете и трудно ще отидат на село, където рискът от фалит е голям в сегашната ситуация. Например, миналата година фалираха най-много аптеки у нас, и то най-често в малките населени места. Затова е необходимо много бързо да се вземат адекватни мерки и нашият съюз прави всичко възможно за това. Необходима е политическа воля. Без съгласието на партиите и правителството промяна не може да има. От другата страна обаче стоят много сериозни икономически интереси, които оказват огромен натиск. Ето сега ние предлагаме конкретни решения за промяна, но те изискват законодателни промени в парламента.
– Напоследък много се говори за т.нар., подвижни фармацевти”.
– Фармацевтът е човек и е подвижен, но аптеката – не, и не може да превръщаме бусове в аптеки. В интернет дори има обяви, че се продава морфин. А да не говорим и за другите лекарства.
– А трябва ли да има фиксирани цени на лекарствата, за които вие отдавна настоявате?
– Много щекотлив въпрос, за който има различни мнения. Аз мисля, че като оздравителна мярка за няколко години трябва да се фиксират цените на лекарствата, реимбурсирани от здравната каса, където са нашите пари. Когато секторът се стабилизира, нека се даде възможност на всяка аптека да ценообразува в определена рамка. В някои страни всички лекарства имат фиксирани цени, но ценообразуването е различно, защото се използват отстъпките.
– Защо у нас са толкова скъпи лекарствата и болните ходят в Румъния, Събрия, Гърция и Турция да ги купуват, където са по-евтини?
– В България има най-висок ДДС на лекарствата и този данък трябва да бъде намален поне наполовина. Така лекарствата ще поевтинеят и не за сметка на аптеката. Новото ръководство на БФС също се застъпва за намаляване на ДДС върху лекарствата. Когато едно лекарство е скъпо, то не е заради аптеката. Високата цена идва още от производителя, който е инвестирал много средства за разработването на това лекарство. Затова съвременната тенденция е да се произвеждат повече генерични лекарства от други фирми, които са по-евтини.
– Отиват ли български фармацевти да работят в чужбина?
– Да, отиват, колегите са обезкуражени, че нещата ще се променят у нас. Ако сега не се вземат мерки за промяна, скоро ще бъде много късно. В крайна сметка етичният модел само магистър-фармацевт да е собственик на аптека е решението на проблема.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново