“Личните истории на ромски студенти в медицинските университети”, издание на Център за етнически диалог и толерантност “Амалипе”
Пепа Караджова, от гр. Кнежа, студентка пети курс по медицина в гр. Плевен.
Пепа е стипендиант по програмата за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи, която вече шеста година предоставя възможност на млади, образовани и силно мотивирани младежи от ромски произход да развиват своите знания и професионален опит в сферата на здравеопазването. С изпълнението на програмата инициаторите, Проект “Ромско здравеопазване” на Институт “Отворено общество” – Будапеща, и Стипендиантската програма на Ромски образователен фонд – Будапеща, в тясно сътрудничество с Институт “Отворено общество” – София, целят да се подобри качеството на предоставяните здравни грижи и да се преодолеят проявите на дискриминация в системата на здравеопазването чрез предоставяне на примери за подражание, които да мотивират младите роми да се насочат към кариера в здравеопазването. Партньори в програмата са Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, изпълняващ компонент застъпничество, и Фондация “Интелдей”, отговорна за публичното представяне на програмата.
– Разкажи ни за себе си, от коя ромска група си?
– В квартала, в който живея, хората се наричат миллет (мюсюлмани). По-възрастните хора се обиждат, ако ги наричат роми. Някои от тях говорят турски, а други ромски, но по-младите, включително и аз, не говорят нито турски, нито ромски.
– А какви празници празнувате?
– Майка ми е ромка християнка, а баща ми е мюсюлманин и вкъщи празнуваме всички християнски и мюмюсмански празници, като се почне от Рамазан Байрам, Коледа, Великден и всички останали. Това е много хубаво, защото винаги сме се радвали с брат ми като деца на семейните събирания и подаръците, които получавахме.
– Как реши да следваш медицина?
– Може да звучи странно, но винаги съм знаела, че ще уча медицина, може би още от четвърти клас. Спомням си една случка: като бях по-малка, си играехме с брат ми на мускетари и тогава си порязах ръката. Отидохме в болницата, за да ми зашият ръката, и от там си взех спринцовка, за да си играя с нея. Винаги съм знаела, че искам да уча това. Благодарна съм, че родителите ми винаги са ме подкрепяли. Аз не съм като повечето студенти, които бяха тръгнали на подготвителни курсове, организирани от “Отворено общество”, за да влязат медицина. Родителите ми сами плащаха да ходя на частни уроци и така се подготвих да вляза медицина, като след това ме подтикваха да уча и да не спирам да се развивам, да уча нови езици или да карам някакви курсове. Винаги са ми казвали, че образованието е най-важното, може би защото майки ми е с основно, а баща ми със средно образование. Вероятно защото никой от семейството не е продължил с образованието си, аз съм тяхната надежда.
– Как мислиш да допринесеш за интеграцията на ромите?
– Мога да кажа за Кнежа, че нямаме проблем с интегрирането на ромите. Повечето от моите връстници роми, които познавам, в момента са студенти и учат, въпреки ча има и такива, които са семейни и амт деца, но те са по-малко. Проблемът е,че записват специалности като туризъм и икономика и после трудно се реализират. Но пък имат и друг квартал в града, в който има проблем с ранните бракове. Аз лично искам да давам добър пример на подрастващите около мен и в моя град, за да следват те своите мечти за реализация, което ще стане само чрез образование.
– Имаш ли мечта и каква е тя?
– Да, имам мечта. Мечтая първо да специализирам “вътрешни болести” и да стана една от най-добрите лекари в това направление. Искам някой ден хората, като чуят доктор по вътрешни болести, да се сещат за мен като добър специалист. Мечтая също така вятърът на промяната да дойде и сред нашата общност и след 20 години да не се налага да говорим за интеграцията и образованието сред ромите.
