Кметът Николай Милаковски сам ще приготви пържен шаран за Никулден

Във фамилията на Николай Милаковски дълго време празнували Никулден по стар стил – на 19 декември, и този навик останал от баща му Иван, който бил ветеринарен лекар. През последните години, като повечето българи, семейството почита свети Николай на 6 декември. И сега кметът на Самоводене ще спази традицията и сам ще приготви никулденския пържен шаран. Казва, че тайната за вкусната риба е в царевичното брашно, в което овалва шарана. Така коричката става по-хрупкава. На трапезата, разбира се, ще има и по чашка бяло вино. Иначе семейството е почитател на червените вина, а вечер, когато всички се събират около масата, наздравицата съпътства трапезата.
Но освен да приготвя шарана за Никулден, селският управник обича и да готви, прави го за удоволствие. Не може да определи кое му е любимото ястие, но по принцип предпочита постните манджи. В семейството му обаче не постят преди големите християнски празници. Нямам чак такава воля, признава именикът. Но се уважава традицията на Бъдни вечер на трапезата да има най-вече седем постни ястия.
Милаковски е рибар от дете, а преди само с голи ръце хващал рибата във водите на Янтра и Росица. Сега разчита само на въдицата, като предпочита речния риболов. За днешния си имен ден обаче няма да студува край реката, където обича да се си почива в тишината и забравя за всички неприятности в ежедневието, а ще купи пресен шаран от магазина. Така ще почете традицията заедно със сина си Анатоли и със съпругата си Детелина, която е операционна сестра в Очното отделение на търновската болница. Николай добавя, че хич не харесва рибните деликатеси, не се докосва и до сушито. Не обича и печените риби във фолио, дори пълнен шаран. Казват, че пърженето е вредно, маста и сланината – също. Дядо и баба, като ядяха сланина с червен лук, бяха здрави. Иначе любимата по вкус риба на Милаковски е сомът. И добавя, че по принцип хищните риби са по-вкусни. Но кметът обича да лови всякаква речна риба и отчита, че някои видове просто са изчезнали. Такава е червеноперката. Колко съм ги ловил, особено по р. Росица, много е вкусна, месото ѝ е бяло, почти няма кости.
Веднъж ще вървя на риболов и си подготвям буркан с червейчета от вечерта. И за да са живи и да примамват рибата, пробих дупки на капачката на буркана и го поставих в хладилника. На сутринта отварям хладилника и онемях, червейчетата изпълзели от буркана и пъплят свободно върху продуктите. Голям скандал стана, признава с усмивка кметът.
Друг път като ловец Милаковски отишъл на лов за диви патици край реката. Събрали се все зевзеци, но нямало кандидати да скубят птиците. Взел ги той вкъщи и на отворената тераса започнал да скубе. Това винаги се прави на сухо, но в този ден имаше ветрец и като се разхвърча един пух, влезе в стаите, няма почистване, спомня си именикът. Оттогава захитрял и започнал да скубе патиците още на реката. Самоводският кмет разказва още, че най-голямата риба, която е хващал досега, е 6-килограмов шаран. Хвали се, че извадил и каракуда 2 кг, но никой и до ден днешен не му вярва, защото тези риби по принцип са по-малки. Вярват или не вярват, това си беше истинска каракуда, категоричен е Николай.
Самоводският кмет много се гордее с името си, което носи от дядо си по майчина линия, който е родом от това село. Иначе родът на баща му е от Койнаре, но Милаковски има и македонска жилка. Дядото Никола е имал коларо-железарска работилница, надписът ѝ още стои срещу спирката на селото. Коларството никак не е прост занаят, за направата на каруците се изисква много математика. При дядото идвали големи деца, за да им решава задачите по математика. Малкият Николай също научил много от дядо си, заобичал техниката, а когато бил в седми клас, дядо Никола му подарил куфар с инструменти. Беше голяма радост и неслучайно после завърших транспортното висше училище в София със специалност “Локомотиви и вагони”, споделя Николай. Станал инженер и като първенец на випуска си избрал да работи в Сержантското училище в Горна Оряховица. Служил в армията 15 години – до закриването на Транспортните войски в страната, през това време стигнал дори до началник на щаб. Закриването се случи по време на първия мандат на премиера Симеон Сакскобургготски. Навремето дядо му княз Фердинанд създал Транспортни войски с Указ през 1888 г., внукът му Симеон пък ги закри, казва Милаковски.
В живота си Николай е работил на две места – като инженер в Транспортни войски и като кмет. Казва, че един от греховете на демокрацията е закриването на казармата. За армията пък твърди, че е съсипана тотално. Но се кахъри за сина си Анатоли, който чака да му поднови името с внуче. Иначе момчето е на 29 г. и е инженер като него, завършил е електроника в Русенския университет. Въпреки образованието си днес кара линейка в спешна помощ и автобус в транспортна фирма.
Николай управлява вече четвърти мандат на едно от най-големите села в търновската община. Признава, че има планове и за пети мандат, защото не усеща рутина. Радва се на работата на децата в младежкия център в селото. Книги издаваме, имаме танцови състави, правим тържества. В Клуба на пенсионера също кипи живот, ходим по фестивали, печелим награди. Имаме средищно училище и детска градина, но много хора, които живеят тук, си водят децата да учат във В. Търново. Това са болни амбиции, защото там училищата са претъпкани. При нас материалната база е много добра, учителите – също. Но самоводчени се гражданеят, искат децата им да учат в градски училища. Ако така продължава, може да закрият нашето школо, което днес се крепи и на учениците от Хотница и Русаля, кахъри се Милаковски.
През свободното си време кметът на Самоводене е в собствената си овощна градина, където има сливи, праскови, череши, круши, дюли, дори малини. Мястото е от 1 декар и това е занимавката на Милаковски. Освен това от дете до ден днешен освен колата кара и мотор. Но кмет да си, не разполагаш много с личното си време. Все някой те търси за нещо и през деня, и през нощта. Независимо от това съм щастлив човек, семейството ми най-много ме радва, категоричен е именикът.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ