Кина Котларска – една истинска жена с много лица

Публикувано на пт, 6 мар. 2020
5929 четения

Като дългогодишен директор на СУ “Емилиян Станев” – най-голямото училище във В. Търново, Кина Котларска е сред добре познатите женски лица в града. Извън популярния си образ обаче тя е един многопластов и постоянно развиващ се човек с интереси в областта на изобразителното изкуство, историята, етнологията. Човек, обичащ пътуванията, ръкоделието, ученето и преподаването.
Кина е родена в Харманли, откъдето е нейната майка, но още от 9-месечната си възраст живее във В. Търново, тъй като баща ѝ е от този край. Завършва основното си образование в ОУ “Вела Пискова, сегашното ОУ “Патриарх Евтимий”. След това учи в Езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” и Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.
“Може да се каже, че винаги съм се чувствала търновка и никога не съм имала желание да живея на друго място, въпреки че съм имала и такива предложения”, казва Котларска.
Когато е ученичка, Кина иска да стане художник и да кандидатства в Художествената гимназия в Казанлък. Майка ѝ обаче не се съгласява с това, тъй като има горчив опит от своите младежки години, прекарани далеч от дома. Така решават тя да остане да учи във В. Търново, независимо какво. Тъй като Кина се справя добре и с математиката, насочва усилията си към съчетаването на рисуването и точните науки, смятайки да стане архитект. За целта известно време посещава уроци по рисуване, но започва да усеща, че напредва твърде бавно и се отказва и от това си желание. В 7 клас кандидатства и е приета с пълна шестица на изпита в Математическа гимназия, след което се записва да учи там. През лятната ваканция изведнъж сменя решението си и кара баща ѝ да я отпише от ПМГ, отивайки да учи в Езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” със засилено изучаване на френски език. Впоследствие има намерение да запише френска филология, но се отказва и от това си намерение. Кандидатства история и завършва точно тази специалност. Казва, че я е избрала най-вече заради етнологията, защото това е нейната страст в първите 10 години след завършването на средното ѝ образование. Дипломната ѝ работа е по етнология и дори ходи на следдипломна специализация. Започва да пише и докторат, който така и не довършва. Другата ѝ страст по време на следването е словашкият език, който научава отлично. В момента освен него говори добре руски и френски, като се справя прилично и с английския.
След завършването на висшето си образование Котларска става дружинен ръководител в ОУ “Бачо Киро”, а след това и в ОУ “Вела Пискова”. За период от 3 години заминава за Добрич, откъдето е съпругът ѝ, но впоследствие заедно се установяват във В. Търново, където се ражда и синът им. От 1993 г. работи като учител по история в ПМГ “Васил Друмев”, а за кратко и на още няколко места. На седмата година от своята учителска кариера решава да си направи кратка почивка от преподаването и заминава за Монпелие, където завършва магистратура по “История и цивилизации от Ренесанса до наши дни”.
“Това за мен беше много важен етап от живота ми по две причини. Първо – вече бях на възраст около 40 години и имах нужда от преосмисляне и промяна в професионално отношение. За тази една година научих толкова, колкото за 4 години в университета”, споделя Котларска. Много ценно за нея е и това, че затвърждава добрия си френски език. Тъй като темата ѝ е етнология и е свързана с жените, изчита много материали за тях, за женското движение, за статута и борбата за равноправие. Това ѝ отваря нови възможности, които по-късно ѝ помагат и за успешната защита на нейния докторат в Педагогическия факултет на ВТУ през 2019 г.”.
“Ако някой преди 15 години ме беше попитал дали искам да стана директор на училище, щях да кажа не. Винаги съм смятала, че тази работа е много тежка и е свързана с познания в области, които за класическия педагог са доста далечни, като финансите и самата администрация, например. Работейки много неща в образователната сфера обаче, стигнах до извода, че една директорска позиция първо ще уплътни целия ми капацитет и второ – ще ми даде възможност да направя положителни промени, свързани с моите правомощия”, казва Котларска. За работата си като учител директорката споделя, че с нея си почива от напрежението в административната работа. Добавя, че не се ядосва с учениците, а и те не правят опити да я изнервят. Нейно правило е в учебните часовете никога да не взема телефона си, за да разграничи директорските от учителските си задължения.
Котларска смята, че училището трябва да предлага голям набор от извънкласни опции, за да може всяко дете да намери своето място. Затова тя подкрепя многото дейности и мероприятия, които водят и до множество успехи на възпитаниците на СУ “Ем. Станев”. Казва, че най-добре е когато учителите успеят да помогнат на родителите и детето да намери своите най-силни страни, за да заложи на тяхното развитие, защото невинаги пълните отличници са най-добрите хора и всеки притежава различни качества. Ако можеше да промени нещо в училищата, би дала повече свобода в избора и решенията на учебните програми и приема, както и да намали бюрокрацията, защото не смята, че изрядната документация гарантира изрядно училище.
Училищната директорка напоследък няма много свободно време за любимите си занимания. Когато намери такова, обикновено предпочита да шие. Казва, че ако трябва да се пренасочи към друго професионално поприще, би избрала да е нещо творческо, свързано с изработка на дрехи, украшения и други изделия от текстил. Котларска притежава четвърти разряд (от 7 възможни) за “Оператор шевно производство”, придобит по време на средното образование. Него тя получава в Езикова гимназия, тъй като по онова време било задължително учениците да се сдобият с някаква професия. Допълва, че в кризисните години на Прехода е ушила много неща за себе си и своите роднини. Котларска не обича да домакинства, защото смята това за изгубено време. Готвенето, прането и гладенето не са нейните силни страни и любими занимания, а за бродирането казва, че я докарва до лудост. Обича цветята и обожава пътуванията. Уточнява, че не е типичният турист, обикалящ планините и горите. Предпочита да пътува с организиран транспорт и много харесва морето, защото обича слънцето и топлината. Друго занимание, на което се отдава с най-голямо удоволствие, е да се учи и да учи другите хора.
“Най-много ме радва, когато научавам нещо ново. Радват ме и успехите на децата. Когато ги виждам да растат и да се развиват, за мен е изключително удоволствие. Невероятно е и усещането, когато бившите ученици не спират да те търсят и споделят какво са постигнали в живота си… А при нас вече учат и техните деца…”, споделя Котларска.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново