Магът на фотографията Цончо Балканджиев – на 60

Публикувано на ср, 11 Дек. 2013
2016 четения

Изложба пейзажи и портрети по повод своята 60-годишнина подреди в родния си град Павликени световноизвестният фотограф Цончо Балканджиев. Определението “световноизвестен” едва ли би се сторило пресилено на някои хора, защото от тази есен Цончо е носител и на първото от общо трите признания за висше фотографско майсторство на Международната фотографска асоциация – “Артист на FIAP”. FIAP е международна организация за фотоизкуство с над 85 членове – фотографски съюзи от цял свят.
Организацията е основана през 1950 г. в Берн (Швейцария) и е под егидата на ЮНЕСКО. Само който е запознат добре с регламента на тази организация знае колко трудно се достига до това първо нейно признание за майсторлък във фотографията – трябва да има участия с определен брой свои снимки, и то без да се повтарят, в определен брой международни фотографски салона. На един от тях в Сърбия от представените общо 20 фотографии Цончо е имал одобрени за участие от взискателното жури 16 свои снимки в конкуренция с още 11 000 фотоса на всички желаещи да бъдат допуснати до финала… Като истинска тръпка определя Цончо резултата и от друго свое участие, също в сръбски международен фотографски салон, на който от представени общо 16 негови снимки за участие са били избрани от журито 9. Отново в конкуренция с още 10 000. Още като получи високото звание, Цончо без излишен патос, както му е присъщо да говори и действа в живота, съобщи, че е готов и отговаря вече и за следващото още по-високо признание – екселенц на FIAP…
Най-важното в човешкия живот е да изпитваш удоволствие от това, което правиш. Аз през целия си съзнателен живот съм се занимавал и продължавам да се занимавам като любител с фотография, иначе съм професионален учител и това винаги ми е доставяло огромно удоволствие – казва Балканджиев. Обикновено снимам пейзажи и портрети – там ми е силата. Опитвал съм и репортаж, но там, признавам, не ме бива. То и във фотографията е като в медицината, например – като се каже, че е доктор, не означава, че може да лекува всички болести. За нас, пейзажистите, някои хора казват, че “крадем” красотата от природата. Да, красивото не го създаваме ние, но за да го запечаташ във фотос, първо трябва да имаш око да го видиш. Много пъти сме ходили заедно с колеги на снимки, после ми казват “Ама ти това къде го видя?!…” Ами видях го, и вие бяхте с мен, не го ли видяхте?” За да направиш добра снимка, наистина е важно да имаш око, да предвидиш, че ето точно тук и точно сега ще стане чудото, споделя Цончо. Това всъщност е интересното във фотографията, да отсееш важното, забележителното и да го представиш на зрителя от подходящата гледна точка. Това е цялата магия.
Своето “око” Цончо е наследил от дядо си Цоньо Балканджиев, изкусен дърводелец и основател на първата голяма дърводелска кооперация в Павликени, както и от баща си Младен, който пък в своето време бил писар и даже нещо повече – истински калиграф с много красив почерк, а после също се занимавал с фотография. Цончо продължава семейната традиция и в професионално отношение, като се дипломира за учител по трудово обучение и изобразително изкуство и до денднешен практикува тази своя основна професия в павликенските училища. За определен период от живота си Цончо Балканджиев е работил и като фотограф в “Янтра ДНЕС”.
Нещата са трудно обясними. При нас не е нужно да казваш, а само да показваш, обяснява “технологията” на добрата снимка павликенският майстор. Всичко е въпрос на усет, трениран и шлифован в процеса на дългогодишна практика, който ти превръщаш в красив краен продукт и предлагаш на зрителя. Ето тук например това зимно дърво в дълбочината на фона на този сняг с тези преплитащи се сенки по него. Кой би предположил на пръв поглед, че ще излезе такава снимка от него? Спрях колата на пътя и газих сняг почти до кръста, за да се приближа и да снимам, разказва Цончо. Той има пребогат архив от снимки и може увлекателно да говори за всяка една от тях как и при какви точно природни и метеорологични условия я е направил. По този начин как са направили своя богат улов могат увлекателно да разправят само ловците и рибарите. А добрият фотограф наистина е ловец, само че на красота, и по нейните следи Цончо е застиган сред природата и от проливни дъждове, и от страховити планински бури, и от снежни виелици… Понякога му е било достатъчно да се отдалечи само на крачка от колата и да щракне – и пак станала великолепна снимка, “цончовка”, както на шега приятелите му наричат този негов специалитет. По същия начин, за част от секундата, открива своя бъдещ “герой” на поредица от портрети в сбръчкания край кофите с боклук клошар или пък в сияещата усмивка на изтичалото край него младо ромско момиче…
Какво радва днес изтъкнатия майстор на фотоапарата Цончо Балканджиев? Отговорът на този въпрос също доказва неговия калибър, неговата величина – радвам се на постиженията на младите колеги, чистосърдечно заявява Цончо Балканджиев. Не познавам лично Христо Смилянов, но следя неговото развитие в интернет. Искрено се радвам на снимките му. Понякога показва по-хубави работи и от моите – само един голям майстор като Цончо може така широко да приеме и похвали работата на друг майстор. Като Христо има и други момчета в България, Борислав Тодоров е също един от тях, радвам се за тях, твърди Балканджиев.
Започнал преди десетилетия с малката съветска “Смяна 6”, сменил я после за “Киев” и “Зенит”, днес утвърденият майстор фотограф е поклонник на техниката на “Карл Цайс”. Слабост са му добрите обективи. Прекрасно знае колко скъпо е неговото удоволствие. Но още по-скъпи са му прекрасните мигове, които е преживял с фотографията. Ще продължава да покорява света със своите снимки и винаги ще тръгва към всяка своя поредна победа от Павликени. И Павликени вярва в него: “Цончо, ти имаш време, сили и талант да покориш и най-високото мерило на FIAP – мастъра. Протегни се и го вземи!…”
Елка СПАСОВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново