Красиви ножове, ками, реплики на исторически хладни оръжия и японски мечове изработва потомственият майстор Кирил Димитров от Велико Търново. Своите творения той умело превръща в изящни предмети на изкуството. Търновецът е сред малкото майстори у нас, които и до днес пазят традицията на занаята, а негови творби притежават ценители от цял свят, включително и в САЩ, Япония, Мексико, Панама и др.
Ателието на Самоводската чаршия на Кирил Димитров е сред най-интересните работилници, в която често се отбиват българи и чужденци, за да разгледат или да си купят нож за туризъм, лов или като сувенир. Запазена марка на работилницата са камата и сабята на Васил Левски, които Кирил изработва по образец на неговия дядо – Кирил Тенджерков, от когото усвоява занаята.
Един от последните проекти, по които работи младият майстор, са царски меч и болярски копия, направени за частен дом във Варна. Идеята е на семейство, което харесва В. Търново и за това решили да заложат на болярската тема в интериора на дома си, пренасяйки духа на старата столица. “Повече от половин година обмисляхме как да бъде направен мечът – самото острие, дръжката, какво да има върху тях. Накрая го направихме съвместно с гравьора Боян Ненов от Тетевен. Първоначалната идея беше да е стражарски меч и изработката да не е толкова ювелирна, но в процеса на работа идеята бе допълнена и в крайна сметка се получи нещо много красиво”, разказва Кирил. Мечът вече е при неговите собственици, поставен между две картини, на една от които е изобразена Калояновата конница.
След него майсторът започва да работи по втория проект – болярски копия, използвани от царската стража. Абсолютно всичко по тях е ръчна изработка, като дръжките им са направени от специален дървен материал – осен, обвити с телешка кожа. Копията ще бъдат поставени под формата на буквата V и ще бъдат допълнени от болярски щит, разказва търновският майстор.
Сред най-интересните поръчки, които е изпълнявал Кирил, е викингски меч с внушителните 170 см дължина. “Преди 3 г. в работилницата влезе случаен човек, който си поръча този меч. За мен това беше много трудна за изпълнение задача, тъй като мащабът на самото оръжие е много голям, дебелината на острието в основата беше 10 мм. Имаше и други специфики, но в крайна сметка го направих”, разказва Кирил. Признава, че е правил и други интересни и нестандартни неща, според хрумванията и желанията на клиентите.
Тракийската махайра
е основоположник
на много от хладните
оръжия по света
От него пък е заимстван българският каракулак – универсален нож, с острие от 40-50 см, използван някога от овчарите, а днес предпочитан от ловджиите. Непалското кукри също наподобява формата на това оръжие, но с годините дължината му е намалена и започнал да се използва като боен нож в армията, разказва майсторът.
Кирил започва да навлиза в ножарството, когато е само на 16 години, посещавайки работилницата на дядо си. Слизал пеша от кв. “Чолаковци” до Самоводската чаршия, където правел по-лесните операции по изработката на ножовете. От дядо си – известният Кирил Тенджерков, наследява не само името, но и любовта към занаята. Постепенно покрай него в работилницата се запалил по работата и получава майсторско свидетелство. Казва, че изработката на ножове изисква по-голяма прецизност и внимание от мечовете, но най-важното нещо за всеки занаят е желанието.
Последните години в периода от декември до февруари се занимава основно с изработката на японски мечове, тъй като неговият дядо е първият майстор у нас, който е започнал да ги прави. Вече е направил няколко изцяло сам, включително и дръжките, тъй като преди това разчитал за тях на негов приятел майстор. Любопитен факт е, че всички японски мечове са изработени за български клиенти, тъй като чужденците се притесняват все още да ги изнасят зад граница. Благодарение на интернет търновският майстор успява да се запознае с различни техники на негови колеги от цял свят. За него безспорно най-добрите майстори са украинците и дори има приятели, с които работи. През годините занаятът се е променил и днешните ножове са доста по-разчупени и цветни от тези, правени преди четвърт век.
По-различни са и някои от материалите. От близо 3 години Кирил използва мамутови бивни, стабилизирани във вакуумна среда, които купува от Украйна. Използва също и други редки материали – клен, птичи явор, бивни, биволски рога, маслинови корени, както и корени от орех, екзотичните железни дървета. Любимият му материал е абаносът, за който казва, че се работи като хубавата стомана. Сред редките материали е слоновата кост, която се прави само по индивидуална поръчка, тъй като е изключително рядък. А най-устойчивият материал са еленовите рога, които не се влияят от влагата и слънцето.
Най-трудното в изработката на един нож е оформянето на заготовката. В зависимост от това колко сложен е ножът – дали е уникат с ювелирна изработка, или обикновен кухненски, направата му отнема от 3 дена до повече от седмица. За всеки един о тях се изисква голямо търпение и прецизност.
Кирил разказва, че има много работа, а през лятото в ателието идва да му помага Михаил, който живее в Холандия. Започнал да ходи при него преди 5 г., а това лято отново ще се включи в работата. Толкова се запалил по занаята, че си направил собствена работилница в Холандия. Преди него при Кирил е чиракувал и младеж от Швейцария.
“От моя дядо научих основите на занаята, върху които съм здраво стъпил и знам, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Избрах този занаят още преди години, макар че съм работил и в чужбина, но България е моята родина и искам тук да се развивам”, споделя Кирил. Наред с ножарството, другата му голяма страст са планинарството и високите скорости. Освен с мотори, обича да вдига адреналина и с ATV, дори участват с приятели в състезанията, които се провеждат във В. Търново и Габрово.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
