Кирил Бояджиев, ръководител на ЛРД “Сокол 1884”: “Модерната техника по нивите ще съсипе дивечовото стопанство в България”

– Г-н Бояджиев, през последните месеци на миналата година в страната се случиха няколко инцидента по време на групов лов, при които ловци бяха простреляни смъртоносно. Какви според вас са причините?
– Инцидентите са шест през годината, но половината от случаите нямат нищо общо с лова, станали са след битови скандали по време на излета. В България има 130 000 ловци и при тях жертвите са много по-малко, отколкото от катастрофи на пътя, при парашутистите и други екстремни спортове, какъвто е и ловът. Но аз винаги съм се опасявал да не започнат жертвите с новите ловци, които не са ходили войници. Те не могат да боравят с оръжието и не знаят какво е любов към пушката или карабината.
При последния нещастен случай в края на миналата година, по време на групов лов в тетевенско село по невнимание ловец застреля братовчед си с карабина, в която останал патрон.Това се случи, тъй като не са спазени правилата за безопасност. Ако се върнем в миналото, имаше по 12-14 инциденти годишно по време на излетите. Наистина жертвите намаляват, но това не е успокоително, тъй като все пак ги има. Целта е в дружинките да няма убити и ранени.
– В ЛРД “Сокол 1884” имаше ли инциденти миналата година?
– Нямаме инциденти, последното нараняване на ловец беше през 2003 г. На лов за диви патици наш колега произвежда случаен изстрел и ранява друг в краката. За щастие пострадалият оздравя и сега отново ловува. За да не стават такива неприятности в дружинките, въведохме инструктажни книги, в която се подписват всички ловци. Отделно те подписват и декларации, че ще изпълняват разпоредбите по време на излетите. В самото дружество всяка година пускаме нова инструктажна книга за мерките за безопасност, в която отново се подписват всички участници в лова. Наистина писането е повече, имаше мърморене, но пък има резултат. Нямаме инциденти.
– Тези толкова много инструктажи за безопасност на лова и правилата помагат ли и срещу бракониерството. Наскоро гражданско сдружение от Павликени разпространи снимки със следи от джипове, погазили нивите на арендатори. Хората определиха набезите като бракониерски на ловци.
– В последно време каквото стане в гората все ловците са виновни. Наистина в ловните среди членуват всякакви хора, но почти всички са доказали съвестното си отношение към ловното стопанство. Аз видях тези снимки, които пристигнаха и в нашето дружество. Това са следи не от джипове, а на камиони. Няма ловец, който да тръгне на лов с камион. Представяте ли си да влезе такава машина в ловното поле? Та дивечът ще избяга на километри.
Освен това тези снимки са направени в такива земеделски земи, където освен фазан по синорите друг дивеч няма да се завърти. С камион да гониш фазан просто е смешно. За мен тези следи въобще не говорят за ловни набези.
Предполагам, че тези следи от камиони са на дървари, които се е наложило да бягат през синорите. А се набеждават ловците, не съм съгласен. За това във Водолей и Дичин авджиите са на война с дърварите. В първото село ловците поставят дървени или метални хранилки за сърните, които веднага ги крадат.
Убеден съм, че тези снимки са изпратени под давлението на земеделски производители и арендатори. Но аз питам, с какви препарати те обработват земите си, та фазани, зайци, сърни и яребици умират от тези отрови за наторяване. Да не говорим, че по време на жътва има балирани птици и се жъне без плашещи устройства, както е регламентирано в Закона за опазване на дивеча. Дали това, с което пръскат нивите, е сертифицирано? Наскоро в ловни полета и ниви видяхме безразборно разхвърляни недоизползвани чували и бутилки от препарати, оставени безстопанствени. Не са спазени никакви мерки за безопасност. Но тревожното е, че всичките тези отрови влизат в житото и ечемика, а после отиват в хляба, който ядем.
Обвиняват ни, че ловците минават през нивите на арендаторите. А къде другаде, след като те изораха всички регламентирани пътища между парцели, трасирани при земеразделянето.
– Има ли бракониерство в “Сокол 1884”?
– Ако има такива, в повечето случаи това са ловци, които не са членове на нашето дружество, а гости на дружинките. Има случаи, когато вечерта гостите си хапват добре и през нощта с джиповете тръгват на лов. Ние знаем кои нарушават закона в дружеството. Миналата година заловихме двама, дошли от Казанлък при приятел във Войнежа. Отишли на лов и убили сръндак в забранено време. Бракониерите бяха санкционирани,а пушките им са отнети.
– Дружеството има само един ловен надзирател. Възможно ли е той да охранява ловните полета?
– Много малко дружества в страната имат ловен надзирател като нас. Аз също имам това право. Всеки от нас обикаля ловните полета. За миналата година за нарушения имаме един акт и три констативни протокола. При нас членуват ловци, много отговорни за ловното стопанство. Когато забележат непознати в горите, те се обаждат веднага. Такъв беше случаят и във Войнежа. Преди три години хванахме бракониер с джип в една нива. Каза, че отишъл в нивата да си изпробва мощността на джипа, а не да бракониерства.
Дейността ни е свързана и с горските инспектори на регионалната дирекция по горите и полицията, с които работим много добре и провеждаме съвместни проверки. Отделно имаме хора във всяка дружина, които са наблюдатели и отговорници по охраната.
– Има ли изключени ловци от дружеството заради бракониерство?
– За миналата година – не. Но имаме ловци, които сами напуснаха дружеството заради бракониерство, преди ние да ги изключим. Сега някои от тях искат да се върнат отново.
– Има ли наплив за ловци във вашето дружество?
– За 2012 г. имаме починали и отказали се 36 ловци. Направихме курс за авджии и приехме 38 души. Влязоха млади сили. Но ние по закон имаме ограничения, защото се смята, че на един ловец се падат по 70 ха ловно поле. А ние стопанисваме около 80 000 ха. Сега имаме 150-160 свободни места, затова организираме нов курс за ловци.
– Реши ли се проблемът по изплащане на обявените държавни стимули за отстрела на чакали и вълци. Не би ли могло дружеството да дава тези бонуси?
– Не е решен този проблем и пари няма да има. А що се отнася до нашето дружество, не е редно ние да ги даваме. Това са пари на всичките ловци и не може да стимулираш нещо, което е задължение на ловеца. По Закона за лова всяка дружинка си определя хора, които да отстрелват хищници от името на всички, и по този начин те опазват полезния дивеч.
В момента от европейски средства се заплащат само по 5 евро за отстреляна лисица, но ако животното бъде занесено за изследване за бяс. Тези пари обаче още не сме ги видели. По този повод направихме втора акция за ваксиниране на дивеча против бяс.
– Какво показа последната таксация на дивеча?
– Има увеличение на скитащите кучета и изключителна популация на дивата котка. Беше спрян отстрелът и от 3-4 години и сега е бич за дивеча. Тя унищожава както пернати, така и сърни. Видяхме от други страни, че не стрелят по дивите котки и ние го приложихме. Но всяка държава си има своите географски особености и характеристика на дивеча и с тях законите трябва да се съобразяват, а не да копираме от други страни.
В момента обаче имаме доста сърни, зайците също се увеличават. В същото време имаме огромни загуби от изтровени от земеделските торове и изядени от лисици и чакали зайци.
Що се отнася до дивата свиня, то тя е мигриращ дивеч и не може да се каже дали има увеличение. Понякога със седмици няма отстрел, след това пък има. Натъкваме се обаче на един друг факт. Знаем, че на определено място има стада от диви свине, които обаче не докосват царевицата в съседните ниви. А това какво значи? Вероятно тази царевица има ГМО или много торове и животните не я ядат. Например в Ново село имаше 400 дка с царевица, която остана непокътната от дивите свине, които обичат да ходят в този район.
Тревожното е, че пъдпъдъците също намаляха и вместо те да живеят в земеделските земи, вече са по пустеещите ливади, където не им е мястото. Комбайните и тракторите ги прогониха. Тази модерна техника не само че ги убива, но изсмуква и яйцата им. Не ловците, а модерната техника по нивите ще съсипе дивечовото стопанство в България. Сега срещаме пъдпъдъци, които не са успели да отлетят. Те са загубили няколко поколения заради жътвата и късно са измътили яйцата си. Ясно е, че много от тях няма да оцелеят през зимата. Няма кой да накара земеделските производители да спазват правилата при жътва, регламентирани в Закона за опазване на дивеча. И кой е тогава най-големият бракониер, който унищожава пернатите? В същото време миналата година ние сме разселили 1200 фазана, 300 яребици и 300 диви патици.
Има обаче един много сериозен проблем. От Румъния продължават да пристигат ястреби и соколи, които се хранят с яребици. Един ястреб дори може да унищожи цяло стадо от птиците. Типична е тази картина между Балван и Мусина. Какво става на практика? Ние не стреляме по яребиците, за да ги съхраним, а ястребите ги унищожават.
– Откакто е стартирал груповият лов за дива свиня правите постоянно проверки за алкохол. Има ли нарушения?
– В навечерието на този сезон направихме обучение на ръководителите на лова и им припомнихме какви са техните задължения и документация по време на излетите. След това имаше тристепенни проверки от нас, полицията и горската дирекция. Нямаме нарушения. Що се отнася до алкохола по време на лов, до момента през този сезон също нямаме нарушения. А санкциите за неспазване на правилата са сериозни и се въртят около 1000 лв., отнема се и оръжието за определено време.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ