Известният търновски художник представя експозицията
“От соцреализма до абстракцията”
Около 170 работи от различни етапи на своето творчество представя в юбилейна изложба известният търновски художник Христо Панев. Експозицията под надслов “От соцреализма до абстракцията” е подредена в Изложбени зали “Рафаел Михайлов” във Велико Търново и е посветена на 70-годишнината на бележития автор. Събитието снощи събра десетки почитатели, приятели и познавачи на изкуството.
Изложбата има ретроспективен характер. В нея той е подредил три свои графики, рисувани през студентските години във Великотърновския университет и цикъл творби от времето на соца.
Христо Панев е сред утвърдените имена на българската съвременна живопис. Работи също и в областта на графиката, илюстрацията, оформлението на книги и монументалните изкуства. Живописта му е експресивна, с богата цветова гама, жанрово и тематично разнообразие. Панев се влияе силно от българската икона и най-вече от българската фрескова живопис. Роден през 1942 г. в село Крепост, Хасковска област, през 1969 г. завършва графика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. През 1976 г. става член на СБХ. Има десетки самостоятелни изложби у нас и в чужбина, носител е на многобройни престижни наши и международни отличия и награди. Негови творби се намират в НХГ, Софийската градска галерия, в почти всички окръжни галерии в страната и много частни колекции в Австрия, Белгия, Германия, Франция, Швейцария, САЩ, Япония, Мексико, Турция, Гърция и др.
Член е на международната академия за изкуство “Нова ера” под егидата на ЮНЕСКО, носител е на наградата “Велико Търново”, на три златни и един сребърен медал в международния салон за иновации. През 2002 г. Христо Панев стана почетен гражданин на Димитровград. Повод за това е дарителският му жест, осъществен съвместно с брат му Панчо Панев, също известен художник. Братята направиха напълно безвъзмездно 25 монументални пана и увековечиха името си и това на родното си село Крепост.
Митологичните и библейски сюжети в картините на Христо Панев са се превърнали в негова запазена марка. “Какъв по-добър източник на теми, идеи и философия от тези в Свещеното Писание. Тези библейски сцени са дълбоко преживени от мен, затова като излъчване носят много мистика. А митовете и легендите ми дават възможност да развихря творческата си фантазия. Освен това аз живея във Велико Търново – град с много църкви и манастири, в които има изключителни образци на фресковата живопис с библейски сюжети. Това безспорно е повлияло на моя стил на рисуване”, признава утвърденият творец.
Като съвременен художник в своята живопис той използва с абстрактни изразни средства. В повечето негови картини присъства фигурата като основен компонент на композицията. “Силно се надявам моите по-млади колеги от Факултета по изобразително изкуство да проявят интерес към последната ми изложба. Така те ще видят, че пътят до абстрактното в изкуството е много дълъг. Той изисква много упорит труд и трупане на професионален опит. Този път трябва да бъде извървян, но и почувстван, в противен случай абстрактното изглежда неубедително и прилича повече на експеримент”, споделя всепризнатият майстор на четката.
Благодарение на Христо и неговия брат Панчо Панев, който също е художник, родното им село Крепост, Хасковско, е превърнато в галерия на монументалното изкуство под открито небе. Двамата творци подаряват на селото 25 стенописни пана, с които са изографисани фасадните стени на училището, кметството, здравната служба, читалището, параклиса, църквата. Техни творения на открито има още върху родната им къща и върху едно ресторантче в селото, което е съвсем близо до площада. Даренията са на стойност над 200 хил. лв.
“Докато гледах моя баща, ми се налагаше да прекарвам периодично по един месец в селото. Аз съм от хората, които не могат да стоят без работа, затова всеки ден гледам да рисувам нещо. Така реших да направя едно пано на читалището, което да остане за спомен от нас, да не ни забравят хората, тъй като аз живея в Търново, а брат ми в София. Но докато правех паното на читалището, построиха една сграда за здравна служба с великолепен калкан, обърнат към центъра. Тази стена просто плачеше за монументална работа. Нарисувах върху нея един Икар, много добре се получи. После си казах, че трябва да направя нещо за родното училище. Така направих две сцени на фасадата. След това се включи брат ми и като я подкарахме… Сега само на училищната сграда има 7 монументални работи. Радвам се, че хората оцениха по достойнство нашия труд и дори направиха специално осветление за паната. Понеже селото се намира между Димитровград и Хасково, а мястото е много оживено, идват много гости специално, за да разгледат паната. Но най-хубавото е, че родното ми място се превърна в Крепост на духа”, не крие удовлетворението си художника. За благородния жест братя Паневи са обявени за почетни граждани на Димитровград.
Сега Христо Панев се е заел да разкраси и търновското село Къпиново, където съпругата му Иваничка има наследствен имот. Върху фасадата на читалищната сграда художникът изписал образите на светите братя Кирил и Методий. В новооткрития младежки клуб в селото, който отвори врата само преди месец, също има негова монументална творба. Там е дал воля на творческата си фантазия по една от любимите си митологични теми – Орфей и Евридика.
Христо Панев явно е любимец на музите, защото освен с дарби в областта на изобразителното изкуство, те са го възнаградили и с поетичен талант. Той започва да се проявява в зряла възраст – на 55 години. Няколко години по-късно се появи и първата му стихосбирка. “Дотогава не бях писал нито ред. Но най-неочаквано дори за мен самия един ден ме споходи поетичната муза. В началото започнах с еротична поезия, като пишех предимно сутрин. След това дойде и сериозната поезия, с която продължавам и до ден днешен. Сега пиша, когато ме разтревожат по-сериозни житейски проблеми. Едно от най-хубавите си стихотворения – “Бяла тишина”, написах, когато родната ми къща опустя”. Наскоро художникът събра в каталог своето творчество от последните години – графика, живопис, акварел, илюстрация, монументално изкуство и поезия.
Преди няколко години Христо Панев показа завиден талант и на сценограф. На него известният актьор Любомир Бъчваров повери моноспектакъла си “Греховната любов на зографа Захарий”. На фона на приглушено осветление на сцената оживяват пет живописни платна на художника. Фреските му са увеличени до около 2 м височина и представят темите “Разпятие”, “Греховност”, “Прошка”. Творецът призна, че познава от години малката книга на Павел Спасов. “Текстът така ме завладя, развълнува и разтресе, че когато затворих последната страница, ми се искаше да започна отначало, споделя творецът. Текстът ми стана толкова близък, че дори го бях научил наизуст. Езикът е изключително жив и истински, но за съжаление много от тези красиви български думи вече изчезнаха от нашата разговорна реч. Още след първия прочит в моето въображение изникна сцената, на която се разиграва тази изключителна човешка изповед. Това е атмосферата на една крипта, която съм се опитал да пресъздам чрез моята фрескова живопис на театралната сцена”, допълва Христо Панев. Той споделя, че отново би приел такава работа, стига темата на спектакъла да е близък до неговата душевност.
“Безкрайно обичам професията си. Чувствам се истински щастлив, когато съм в ателието и работя. Рисуването е като изповед, при която споделям своите мисли, чувства, вълнения, емоции, чрез изразните средства на изобразителното изкуство.
При изграждането на картината не се ръководя от установени принципи. Понякога идеята на творбата се ражда спонтанно – от прочетен разказ, емоционално преживяване и др., докато в един момент картината е почти решена във въображението ми. Но в повечето случаи аз заставам пред бялото платно без предварителна идея, започвам от хаоса, а останалото се ражда по неведоми пътища в процеса на рисуването. Крайният резултат понякога изненадва и мен самия”, казва Христо Панев. Въпреки натрупания професионален опит той продължава да експериментира и да се развива, а най-стойностното в неговите картини е изключителното разнообразие в жанрово, тематично и колоритно отношение.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив
