Новия си студиен албум “Оренда” представи пред великотърновската публика кавалджия № 1 на планетата Теодосий Спасов. Обичаният български музикант свири на откритата сцена край паметника на първите Асеневци. Преди концерта той разказа, че албумът е създаден в съавторство с Иво Христов и Иван Шопов. В някои от композициите техни гости са неповторимата Янка Рупкина, изпълнителят на традиционния инструмент уд – Хайг Язджиян от Армения, пианистът Милен Киров и гайдарят Иван Георгиев. Резултатът е 10 композиции, обединяващи в себе си традиционен фолклор и модерен електронен звук – мост между минало и настояще.
Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 г. в Исперих. Завършил е Средното музикално училище “Филип Кутев” в Котел и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Познаваме го като виртуозен изпълнител на кавал, който може да изсвири стилно всяка народна мелодия. Още по-известен е със своите оригинални идеи, за осъществяването на които събира музиканти от различни жанрове.
Той беше първият, който започна да свири джаз на кавал, а смесването на народна музика с елементи от джаз и класика са в основата на почти всички авторски пиеси на Теодосий. Разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години композира филмова и театрална музика и творби за симфоничен оркестър и кавал. Има издадени над 30 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални състави.
Свири с фолклорни, джазови и класически оркестри и състави, с именити български и чужди музиканти, между които музикалните състави на Българското национално радио, Мистерията на българските гласове, ансамбъл “Филип Кутев”, Иво Папазов, Георги Янев, Петър Ралчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Веселин Николов, Петър Петров, Анатоли Вапиров, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Глен Велез, Дейв Лийбман, Глен Мур, Мино Синелу, Пол Макендлез, Били Кобъм, Марк Джонсън, Казуми Ватанабе. Три години свири в световноизвестното ирландско музикално-танцово шоу “Riverdance”. През 1995 г. списание “Нюзуик” го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. Работи с имена, като Енио Мориконе и Карло Селиото. Носител на много отличия и награди, между които приза на Международната академия за изкуства в Париж, “Музикант на годината”, статуетката на Аполон Токсофорос за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени. Част от неговата колекция е наградата за филмова музика на Националния филмов център и отличието за принос в българската култура “Добри Чинтулов”. През 2011 г. получи и най-високото отличие на Министерството на културата – “Златен век”.
– Теодосий, в своята музика вие съчетавате фолклор и джаз по уникален начин. Помните ли кога за първи път сътворихте тази магия?
– Това ми се случи отдавна – някъде в началото на 80-те години. Тогава моят приятел Дарин Бърнев ме покани да изпълня две негови пиеси, които бяха комбинация от фолклор и джаз. И така се появих в културното пространство на България – благодарение на него. По-късно започнах да се занимавам също с композиране в тази посока. А джазът е много отворена музика и дава шанс на други жанрове да оказват влияние върху силата му. В този случай джазът и българската народна музика се преплетоха и ми отвориха един път, по който и до ден днешен се движа, а и ми е интересно да правя точно тази комбинация. А комбинации могат да се правят най-различни – с най-различни жанрове. Въпросът е човек да има точно естетическата мярка и баланс за правене на тази музика, така че да си постоянно на ръба и да не прекрачваш баланса и да създаваш кич.
– Вие ли избрахте кавала или той вас?
– Аз го избрах. Харесваше ми като звук и го свързвах с романтиката. Тогава бях дете – 9-10-годишен. Баща ми създаде детска школа за народни инструменти в с. Белица, Тутраканско, където съм израснал. Предложи ми да си избера инструмент и да започна да се занимавам с музика, защото виждаше, че съм много музикален. Така измежду гъдулка, гайда, кавал и акордеон аз си харесах кавал. По това време вече свирех на акордеон, но започнах занимания и в тази посока. После в музикалното училище в Котел и в академията в Пловдив продължих с кавала. И сега не спирам да експериментирам с всичко онова, което този инструмент ме провокира да правя в областта на музиката.
– Какво може и какво не може да се изсвири на кавал?
– Сигурно има неща, които не могат да се изсвирят, но аз обичам провокациите. Този народен инструмент по традиция възприемаме като най-естествения съпровод на гласа – особено на женския. Казвам на чужденците, че кавалът е най-популярният инструмент в България, защото всеки втори свири на него. В семейството мъжът е свирил на кавал или на гъдулка, а жената е припявала. Така че почти във всяко българско семейство е имало семейно шоу. Най-вече овчарите са свирили на кавал. Тях са ги канили на събори и сватби. Единствено този инструмент е бил допускан да изпраща покойника във вечния му сън. Народът ни вярва, че там, където свири кавал, се развалят магиите и дяволиите. В кавала има и т.нар. дяволски дупки.
Легендата разказва за един овчар, който свирел толкова хубаво, че чак дяволът му завидял. И веднъж, докато спял овчарят, дяволът му взел кавала и с едно желязо пробил две дупки. Това са дяволските дупки. Но като се пробудил овчарят и хванал кавала, засвирил още по-хубаво отпреди. И оттогава дяволът, като чуе кавала, бяга.
– Коя е най-нетрадиционната музика, която сте изпълнявал на кавал?
– Моята страст е да доближавам всичко до този инструмент и да го правя да изглежда органично. Да намирам златното сечение, за да мога да приобщя моя инструмент към всеки жанр. Това ми е била мечтата от малък – да мога да общувам с всички музиканти и жанрове чрез кавала.
– А кавалът ли е най-съвършеният инструмент за вас?
– Не съм мислил по този въпрос. Това е инструментът, чрез който общувам и играя. Играя една игра на фантазиите, на моите лични вълнения в областта на музиката.
– Каква енергия носи кавалът ви?
– Обикновена и свята човешка енергия. Това е един инструмент, който е път за самоусъвършенстване, общуване със сродни души и с онези необятни посоки на неизвестното и божественото, с Космоса. Тези посоки ние все някога научаваме дори и да е късно, дори и да не сме тук.
– Винаги ли свирите пред сродни души?
– Тези, които идват на моите концерти, винаги са сродни души.
– А може ли чрез музиката човек да избяга от действителността и да се потопи в друг вълшебен свят?
– Слава богу, че я има музиката. Тя ни дава отговор на много въпроси. В нея можеш да моделираш действителността, да я изфантазираш, да направиш по-красиво всичко. Музиката е трудоемка професия, свързана с много труд и репетиции. За да си добър и желан музикант, трябва да си с музиката повече от 12 часа в денонощието – няма значение дали физически, или психически ще присъстваш в музиката. Аз например съм постоянно в музиката. Но някой път се налага да вляза и в ежедневието. Този живот всеки си избира как да го живее. На мен ми е хубаво с музиката и с любимите ми хора.
– Импровизирате ли и в живота, както правите на сцената?
– Да. Защото това е свобода, а тя е заложена в мен, обичам я. Попитали голям музикант как постига съвършената си импровизация. В момента, в който се чудиш какво да свириш, надай ухо към другия, пусни го напред и изведнъж той ще се окаже солото, той ще тегли, отговорил човекът. Така е и в живота ми. Вслушвам се в другите.
– Свирил сте със световноизвестни музиканти къде ли не по света. Кое е най-необичайното място, на което сте изнасял концерт?
– До Конниците пред галерията в Търново заедно с Иван Шопов и Иво Христов. Това е един уникален амфитеатър, за който вход не се изисква и всеки отсреща може да заеме удобно място и да слуша музиката, която представяме. Който иска да ни види, може да дойде по-близо. Друг може с бинокъл или телескоп да ни наблюдава. Това си е невероятен природен амфитеатър.
– Имате ли наследници в това, което правите?
– Преди години, като бях по-млад, помогнах на няколко деца да влязат в музикално училище. След това програмата ми стана много натоварена и нямам време за преподавателска дейност. Наскоро направих майсторски клас в академията в Пловдив. Това май беше последната ми среща със студенти и ученици.
– Какво е отношението на младите хора към музиката?
– Не съм разговарял на тази тема с тях. Аз съм вече на 54 г. и живея с музиката. Това, което правя, е резултат от моите впечатления от живота. Музиката е интелигентна и интелектуална игра, в която участват тонове и звуци. Това е най-универсалната игра, която докосва всички, без да има нужда да се превежда на съответен език.
– Какво е вашето тълкувание на популярната българска максима “Последна дупка на кавала”?
– В българската традиция на този израз се придава смисъл, че човекът, за когото става дума, е с най-малко значение. Той трябва да изчака всички останали мнения, за да си каже своето. И пак няма гаранция дали то ще има стойност, има и други две дупки, създадени от дявола. Деветата дупка е тази, която засвирва тогава, когато се затворят всички други. Това е най-ниският тон на кавала. Имам такава пиеса и мое лично откритие е, че деветата дупка може да се превърне в най-важната.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Пл. КАРАИВАНОВ
